Решение № 990 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110113119 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„ЗД Бул Инс“ АД е предявило иск по чл.500, ал.2 КЗ срещу Н. К. С. за сумата от 760,84 лева – вземане за платено обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а.

„Ф**“ с рег. № ** АР, настъпили при ПТП от 18.06.2019г. в района на гр. Г., бул. „С** по вина на ответника в качеството му на водач на МПС „М**“ с рег. № ** АН, като застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач към датата на събитието е ищецът и към датата на събитието ответникът е управлявал моторното превозно средство, без да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.03.2024г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на ответника платил обезщетение за вреди върху л.а. „Ф**“ с рег. № ** АР, причинени при ПТП от 18.06.2019г. в гр. Г., на бул. „С** настъпило по вина на ответника.

Към деня на пътния инцидент ответникът бил неправоспособен водач – малолетен, и същият дължал на ищеца сумата от платеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски.

Ответникът, на когото по реда на чл.47, ал.6 ГПК е назначен особен представител, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В първото по делото заседание ответникът чрез назначения особен представител е оспорил иска поради това, че няма яснота за това кой е управлявал автомобила при възникване на инцидента, което не ставало ясно от събраните по делото доказателства, в частност от уведомлението за щета не било ясно кое 1 лице е застрахован и кое лице е бил водач на автомобила. Оспорва твърдяното противоправно поведение на ответника. Освен това към датата на произшествието ответникът е бил малолетен, поради което при съставяне на протокола за ПТП следвалo да участва негов законен представител.

Софийският районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира за установено следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че въз основа на сключен с ответника договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е платил обезщетение на увредено лице за щети, настъпили при ПТП по вина на ответника, както и че последният е управлявал МПС, без да притежава правоспособност за управление за съответната категория.

Съдът приема за установено, че на 18.06.2019г. в гр. Г., бул. „С** към 02:45 ч. ответникът Н. К. С., малолетен към посочената дата, управлявал л.а. „М**“ с рег. № ** АН, собственост на Д.И.М., кaто поради несъобразена скорост и при мокра пътна настилка е загубил управление върху автомобила, отклонил се е от посоката си на движение и е ударил паркирания л.а. „Ф**“ с рег. № ** АР.

Горните изводи съдът основава на събраните по делото доказателства – свидетелски показания, протокол за ПТП № 1723510 от 28.06.2019г. и заключение по съдебно – автотехническа експертиза. Сведения за процесния инцидент дава Н. Г.. Тя посочва, че когато е излезнала от дома си, е установила, че нейният автомобил е бил ударен. На местопроизшествието нямало друг автомобил, като малко по – късно на място дошла непозната за свидетелката жена. Свидетелката разбрала, че автомобилът, с който е било причинено произшествието, е бил управляван от дете, когато на следващия ден в дома на свидетелката дошъл бащата на детето - познат на мъжа, с когото свидетелката живеела на съпружески начала. Съобщеното от свидетелката като причини за настъпилото ПТП съответства на отразеното в приетия като доказателство протокола за ПТП № 1723510, съставен след посещение на орган на полицията. Макар посоченият протокол за ПТП, съставен на основание чл.2, ал.1, т.2 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., да не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно посочения механизъм на произшествието – арг. от чл.179 ГПК, то отразените в него други обстоятелства от значение за установяване на причините за инцидента – като например видими щети по автомобила, метеорологични условия, се ползват с обвързваща съда материална доказатествена сила. В случая посоченият в протокола за ПТП механизъм на настъпване на събитието съответства и на изводите на вещото лице по приетата съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения, според което получените увреждания върху л.а. „Ф**“ с рег. № ** АР от техническа гледна точка отговарят да са получени при посочения механизъм.

Към датата на процесното ПТП роденият през 2006г. ответник е бил малолетен – на 13 – годишна възраст. Върху протокола за ПТП за участник № 1 е посочен като водач ответникът Н. К. С. и е отбелязано, че същият няма свидетелство на управление на МПС. За участник № 1 протоколът е подписан от собственика на автомобила Д.И.М.. В 2 уведомлението за щета по застраховка „Гражданска отговорност“, заведена при ищцовото застрахователно дружество (л.9) от страна на собственика на л.а. „Ф**“ с рег. № ** АР – Н.

Г., е декларирано, че на 18.06.2019г. в 02:45ч. е настъпило ПТП на бул. „С** като автомобилът й бил ударен от друг автомобил, докато бил паркиран. Посочено е още, че на следващия ден бил установено, че водачът на автомобила, причинил щетите, бил дете. В уведомлението за щета в графа „данни за виновното МПС“ срещу застрахован е посоченото името на ответника Н. К. С., а срещу „управляван от“ са посочени имена Д.И.М. и имената са разменени със стрелки. При това със стрелки, указващи разместване на имената на застрахован и водач, е отразено, че именно Н. К. С., който е бил малолетен към датата на възникване на инцидента, е управлявал автомобила. Отделно от това съдът основава изводите си за това кой е бил водач на автомобила към датата на инцидента на свидетелските показания на Н. Г. (собственик на увредения автомобил л.а. „Ф**“ с рег. № ** АР), която сочи, че е разбрала, че виновният водач е бил дете, за което сведения е получила от негови баща и така съобщеното от свидетелката напълно кореспондира и с отразеното в протокола за ПТП. При това съдът приема, че всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, сочат, че именно ответникът е управлявал л.а. „М**“ с рег. № ** АН при възникване на пътния инцидент.

Предвид горното съдът приема, че ответникът в качеството си на водач на л.а. „М**“ с рег. № ** АН е допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП, с което е причинил настъпване на процесното събитие. Не се твърдят и не установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина (чл.45, ал.2 ЗЗД).

От приетата като доказателство застрахователна полица № BG/02/119001507306 (л.27 от делото) се установява, че към датата на процесното събитие застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на водача на л.а. „М**“ с рег. № ** АН със застраховано лице Д.И.М. е ищцовото дружество.

От удостоверение от сектор „Пътна полиция – Г.“ към МВР с рег. № 190892000075 от 25.07.2019г. се установява, че за период, включващ датата на ПТП, собственик на л.а. „Ф**“ с рег. № ** АР е Н. Г. Г. (л.19).

Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вследствие на притежаването или използването на превозно средство по време на движение или престой, вкл. и вредите, причинени на чуждо имущество – чл.493, ал.1, т.2 КЗ.

Застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива и отговорността за посочените вреди, причинени от виновния водач и когато същият не притежава правоспособност за управление на съответната категория превозно средство – чл.493, ал.2, б. „б“ КЗ. Именно такъв е настоящият случай, като е безспорно, че ответникът към датата на ПТП не е имал свидетелство за управление на МПС, защото е бил малолетен и съответно не е достигнал минималната възраст за управление на МПС от категория B (арг. чл.151, т.6 ЗДвП).

3

Предвид горното за ищеца в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е възникнало задължението да плати обезщетение за причинените щети върху л.а. „Ф**“ с рег. № ** АР. От приетите писмени доказателства (опис заключение по щета № 1910022384 от 03.07.2019г., калкулация на щета , доклад по щета и платежен документ от 24.09.2019г.) се установява, че на собственика Н. Г. Г. е определено и изплатено обезщетение по повод процесното събитие в размер на 735,48 лева.

Предвид установеното по делото от фактическа страна на основание чл.500, ал.2 КЗ ищцовото застрахователно дружество има право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение заедно с разноските.

Съгласно заключението по съдебно – автотехническата експертиза се установява, че вследствие на процесното събитие е нанесена тотална щета върху л.а. „Ф**“ с рег. № ** АР по смисъла чл.390, ал.2 КЗ, като размерът на причинените щети възлиза на сумата от 1285,55 лева, а стойността на автомобила към датата на произшествието възлиза на сумата от 1050 лева. По делото като доказателство е приета част първа от свидетелството за регистрация с отбелязване "Прекратена регистрация тотална щета от 25.07.2020г.“ – л.21 от делото, което удостоверява, че регистрацията на автомобила е прекратена поради тотална щета (чл.18а, ал.8, вр. чл.18, ал.1, т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.). При това в случая се дължи стойността на автомобила към датата на произшествието след приспадане на стойността на запазените части с оглед спазване на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Вещото лице е определило, че тази стойност възлиза на сумата от 788,40 лева (стойността на автомобила след приспадане на 25 % от същата стойност за запазени части).

Предвид горното в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане по чл.500, ал.2 КЗ в размер на 760,84 лева, формирана като сбор от платеното застрахователно обезщетение от 735,84 лева (размерът на платената сума е по – нисък от размера на действителните щети) и разноски за определянето му в размер на 25 лева, чийто размер съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК.

От горното следва, че искът е основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва да се присъдят такива в общ размер от 1320 лева съгласно списък по чл.80 ГПК, за извършването на които са представени доказателства.

Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. Съгласно чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България искът следва да се уважи за сумата от 389,01 евро и да се присъдят разноски на ищеца в размер на 674,91 евро.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. К. С., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Боян Магесник“ № 26, партер, офис M4 – адв. К., да плати на „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК : 831830482, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл.500, ал.2 КЗ сумата от 389,01 евро (след превалутиране на 760,84 лева) – вземане за платено обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „Ф**“ с рег. № ** АР, настъпили при ПТП от 18.06.2019г. в района на гр. Г., бул. „С** по вина на ответника в качеството му на водач на МПС „М**“ с рег. № ** АН, като застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач към датата на събитието е ищецът и към датата на събитието ответникът е управлявал моторното превозно средство, без да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.03.2024г.) до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 674,91 евро (след превалутране на 1320 лева) – разноски.