Решение № 90 от 21.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Стара Загора, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20245500500176 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7, чл.428, ал.1 и 2 и чл.437, ал.1, 3 и 4 от ГПК.

Образувано е по жалба на С. И. Д. срещу Постановление № 11644 от 05.02.2024 г. на Г.И. - частен съдебен изпълнител при ОС – Стара Загора по и.д.№ 103/2024 г., с което е отказано намаляване на начислените по изпълнителното дело авансови такси и разноски в размер на 348,62 лв. по ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателката-длъжник в изпълнителното производство обжалва това постановление, като счита, че същото е неправилно. Моли за отмяна на обжалваното постановление, в частта с която е отказано намаляване на приетите по делото авансови такси и разноски.

Настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, като се запозна с материалите по приложеното пълно заверено копие от изп. дело, като взе предвид Мотивите на ЧСИ и се съобрази с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен начин следното:

Изпълнителното дело е било образувано по Молба № 2476/12.01.2024г. от ЗД „Б.И.“- АД, гр.С. и приложен към същата изпълнителен лист № 734/20.07.2023г., издаден по приключеното гр.д.№ 5217/2022г. по описа на РС- Ст.Загора срещу длъжника С. И. Д. от гр.С.З..

С Молба вх.№ 5205/24.01.2024г. по изпълнителното дело е била депозирана молба от длъжницата С. И. Д., която по същество представлява възражение срещу размера на разноските, в това число срещу дължимите 1 авансови такси, срещу приетия за събиране адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя и срещу начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

С постановление изх.№ 11644/05.02.2024г. ЧСИ Г.И.- Ст.Загора е намалила размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по изп.д.№ 103/2024г. до сумата от 547,80 лв. с вкл. 20 % ДДС. Като последица от това е намалила и пропорционалната такса по т.2б от ТТРЗЧСИ до сумата от 281, 06 лв. с вкл. 20 % ДДС. Отказала е намаляване на начислените в производството авансови такси и разноски в общ размер 348, 62 лв., посочени в съобщението за доброволно изпълнение до длъжника изх.№ 5607/16.01.2024г. и в молбата вх.№ 5205/24.01.2024г., тъй като същите са били начислени на осн. чл. 1, 2, 4, 5, 9 и 31 от ТТРЧЗСИ във връзка с образуване на самото изпълнително дело, справки с цел проучване на имущественото състояние на длъжницата, налагане на запори, изпращане на съобщения и книжа, които са реално дължими по самото изп.д.№ 103/2024 г.

При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално- легитимирано лице, в предвидения законов срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на ЧСИ.

Разгледана по същество жалбата се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като напълно обосновано, законосъобразно и правилно ЧСИ е отказала намаляване на начислените в производството авансови такси и разноски в общ размер от 348, 62 лв., посочени в уведомлението по чл.410 от ГПК изх.№ 5607/16.01.2024г. и в молбата вх.№ 5205/24.01.2024г., тъй като същите са били начислени на осн. чл. 1, 2, 4, 5, 9 и 31 от ТТРЗЧСИ във връзка с образуване на изпълнителното дело, справки с цел проучване на имущественото състояние на длъжника, налагане на запори, изпращане на съобщения и книжа, които са извършени по изп.д.№ 103/2024г. Посочения сбор обосновано, законосъобразно и правилно представлява 24 лв. по т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изп. дело, 60 лв. по т.2 от ТТРЗЧСИ за проучване имущественото състояние на длъжницата и определяне способ за изпълнение във връзка с предоставените с молбата за образуване правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, 24 лв. по т.5 от ТТРЗЧСИ за връчване на уведомление по чл.410 от ГПК до длъжника, 72 лв. по т.9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запори върху банковите сметки, пенсията и трудовото възнаграждение на длъжника, 72 лв. по т.4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщения за вдигане на наложените запори и съобщение до взискателя, 48 лв. по т.5 от ТТРЗЧСИ за връчване съобщение до длъжника, 48, 62 лв. по т.31 от ТТРЗЧСИ за допълнителни разноски, в т.ч. за пощенски разходи и 3,12 лв. за административна такса, която се заплаща от ЧСИ по сметката на Регистъра на БНБ за издаване на справка за притежаваните от длъжника банкови сметки.

В тази връзка не е налице твърдяната в жалбата някаква фактически и/или правна грешка от страна на ЧСИ е допуснал грешка при образуване на 2 изп.дело, която била водела до нейното погрешно уведомяване/като длъжница/ в нарушение разпоредбата на чл.428, ал.1, изр.1 и ал. 2 от ГПК, тъй като видно от самия Изпълнителен лист, същия е издаден въз основа на влязлото в законна сила на 16.05.2023г. осъдително Решение № 302/18.04.2023г. по приключеното исково гр.д.№ 5271/2022г. по описа на РССт.Загора и не е налице другата хипотеза по чл.428, ал.1 изр.2 от ГПК и в показана е посочено изрично, че съгласно чл.428, ал.2, изр.2 от ГПК са описани междувременно вече наложените от ЧСИ запори и възбрани.

Следователно те напълно законосъобразно и правилно първо са били наложени от ЧСИ за гарантиране и обезпечаване на изпълнението по събирането на дължимите парични суми, и няма как да бъдат наложени законно от ЧСИ едва след изтичане на законния 2- седмичен срок за доброволно изпълнение по смисъла на чл.428, ал.1, изр.1 от ГПК. Поради което не е налице твърдяното в жалбата първоначално изпращане до нея/като длъжница/ направо на съобщение за принудително изпълнение и нареждане за незабавно плащане на всички дължими суми по изп. лист и разноските по изп.дело.

Следователно не е установено и доказано от жалбоподателката/длъжница/, че още първоначално не й е бил предоставен от ЧСИ законния 2- седмичен срок за доброволно изпълнение, след което да предприеме действия за принудително изпълнение. Поради което е останало недоказано в хода на настоящото съдебно производство, че по характер и интензитет действията и актовете на ЧСИ не били съответствали на размера на задължението и фактическата и правна сложност на делото, и това неминуемо водело до необосновано увеличаване на задължението й/като длъжница/ и утежняване на нейното фактическо и правно положение, свързани с предприетото от ЧСИ едновременно налагане запор на трудово й възнаграждение и пенсията й, и запор на банковите й сметки в 2 бр. различни банки/"БАНКА ДСК"- АД и "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"- АД/, както и ес насрочения опис на нейното движимо имущество. Предвид което жалбоподателката /длъжница/, неплатила доброволно и своевременно задължението си по изп. лист на взискателя, дължи на ЧСИ съответните разноски и предприетите от него действия по изпълнението са напълно съобразени с характера на паричното задължение и обема на съответните мерки и разноски.

Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е изцяло неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваните с нея актове и действия на ЧСИ, като напълно мотивирани, законосъобразни и правилни следва да се потвърдят изцяло, ведно с всички законни последици от това.

В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на разноски, тъй като в производството по разноски/каквото е настоящото по отношение на определените разноски по изп.дело/, разпоредбите на чл.80 и на чл.81 от ГПК не намира приложение, понежое производството по реда на чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото 3 по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл.248 от ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС по аналогични казуси, обективирана в Определение № 254/05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на I ТО, Определение № 489/17.10.2017г. по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение № 393/17.09.2018г. по ч.гр.д.№ 2845/2018г. на IV ГО на ВКС, и други подобни.

С оглед на гореизложеното не следва да се присъждат разноски, направени в настоящото производство на никоя от страните по делото.

Това въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.435, ал.2, т.7 във вр. с чл.428, ал.1 и 2 и във вр. с чл.437, ал.1, 3 и 4 от ГПК, въззивният ОССт.Загора РЕШИ:

ОСТАВЯ изцяло Без уважение жалба вх.№ 14425/19.02.2024г. от С. И.

Д.- ЕГН ********** от гр.С.З. срещу Постановление № 11644/05.02.2024г. на ЧСИ- Г.И. от гр.С.З., с район на действие района на ОС- Ст.Загора, рег.№ 765 в КЧСИ- С. по нейното изп.д.№ 103/2024г., с което е отказано намаляване на начислените по изпълнителното дело авансови такси и разноски в размер на общо 348, 62 лв. по ТТРЗЧСИ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4