Решение № 102 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330111428 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. от 1 ЗЗД против ответника Л. С. К. за признаване за установено между страните по делото, че последният дължи на ищеца парична сума в размер на 799,14 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 03.01.2010 г. – 04.01.2024 г. за обект, находящ се в гр. П........, ул. „Б..........., както и мораторна лихва в размер на 417,81 лева за периода 31.01.2010 г. – 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ................. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ...........

Ищецът „ВиК“ – гр. Пловдив твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги в качеството си на собственик на недвижим имот, находящ се в гр. П..........., ул. „Б............

Отчетът в имота бил извършван при монтирани в имота измервателни устройства с номера в картотеката на снабдителя № ............... и № ........... Срещу вписаните в карнетите показания имало положени подписи на потребителя или негов представител. Заповедта за изпълнение, издадена по заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК, била връчена на длъжника-ответник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за него възникнал правният интерес да предяви против иск за установяване на вземането си, включено в заповедта. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. К. чрез назначения му особен представител. Оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги. Оспорва представените писмени доказателства – не било ясно кой ги е подписал, нито кога. Прави възражение, че до ............ всички претендирани суми били погасени по давност.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 о т ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл. 198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, ВиК операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на потребител на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – гр. Пловдив.

От представената справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ – гр.

П......... по партидата на Л. К., се установява, че същата на ......... е придобила от И......... и Х..........Г............. чрез покупко-продажба водоснабдения обект, находящ се в гр. П............ на ул. „Б............ В този смисъл, ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги, поради което за него съществува задължение за плащане на потребената и отведена вода за обекта.

По делото е изготвено заключение по ССчЕ от вещото лице Т. Р., което съдът кредитира като правилно. Експертът посочва, включително при изслушването си в открито заседание, че единствените плащания, които потребителят е извършил са по фактури, вземанията по които не се претендират в настоящото производство, респ. по изброените в исковата молба и проверени от вещото лице в счетоводството на ищеца фактури Л. К. не е извършвала никакви плащания. Вещото лице сочи, че всички фактури са редовно отразени в счетоводството на ищеца, а отчетеното количество е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Отделно от това размерът на задълженията е изчислен, както следва: 799,14 лв. за главница и 417,81 лв. за мораторна лихва до 31.12.2023 г.

Следва да се приеме, че месечните количества са определени надлежно и правилно.

Следва да се посочи, че макар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, същите следва да бъдат възприети, защото ползването на ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект се потвърждават от останалите събрани доказателства. Допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като собственик на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

Следва да се пристъпи към разглеждане на направеното от ответника своевременно възражение за изтекла погасителна давност. Вземанията на ВиК оператора от потребителите на водоснабдителни услуги съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което за се погасяват с тригодишна давност. Казаното важи и за мораторните лихви върху тези вземания по аргумент от същата законова разпоредба. По делото не са налице данни давността да е спирана и прекъсвана преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 17.01.2024 г. Следователно, погасени по давност се явяват всички предявени в настоящото производство вземания на ищеца за периода, предхождащ трите години преди подаването на заявлението, т.е. за периода от 03.01.2010 г. до 17.01.2021 г. вкл. – за главното задължение, и от 31.01.2010 г. до 17.01.2021 г. – за лихвите 2 за забава. Останали са дължими и не са погасени по давност вземанията за периода от 17.01.2021 г. до 04.01.2024 г. – за главното задължение, и от 17.01.2021 г. до 31.12.2023 г. – за лихвите.

От представената и неоспорена от ответника справка за задължения се установява, че посочените по-горе периоди начислените задължения за ВиК услуги възлизат на 209,59 лева, а за мораторни лихви – на 21,55 лева.

В заключение, съдът намира, че претенциите на ищеца против ответника са доказани по основание и размер в частта им за 209,59 лева, представляваща дължима цена за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода з а обект, находящ се в гр. П..........., ул.

„Б............ за периода от 17.01.2021 г. до 04.01.2024 г., както и за 21,55 лева, представляваща мораторни лихви върху тази сума за периода от ............ като за горниците до пълните претендирани размери исковете следва да се отхвърлят като погасени по давност.

Следва да се присъди законната лихва върху вземанията, за които искът се уважава, от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – .............., до окончателното плащане. Същата съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска и искането да се присъди е заявено своевременно.

По разноските:

При този изход на спора по съразмерност на ищеца з а заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на 14,25 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а за исковото производство пред настоящата инстанция – 156,75 лева, включващи държавна такса, юрисконслултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и за вещо лице.

Следва за пълнота, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България, да се посочат и равностойностите на пазарните цени на имотите в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в отношенията между страните, че Л. С. К. (Л. С. К.), ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, ЕИК............ следните суми: 209,59 лв. /двеста и девет лева и петдесет и девет стотинки/, с равностойност 107,72 евро /сто и седем евро и седемдесет и два евроцента/, представляваща дължима цена за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода з а обект, находящ се в гр.

П............, ул. „Б..........., за периода от ..............., както и 21,55 лв. /двадесет и един лева и петдесет и пет стотинки/, с равностойност 11,08 евро /единадесет евро и осем евроцента/, представляваща мораторна лихви върху тази сума за периода от 17.01.2021 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва от депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.01.2024 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност исковете за горниците до пълните претендирани размери съответно от 799,14 лева с равностойност 410,67 евро за периода от 03.01.2010 г. до 17.01.2021 г. и от 417,81 лева с равностойност 214,71 евро за периода от ............., ведно с претендираните законни лихви върху тези суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 444/18.01.2024 г. по ч. гр. д. № ............... на Районен съд – гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Л. С. К. (Л. С. К.), ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, ЕИК ............, сумата от 156,75 лева /сто петдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ с равностойност 80,55 евро /осемдесет евро и петдесет и пет евроцента/ – съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство, и сумата от 14,25 лева /четиринадесет лева и двадесет и пет стотинки/ с равностойност 7,32 евро 3

/седем евро и тридесет и два евроцента/ – съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд.

Да се върне изисканото за послужване частно гражданско дело на разгледалия го състав след влизане в сила на решението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________

4