Решение № 93 от 24.03.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Козлодуй, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА СЛ. ЧИПЕВА като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20251440100702 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „КРЕДИТ ИНС” AД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Лъвски рид" №3, ет. 1, офис 2, с ЕИК 205997727, представлявано от изпълнителния директор Марио Георгиев Алексиев, чрез адв.

Ренета Иванова Даньовска, със съдебен адрес за призоваване: град София, ул. "Лъвски рид" №3, ет. 1, офис 2, тел. 02/ 9078490; против Й. М. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

..............

С молбата се иска от съда да постанови решение, с което съдът да признаете за установено, по отношение на ответника Й. М. Р., ЕГН **********, че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, представляващи остатък от главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗ012350/08.03.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, предмет на ч. гр. д. № 52/2025г. по описа на PC- Козлодуй.Претендират се и направените в заповедното и в настоящето производство разноски.

Твърди се, че ищцовото дружество „КРЕДИТ ИНС” AД, с ЕИК 205997727 е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с рег. № BGR00428 със Заповед № БНБ – 23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ).Основната му дейност е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона 1 за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).Твърди се, че ответника Й. М. Р., ЕГН ********** е кандидатствалa за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, oдобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител се е свързал с нея на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от нас при условията на дружеството, кредит в размер на 1500.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ012350/08.03.2024г. и желаната сума й е била преведена чрез системата Е-pay и получена от същата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена от Й. М. Р. лична карта.Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.

13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

Твърди се, че ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.

Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящият случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на доверителите ми, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл. 180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка е постановеното съдебно решение №70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д. №868/2012 г.

Сочи се в исковата молба, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел 2

Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС”, е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 08.04.2024, 08.05.2024, 08.06.2024, 08.07.2024, 08.08.2024, 08.09.2024, 08.10.2024, 08.11.2024, 08.12.2024, 08.01.2025, 08.02.2025, 08.03.2025 г.Първите вноски с падежи, настъпили съответно на 08.04.2024, 08.05.2024, 08.06.2024 г., са изцяло погасени от страна на длъжника. По вноска с падеж 08.07.2024 г. е осъществено частично плащане, като извън погасяването са останали дължими главницата и мораторната лихва до пълния им размер. Във връзка с извършените плащания представям извлечение от кредитния софтуер на извършените плащания. Към дата 14.01.2025 г. Кредитополучателят не е погасил нито една от останалите вноски по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 08.08.2024, 08.09.2024, 08.10.2024, 08.11.2024, 08.12.2024, 08.01.2025 г.Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Й. М. Р. не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Сочи се, че с исковата молба е представено извлечение от електронна система, представляващо копие от изпратен имейл – електронно съобщение до ответника на посочения от нея/него в заявката за кредит личен адрес на електронна поща, с който дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 12.1 от Общите условия приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички уведомления и изявления от страните трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, посочени при сключване на Договора. На 14.01.2025 г.

Ищцовото дружество е депозирало на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и е образувано ч.гр. дело №52/2025 г. по описа на РС Козлодуй.По същото дело съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок. С Определение № 370/09.04.2025 г. г. по ЧГД №52/2025 г. на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК PC-Козлодуй е указал на ищцовото дружество, че в едномесечен срок от получаване на уведомлението може да предяви иск относно вземанията си, като в законния срок дружеството е предявило иск.

Препис от исковата молба, в едно с доказателствата, е връчена на ответника и в срока по чл.131 от ГПК ответника чрез пълномощник адв.М. С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск изцяло като неоснователен и недоказан.

Твърди, че сключения между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което се прави възражение за 3 недействителност на договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3012350/08.03.2024г. на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, поради противоречието му с императивни разпоредби на ЗПК.Сочи се, че в т.7.1 от него е записано, че при непредставяне на гаранция по кредита, кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 1 080 лева, платима на месечни вноски в размер на 90.00лв., плащанията по които се правят заедно с месечните вноски по заема.Така общото задължение по договора за кредит включващо и начислената неустойка възлиза на 3 120 лева, а общият размер на месечната вноска - 260 лева.От съдържанието на договора се установявало, че същият е подписан при предварително изготвени общи условия, неразделна част от него. В т.4 от тях е регламентирано договореното възнаграждение (ГЛП), а в т.6 е уговорено, че клиентът се задължава да върне на кредитора предоставените парични средства, заедно с дължимите такси, разноски и други разходи, начислени по реда на договора. В чл.8 от ОУ са посочени последиците в случай на неизпълнение на задължението за осигуряване на гаранция, която според чл.8.5.5. се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Сочи се, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради противоречие със закона, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12. ал.1. т. 7 - 9 от ЗПК.Формално, договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК - посочен е годишният лихвен процент - 36,00 %, ГПР - 49.70 % и общата сума, дължима от потребителя.Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл.6, параграф I от Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая договорът е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, то същият не е бил предмет на предварително договаряне между ищецът и ответника, от което следва извод, че заемателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия ищец, поради което следва да се откаже зачитане на клаузата за възнаградителна лихва.На следващо място се твърди, че е нарушена е и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която максималният размер на ГПР, не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва.В случая е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК с което се цели заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото е уговорена неустойка в размер на 1 080 лева. Тази сума съставлявала скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава следва да бъде включена в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, според който ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя.След включването на клаузата, ГПР възлиза на 360.33 % /триста и шестдесет цяло точка тридесет и три процента/.Размера на ГПР е изчислен посредством онлайн калкулатор за бързи кредити, поради което следва да 4 бъде обявен за безспорен. Нарушаването на императивните изисквания на ЗПК води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 ЗПК - заемателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви, неустойки или други разходи.Считат че отпуснатата на ответника сума е в размер на 1500 лева, като от нея следва да се приспадне сумата която кредитополучателя е заплатил в размер на 1 000 лева.Неплатената сума за главница по договора възлизал на 500 лева, поради което иска за тази сума е основателен и правят признание на иска.