Решение № 1750 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1750 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20241100901007 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба с вх. № 56160/16.05.2024 г., депозирана от молителя – „С.З.П.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.

****, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност на „ГЛАВ-П.С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „**** I“ ****, поради неплатежоспособност.

Дружеството-молител навежда фактически твърдения, че в периода между месец февруари 2023 г. и месец декември 2023 г. е продал и доставил на ответника стоки (строителни материали-бетон), като за доставените количества са били издадени експедиционни бележки подписвани от представител на ответника-купувач. За доставките от ищеца се твърди да са били издадени към ответника и общо осемнадесет на брои фактури, като това е станало за времето от 28.02.2023 г. до 16.12.2023 г. съответно стойността им варира между 211,44 лв. и 18 103,56 лв. Посочва се, че стоката е била доставена от продавача на купувача съгласно изискванията и сроковете поставени от получателя на стоката, като същия не е имал възражения и я е приемал.

Предвид това, че във фактурите нямало посочен падеж за плащане на цената на продаваните строителни материали, то молителят поддържа, че такъв настъпвал след изтичането на 14 дни, считано от получаване на фактурата. В рамките на тези срокове, а и след това до момента на упражняване на молбата по чл. 625 ТЗ продавачът „С.З.П.“ ЕООД поддържа, че ответното дружество-купувач не е сторило плащания на дължимата продажна цена. Допълва се, че купувачът е осчетоводил тези фактури при себе си, съответно е ползвал данъчен кредит по тях. Поддържа се, че общата стойност на така доставените и подлежащи на заплащане от купувача стоки възлизала на сумата от 70 966,68 лв., а натрупаната лихва за допуснатото просрочване в плащането на това задължение се сочи да е равна на сумата от 6 091,39 лв. Или общият размер на задълженията на „ГЛАВ-П.С.” ЕООД възлиза на сумата от 77 058,07 лв. При проверка на обявените от търговеца „ГЛАВ-П.С.” ЕООД финансови отчети в Търговския 1 регистър се констатирало, че същият има недобро финансово състояние. Аргумент за това следвал от обстоятелството, че дружеството не притежава никакви дълготрайни материални активи, а активите му се свеждат единствено до вземания и парични средства. Последните обаче според молителя не са реално налични при ответния търговец, а вземанията му не е ясно доколко са ликвидни и могат да бъдат своевременно събрани и използвани за погасяване на натрупаните краткосрочни задължения. Като се съобрази и това, че ответникът в качеството му на длъжник на молителя не обслужва свои парични задължения с отдавана настъпил падеж за плащане, то според молителя – „С.З.П.“ ЕООД е налице хипотеза на изпадане на „ГЛАВ-П.С.” ЕООД в положение на неплатежоспособност. Началната дата на същата се поддържа да е 13.03.2023 г. /падежа на първата фактура за продажба на стоки, по която липсва излъчено плащане/. В обобщение „С.З.П.“ ЕООД иска от съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което спрямо „ГЛАВ-П.С.” ЕООД да бъде открито производство по несъстоятелност, като се определи начална дата на неплатежоспособността, да бъде назначен временен синдик, съответно да бъде наложена обща възбрана и запор върху цялото имущество на длъжника. Отправя се и претенция за присъждане на разноски.

В отговор на депозираната молба по чл. 625 ТЗ ответникът подава писмено становище, в което оспорва твърденията на молителя, че „ГЛАВ-П.С.“ ЕООД е изпаднало в състояние на неплатежоспособност. Разяснява, че забавянето на плащанията към „С.З.П.“ ЕООД се дължи на временни затруднения, произтичащи от обстоятелството, че контрагенти на дружеството, между които и възложители на големи обществени поръчки, за чиято платежоспособност не може да има съмнение, бавят плащанията си към него. Акцентира се над това, че ответното дружество оперира в строителния отрасъл, като годишните обороти постигани в дейността му възлизат на милиони, като това пряко било видно от записванията в годишните му финансови отчети. Допълва се, че трудово ангажирания при дружеството персонал е в диапазона между 40 и 80 души работници. Регулярно дружеството встъпва в правоотношения по договори за обществени поръчки за изпълнение на строителни дейности по значими обекти, като същите биват надлежно изпълнявани от негова страна. Декларира, че притежаваните от него активи са в параметри надвишаващи пасивите на дружеството. В съдебно заседание провело се на 14.06.2024 г. процесуалният представител на ответното дружество – адвокат М. заявява, че ответника има счетоводен дълг към молителя за фактурираните суми посочени в молбата по чл. 625 ТЗ. Доставките на строителни материали са извършени от молителя и приети от ответника без възражения. Навежда се и твърдение за извършено частично плащане по дълга в полза на дружеството-молител, като това е било направено през м. април 2024 г. Изтъкнато е намерение „ГЛАВ-П.С.“ ЕООД да продължи процеса по погасяване на паричните си задължения към кредитора-молител, като в крайна сметка се стигне и до 100 % издължаване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка. Наред с това следва да бъде установено и че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

С оглед на това, в случая настоящата инстанция намира, че на първо място следва да разгледа кредиторовите качества на молителя и да прецени, дали същият е 2 носител на изискуеми и непогасени вземания, по които длъжник е „ГЛАВ-П.С.“ ЕООД, съответно дали тези вземания произтичат от търговска сделка.

От представените в производството писмени доказателства се установява, че през 2023 г. между молителя – „С.З.П.“ ЕООД – от една страна, и ответното дружество – „ГЛАВ-П.С.“ ЕООД – от друга, са били сключени договори за продажба на строителни материали – бетон и циментов разтвор. По повод на изпълнението на така сключените договори и следващата му се във връзка със сторените доставки на уговорените количества строителни материали продажна цена в периода от 28.02.2023 г. до 16.12.2023 г. молителят-продавач е издал към ответното дружество-купувач общо 18 броя фактури, чиято съвкупна стойност възлиза на сумата от 70 966,68 лв.

Изпълнението на задължението на молителя да достави на ответника уговорените количества строителни материали – общо 429,70 куб. метра бетон и циментов разтвор – се установява по несъмнен начин от приложените към всяка от фактурите неоспорени двустранно подписани експедиционни бележки, както и от обстоятелството, че ответното дружество е отразило така издадените към него фактури в дневниците си за покупки и е ползвало данъчен кредит за тях, а така също ги е осчетоводило по счетоводните си сметки, като задължения към доставчик. Горните констатации еднозначно се разкрива от изслушаното и прието по делото заключение по назначената финансово-икономическа експертиза. Посочените договори за продажба са сключени между търговци в кръга на упражняваната от тях търговска дейност, с оглед на което представляват търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Няма данни между страните да е бил уговорен срок за изпълнение на задължението на купувача за заплащане на продажната цена, с оглед на което приложение намира нормата на чл. 303а, ал. ТЗ, съгласно която в тези случаи задължението следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура, респ. на друга покана за плащане, в случай че този ден е известен. С оглед установяващите се по делото дати, на които процесните фактури са получени от ответника, задълженията му по тях са станали изискуеми последователно в периода от 13.03.2023 г. до 30.12.2023 г., като начислилата се върху всяко от тях за периода от изпадане на ответника в забава до датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлиза в общ размер на сумата от 6 091,39 лв.

След като в производството се доказа, че в тежест на „ГЛАВ-П.С.“ ЕООД по силата на обсъдените по-горе търговски по своята правна характеристика сделки са възникнали, съществуват и са изискуеми парични задължения към молителя, и същите не се установява да се погасени, то „С.З.П.“ ЕООД се явява легитимирано да сезира съда с искане по реда на чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на конкретен задлъжнял спрямо него търговец. При разкритото по делото кредиторово качество на молителя – „С.З.П.“ ЕООД, с което е изпълнена първата от необходимите предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност, съдът следва да пристъпи към изследване на въпроса дали ответникът – „ГЛАВ-П.С.“ ЕООД – е неплатежоспособен търговец по смисъла на чл.

608, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправо задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, 3 т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

В тази връзка съдът следва да вземе отношение по въпроса, дали ответното дружество притежава активи, с които да заплати както така възникналите в негова тежест парични задължения по сключените с молителя търговски сделки, разкрити погоре в мотивите на настоящия съдебен акт, така също и всички други краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат взети предвид, от една страна, презумпцията, предвидена в чл.

608, ал. 3 ТЗ и от друга страна, събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника.