Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1213 от 27.11.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1036/2024
Вид
Решение № 1213
Подписан
27.11.2024
Състав
Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.101, ал.1, изр. последно · Закон за движението по пътищата
  • чл.107 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114 · Закон за движението по пътищата
  • чл.116 · Закон за движението по пътищата
  • чл.1, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.9, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.465 · Кодекс за застраховането
  • чл.492 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. С., 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000501036 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД срещу решение № 234/ 12.01.2024г. на СГС, ГО, 21 състав, постановено по гр.д. № 181/23г. в частта, в която са уважени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 70 000 лв. до 180 000 лв. за всеки един от ищците.

Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от О.

И. Г. и К. С. Г. в частта, в която исковете им с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са отхвърлени над 180000лв. до пълния им предявен размер за всеки един от тях.

Жалбоподателят -застраховател твърди, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл.51, ал.2 от ЗЗД и е необосновано. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД като счита, че приносът на пострадалия Р. С. не е 10%, както е приел съдът, а 50%. Неправилно е прието в обжалваното решение, че мястото, на което е настъпил инцидентът е пътен участък, пуснат в движение. От показанията на свидетеля Х. се установява, че по този път не минават коли. Това означава, че водачът на мотоциклета не е 1 очаквал други участници в движението, с които да съобразява поведението си. Появата на пешеходец е изненада за него. Р. С. е престоявал на пътен участък, който не е пуснат в движение, поради което използването на ППС там е забранено и поведението му е било съзнателно рисково. Р. С., макар да е загинал като пешеходец, е бил един от мотористите, които са се били събрали на пътния участък. От събраните писмени доказателства се установява, че целта на мотоциклетистите е била да се състезават. Въззивникът счита за неправилен изводът на съда, че движението на пешеходци по пътен участък, който е затворен за движение, не е забранено. В жалбата се излага, че за тях има правила в ЗДвП. Грешен е изводът в решението и за предотвратимостта на удара. В друг смисъл е приетата автотехническа експертиза на вещото лице П.. Пак според нея пешеходецът е бил на самия пътен участък, в средата на пътя, а не в уширение на пътя или банкета. Не е съобразено, че пешеходецът е бил с тъмни дрехи, което е затруднявало различаването му от водача на мотоциклета. Липсата на светлоотразителна жилетка, заедно с останалите фактори, обосновава по- голям принос на пострадалия в пътния инцидент.

Определеният размер на обезщетението за всеки един от ищците е необосновано завишен. Той не е съобразен със социалноикономическите условия в страната.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него част като постанови друго, с което да отхвърли предявените искове над 70000лв. до уважения размер от 180 000лв.

Жалбоподателите – ищци са посочили, че неправилно е прието в обжалваното решение, че Р. С., техен син, има принос за настъпване на ПТП и е намалил размера на обезщетенията им с 10%. От всички доказателства по делото е установено, че пътният инцидент е настъпил поради виновните и противоправни действия на водача на мотоциклета Р. Н.. Последният не е възприел своевременно пешеходеца, а е имал отлична възможност да наблюдава пътя пред себе си, имало е осветление и мотоциклетът е бил с включени светлини.

Затова молят въззивния съд да отмени решението на СГС в отхвърлителната му част и да уважи изцяло предявените искове.

В депозиран писмен отговор ищците Г.и и в съдебно заседание чрез процесуалния им представител оспорват жалбата на ответника като я считат 2 за неоснователна. Неоснователно е твърдението в нея за съзнателно рисково поведение на Р. С..

„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва насрещната въззивна жалба . Счита я за неоснователна.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищците О. И. Г. и К. С. Г. твърдят, че на 06.09.2022г. е починал синът им Р.

К. С. като пешеходец, пострадал при ПТП, настъпило в гр. С. на 05.09.2022г.

Инцидентът е настъпил на пътна отсечка с посока на движение от гр. С., ж.к.

„Левски“ към кв. Чепинци. По нея се е движел мотоциклет „Кавазаки“, модел ЗХТ10Д с рег. № *******, управляван от Р. Б. Н. и двеста метра след складовата база на „Кода- Ев Транс“ се е движел с висока скорост. Виновен за ПТП е водачът на мотоциклета. Той е нарушил правилата за движение по пътищата като е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост. Ударил е синът им, който е пресичал от дясно на ляво на посоката на движение на мотоциклета и е загинал на място. Ищците поддържат, че с внезапната смърт на детето им са загубили своята единствена рожба. За тях той е бил радост и опора в живота им. Липсват им любовта, грижата и вниманието, с което ги е обсипвал. Той ще бъде в мислите им. Любовта им към него е безгранична и никога няма да успеят да преодолеят мъката от неговата загуба. Тъгата ще остане за тях до края на живота им. Преди смъртта му отношенията им са били със запазена морална връзка и близост, като между родители и дете. Не е имало отчужденост между тях и внезапната му смърт е донесла за тях непреодолима мъка и дълбока тъга. Синът им е бил само на 25 години, когато е починал. Трудно е за тях да заглушат спомена за него. Собственикът на „Кавазаки“, модел ЗХТ10Д с рег. № ******* е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ валидна до 22.06.2023г. при ответника. Затова молят съда да го осъди да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всеки един от тях, в едно със законната лихва от 30.09.2022г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК 3 оспорва исковете. Сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не е посочена сметка, по която да бъде платено обезщетението. Твърди, че произшествието е реализирано при гонка на мотоциклети. Не се оспорва, че мотоциклет „Кавазаки“ е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП при него. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р. С., тъй като неправилно е престоявал и пресичал платното за движение. ПТП е реализирано в 23.50ч., в тъмната част на денонощието и той е бил без светлоотразителна жилетка, поради което водачът на мотоциклета не е могъл да го възприеме . Починалият е могъл и е бил длъжен да знае, че предприемайки пресичане се излага на опасност, тъй като мотоциклетите при гонка развиват изключително висока скорост. При условията на евентуалност ответникът поддържа възражение за съпричиняване, а именно: починалият не се е движел по банкета на платното за движение при наличие на такъв, а е престоявал на самото платно за движение; че не се е прибрал в дясната част на своята пътна лента, а значително е навлязъл на пътното платно, с което е улеснил механизма на произшествието; че Р. С. е предприел внезапно и рязко пресичане на пътното платно на необезопасено място и е нарушил чл.113 и чл.114 от ЗДвП. В отговора се поддържа, че пешеходецът се е намирал в опасната зона на спиране на мотоциклета и водачът му не е имал техническа възможност да реагира и задейства спирачната система. Прави възражение, че е налице случайно деяние и ударът е бил непредотвратим за водача на МПС. Оспорва исковете по размер, като счита, че е твърде завишен.

Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол К427/05.09.2022г., протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум е, че на 05.09.2022г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие в гр. С. по пътната отсечка с посока на движение от ж.к. „Левски“ към кв.

Чепинци с участието на Р. Б. Н. като водач на мотоциклет „Кавазаки“, модел ЗХТ10Д с рег. № ******* и Р. С. като пешеходец. Безспорно е, че последният е починал.

Не се спори, че водачът Р. Н., управлявал мотоциклет „Кавазаки“ е имал застраховка „Гражданска отговорност“ валидна до 22.06.2022г. при ответника. Това обстоятелство е било прието за безспорно.

Не е спорно, че след смъртта си Р. К. С. е оставил като законни

4 наследници родителите си, ищци в процеса.

Няма спор, че с писмена застрахователна претенция от 30.09.2022г. О. Г. и К. Г. са поискали от ответното дружество да им заплати обезщетение за неимуществени вреди.

В хода на съдебното дирене е допусна медицинска експертиза, изготвена от специалист съдебна медицина. Тя е дала заключение, в което е посочила травматичните увреждания, които е получил Р. С. при ПТП. Те са довели до неговата смърт. Според експерта в момента на удара тялото на Р. С. е било разположено с лявата си задна/задно-странична повърхност към предницата на мотоциклета. Основният удар е бил под нивото на центъра на тежестта на тялото с предната гума на ППС в задните крайници. След това тялото е изкарано от равновесие и е последвал сблъсък от ляво/задно/ задностранично на същото в предната част на мотоциклета. От силата на удара пешеходецът е отхвърлен напред на пътното платно, приплъзнал се е по него.

Допуснати са две автотехнически експертизи, които са работили по едни и същи задачи.

Първата е изготвена от вещото лице И. Т.. Той е посочил механизма на произшествието, мястото на удара, скоростта на движение на мотоциклета, осветеността на пътя на къси и дълги светлини, вляво и вдясно, опасната зона на спиране на ППС- при определената скорост от 61 км/ч. е 39м. Отстоянието на МПС от място на удара- 58, 97м. Експертът е дал скоростта на движение на пешеходеца при бавен ход и при спокоен ход, като е направил извод, че при пресичане на пътното платно пешеходецът не е попадал в опасната зона на спиране на мотоциклета и ударът е бил предотвратим.

Посочил е, че мотоциклетистът не е възприел пешеходеца своевременно и е последвал удар с предната част на ППС. Водачът е имал възможност да забележи пешеходеца извън опасната зона за спиране. Ако последният е бил със светлоотразителна жилетка или със светли дрехи би бил видим на по- голямо разстояние. Вещото лице е изготвило скица на местопроизшествието. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Втората автотехническа експертиза е изготвена от В. П.. Той е дал други стойности на скоростта на мотоциклета преди и към момента на удара, опасната му зона на спиране, защото са използвани различни формули за 5 изчисляването им. Другият експерт при изчисляване на скоростта на движение в момента на удара е съобразил, че пътят има наклон на изкачване, което се установява от свидетелските показания и протокола за оглед на местопроизшествието. Вещото лице П. е дало заключение за скоростта на пешеходеца като е разгледал четири варианта и е достигнал до извода, че при всички темпове на движение на пешеходеца, с изключение на спокоен бяг, той не е попадал в опасната зона на спиране на мотоциклета и водачът му е имал техническа възможност да предотврати удара. При условие на навлизане на пешеходеца в обхвата на лентата на движение на превозното средство, пешеходецът е попадал в опасната зона на спиране и водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да избегне удара. При работеща светлинна уредба на ППС пешеходецът е имал възможност да го възприеме. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

И в двете експертизи е прието, че по платното не е имало неравности или дупки, имало е добра видимост при наличие на улично осветление и без мъгла. Произшествието е настъпило на затворен пътен участък.

Съдът кредитира заключенията и на двете вещи лица като компетентни, безпристрастни и основаващи се на научните правила и професионалния им опит. Вещото лице И. Т. при изчисляване на скоростта на движение на мотоциклета в момента на удара е съобразил, че пътят има наклон на изкачване, което се установява от свидетелските показания и протокола за оглед на местопроизшествието. Наклонът е бил в посоката на движение на мотоциклета и предполага по- висока скорост на движение.