Решение № 5225 от 22.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5225 гр. Пловдив, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330107501 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.183 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от "Г. 2008" ООД, ЕИК 200297030 против „ЕОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, ЕИК 205957216 се твърди, че с оглед постъпилото възражение по ч.гр.дело № 2267/2023г., се предявявали и настоящите искове. Ответното дружество дължало сумата от 7818.04 лв., представляваща сбор от суми по фактури в размер на 8318.04 лв., от които били заплатени 500 лв. за закупени стоки в периода ноември-декември 2022г. Представители на ответното дружество закупували стоки от складовата база на ищцовото дружество в гр.Х., като фактурите били издадени в периода от 21.11.2022г. – 19.12.2022г. Предходни задължения на ответника били погасявани своевременно. Поради това е направено искане за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 7818.04 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.02.2022г. до изплащане на задълженията.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответното дружество.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Приложено е ч.гр.дело № 2267 по описа на ПРС за 2023г., видно от което е издадена заповед № 1080 от 16.02.2023г., по силата на която е разпоредено „ЕОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, ЕИК 205957216 да заплати на "Г. 2008" ООД, ЕИК 200297030 сумата от 7818.04 лв.

1 главница, сбор от неизплатени суми по фактури, ведно със законната лихва от 14.02.2023г. до изплащане на вземането, както и 156.36 лв. разноски за платена държавна такса и 1400 лв. адв.хонорар.

По делото са представени цитираните в исковата молба фактури №№ 005375 от 21.11.2022г. на стойност 184.03 лв., 005376 от 21.11.2022г. на стойност 440.70 лв., 005377 от 21.11.2022г. на стойност 919.82 лв., 005378 от 21.11.2022г. на стойност 693.79 лв., 005379 от 21.11.2022г. на стойност 180.48 лв., 005382 от 22.11.2022г. на стойност 788.39 лв., 005383 от 22.11.2022г. на стойност 427.61 лв., 005384 от 22.11.2022г. на стойност 406.61 лв., 005385 от 22.11.2022г. на стойност 264.30 лв., 005386 от 22.11.2022г. на стойност 298.31 лв., 005387 от 22.11.2022г. на стойност 865.50 лв., 005440 от 19.12.2022г. на стойност 1192.18 лв., 005441 от 19.12.2022г. на стойност 266.11 лв., 005442 от 19.12.2022г. на стойност 190.25 лв., 005443 от 19.12.2022г. на стойност 102.31 лв., 005444 от 19.12.2022г. на стойност 103.49 лв., 005445 от 19.12.2022г. на стойност 494.82 лв., 005447 от 19.12.2022г. на стойност 273.76 лв., 005448 от 19.12.2022г. на стойност 225.58 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 2267 по описа на Пловдивски районен съд за 2023г., че срещу издадената заповед № 1080 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.02.2023г. е подадено в срок възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което исковете за главница са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

В съдебно заседание на 07.12.2023г. съдът обяви, че ще се произнесе с неприсъствено решение по делото, но в случая намира за необходимо да отбележи следното. Настоящето производство е по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК. Предпоставка за допустимост на това производство е от длъжника да е подадено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което да е оспорено вземането на кредитора. Процесуалните последици от предявяването на иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което обуславя допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените оспорвания на вземането от длъжника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението по чл. 414, ал.

1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., 11.а. ОСГТК. Поради изложеното съдът намира, че следва да се произнесе с решение по реда на чл.235 ГПК.

С оглед представените по делото писмени доказателства – цитираните по-горе фактури, с доставчик "Г. 2008" ООД и получател „ЕОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, двустранно подписани, 2 неоспорени от ответната страна, съдът намира, че между страните са възникнали твърдените в исковата молба договорни отношения, като на ответното дружество са продадени описаните в тях стоки. Не се спори, че част от продажната цена, която в общ размер е 8318.04 лв., а именно сумата от 500 лв. е заплатена от ответното дружество, като се претендира остатъкът от 7818.04 лв. Безспорно е настъпил падежът за плащане на сумите по всяка от фактурите. От страна на ответното дружество нито се твърди, нито се доказва да е погасило претендираното вземане за заплащане на остатъчната продажна цена. В депозираното възражение по чл.414 ГПК не са изложени конкретни доводи за недължимост на претендираното вземане, поради което съдът намира, че предявеният установителен иск за главница е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за законна лихва за забава в претендирания размер от 125.96 лв. за периода от 19.12.2022г. до 25.05.2023г. съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като такава сума не е присъдена със заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 2267 по описа на ПРС за 2023г., съответно установителен иск за нея е недопустим.

С оглед изхода на делото следва да се присъдят направените по делото разноски, като предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Поради това на ищеца ще се присъди сумата от 156.36 лв. държавна такса и 1400 лв. адвокатско възнаграждение по заповедното производство, както и направените в исковото производство разноски в размер на 156.36 лв. държавна такса и 1087 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, по представения списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от "Г. 2008" ООД, ЕИК 200297030, със седалище и адрес на управление гр.Хисаря, ул. „Антон Билкин“ № 27 против „ЕОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, ЕИК 205957216, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Гара Филипово – ЖП“, бл.1, вх.А, ет.2 иск за признаване за установена дължимостта на сумата от 125.96 лв. лихва за забава за периода от 19.12.2022г. до 25.05.2023г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, ЕИК 205957216, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Гара Филипово – ЖП“, бл.1, вх.А, ет.2 дължи на "Г. 2008" ООД, ЕИК 200297030, със седалище и адрес на управление гр.Хисаря, ул. „Антон Билкин“ № 27 сумата от 7818.04 лв. /седем хиляди осемстотин и осемнадесет лева и 04 ст./ главница, представляваща неплатен остатък от продажна цена на стоки по фактури №№ 005375 от 21.11.2022г., 005376 от 21.11.2022г., 005377 от 21.11.2022г., 005378 от 21.11.2022г., 005379 от 21.11.2022г., 005382 от 22.11.2022г., 005383 от 22.11.2022г., 3

005384 от 22.11.2022г., 005385 от 22.11.2022г., 005386 от 22.11.2022г., 005387 от 22.11.2022г., 005440 от 19.12.2022г., 005441 от 19.12.2022г., 005442 от 19.12.2022г., 005443 от 19.12.2022г., 005444 от 19.12.2022г., 005445 от 19.12.2022г., 005447 от 19.12.2022г., 005448 от 19.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед № 1080 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.02.2023г. по ч.гр.дело № 2267 по описа на ПРС за 2023г.

ОСЪЖДА „ЕОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, ЕИК 205957216, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Гара Филипово – ЖП“, бл.1, вх.А, ет.2 да заплати на "Г. 2008" ООД, ЕИК 200297030, със седалище и адрес на управление гр.Хисаря, ул. „Антон Билкин“ № 27 сумата от 1556.36 лв. /хиляда петстотин петдесет и шест лева и 36 ст./ направени в заповедното производство разноски, както и 1243.36 лв. /хиляда двеста четиридесет и три лева и 36 ст./ направени в настоящето производство разноски.

Решението, в прекратителната му част, има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Решението в останалата му част подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4