Решение № 1912 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5689/2023
- Вид
- Решение № 1912
- Подписан
- 30.11.2023
- В сила
- 19.12.2023
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева - Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1912 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330205689 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. Т. срещу Наказателно постановление № 23-6207-000505/19.06.2023 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП .
В жалбата и в допълнителна писмена молба се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради което е формулирано искане за неговата отмяна . Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо ангажира становище за неоснователност на въззивната жалба поради което моли същата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно постановено. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок съобразно актуалната редакция на ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 19.05.2023 г. около 11,00 часа, в село Труд, на ул. „Карловска“ до № 18 жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.
№ **** – собственост на ****, когато бил спрян за проверка от полицейски служители сред които и свид. Л. Д..
При извършването на проверката полицейските служители установили, че жалбоподателят говорел забавено, имал неадекватни движения, поради което взели решение да го тестват с техническо средство както за алкохол, така и за наркотични вещества. В проведената с двамата полицейски служители беседа, жалбоподателят признал, че е употребил наркотични вещества.
Така на мястото на което жалбоподателят бил спрян - в село Труд, на ул. „Карловска“ до № 18, около 11 часа бил тестван за алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна. Веднага след това, отново на мястото, където бил спрян за проверка, свид. Д. поканил Т. да бъде изпробван с техническо средство – „Дрегер Дръг тест 5000“ за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като жалбоподателят категорично отказал. Същият бил притеснен и започнал да се чуди дали да даде или не проба с техническо средство за употребата на наркотични вещества, тъй като твърдял, че бил употребил наркотични вещества преди време, а не в деня на проверката. Поради това помолил двамата полицейски служители да го откарат до намиращата се в близост сграда на РУ Труд, където да зареди телефона си и да проведе телефонни разговори включително с адвокат, който да го посъветва какви действия да предприеме. Така, Т. бил откаран в сградата на РУ Труд, където провел няколко телефонни разговора, след които заявил, че желае да даде проба за употребата на наркотични вещества с техническо средство. Свид. Д. предприел необходимите действия за извършване на пробата, като включително разпечатал касета и отново поканил жалбоподателя да даде проба за употреба на наркотични вещества.
Същият категорично отказал отново да даде проба. При това положение свид.
Д. съставил АУАН с бл. № 0551653/ 19.05.2023 г. против жалбоподателя , в негово присъствие и в присъствието на свидетел – очевидец – другият полицейски служител. Препис от акта бил връчен лично на жалбоподателя, като същият го подписал изрично отбелязвайки, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН.
Свид. Д. съставил и Талон за изследване с бл. № 108343, в който било указано на водача, че може да се яви в срок до 120 минути от връчването му в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за медицинско изследване. Екземпляр от талона бил връчен на жалбоподателя в 12,10 часа на 19.05.2023 г. До изтичането на определения в талона за изследване срок жалбоподателят не се явил в лечебното заведение и не дал кръвна проба.
2
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя – свид. Д.. От тях с категоричност се установяват две групи релевантни за делото обстоятелства – случилите се събития и поведението на водача в хода на проверката за установяване употребата на наркотични вещества и по съставянето на акта за установяване на нарушението.
В тази връзка от свидетелските показания на първо място се изяснява, че жалбоподателят на мястото на което е бил спрян за проверка – село Труд, на ул. „Карловска“ до № 18 е управлявал процесното МПС. На същото това място е предоставил проба с техническо средство за установяване употреба на алкохол и категорично е отказал да предостави проба за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Изяснява се още, че жалбоподателят е бил откаран в сградата на РУ Труд, където след като е провел няколко телефонни разговора отново е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Там в сградата на РУ Труд са му били съставени и връчени АУАН и талон за изследване, с който жалбоподателят е насочен към лечебно заведение, в което да даде биологични проби за медицинско изследване.
Показанията на свид. Д. са проверени по делото и изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства. Показанията са последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях свидетелят възпроизвежда свои непосредствени възприятия като очевидец. По тези съображения същите изцяло получават вяра от съда и залягат във изводите му от фактическа страна.
От талон за изследване № 108343, съставен от свид. Д. се изяснява, че екземпляр от талона е връчен на жалбоподателя в 12,10 часа на 19.05.2023 г., като му е предоставен срок от 120 минути за явяване в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в гр. Пловдив за вземане на кръвна проба за медицинско изследване.
От писмо с вх. № 95868/24.10.2023 г. на изпълнителния директор на У М Б А Л „Св. Георги“ ЕАД (лист 13 от делото) се установява, че жалбоподателят не е преминавал за преглед през лечебното заведение на дата 19.05.2023 г., включително и за даване на кръвна проба за установяване на употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Т. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС, издадено на 29.11.2021 г., валидно до 29.11.2023 г. и с налични 28 контролни точки.
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 8121к - 6977/ 3
04.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална, темпорална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Противно на възраженията на жалбоподателя при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на наказателното постановление.
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Съдът намира и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения съдът намира за неоснователни.
На първо място, твърди се, че липсва пълно и ясно описание на нарушението в АУАН , тъй като в него бил отразен единствено отказа да бъде тестван с техническо средство. При служебно дължимата проверка за редовност както на АУАН, така и на наказателното постановление съдът не констатира да е допуснат съществен порок, доколкото освен, че фактическата обстановка в АУАН съответства на тази изложена в обжалваното НП, то следва да се има предвид и факта, че към момента на съставяне на АУАН е съставен и талона за медицинско изследване, с който е предоставено максимално време от 120 мин на жалбоподателя за явяване в посоченото медицинско заведение. В тази връзка е изцяло невъзможно в АУАН да бъдат изложени факти касаещи отказа на лицето да предостави биологичен материал за лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества, тъй като това зависи изцяло от волята на проверяваното лице и към момента на съставяне на АУАН не са се реализирали в обективната действителност фактите касаещи отказа за предоставяне на проба в медицинското заведение, а и не се знае дали същите въобще биха се реализирали. Съдът намира, че съдържанието на текста очертаващ фактическата рамка на обвинението в АУАН е достатъчно ясен и не създава твърдяната невъзможност за нарушителя да разбере за какво свое поведение му е съставен акта, а оттам и не е ограничена възможността му да организира защитата си. Именно в тази част от съдържанието на акта се описани конкретните фактически твърдения на актосъставителя относно всеки признак от състава на административното нарушение – време, място, начин на извършване и автор - водач на процесния 4 автомобил. Все в тази връзка следва да се има предвид, че в АУАН е отбелязано, че е издаден талон за медицинско изследване № 108343.
Последният е бил връчен лично на жалбоподателя, като в същия е отразено, че е отказал проба с техническо средство. Ето защо изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неяснота на фактическата рамка на обвинението както в АУАН, така и в НП, включително и във връзка с непосочване на индивидуализиращи белези на техническото средство.
Липсата на последното по никакъв начин не опорочава актовете на администрацията, доколкото индивидуализиращите белези на конкретното техническо средство не касаят описанието на обективните съставомерни признаци на вмененото административно нарушение. Освен това от съдържанието както на въззивната жалба, така и на допълнително постъпилата молба не се установява жалбоподателят да не е бил наясно каква проба е отказал да предостави и с какво средство. Действително по – прецизно би било фактическото описание на вмененото административно нарушение, ако бяха посочени индивидуализиращите белези на конкретното техническо средство. Липсата им обаче, както вече беше отбелязано, не води до невъзможност на жалбоподателя да разбере фактическата рамка на повдигнатато спрямо него обвинение. Очевидно е, че чрез това възражение жалбоподателят се опитва да придаде на този пропуск неследващи се правни последици по съществено опорочаване на АУАН и на наказателното постановление, който довод не се възприема от съда.
Изцяло неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради непосочване в АУАН и НП на мястото на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП съвсем ясно е посочено, че това е село Труд, ул. „Карловска“ до № 18 – мястото на което жалбоподателят е бил спрян за проверка в качеството му на водач на МПС.