Решение № 1340 от 23.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330114150 по описа за 2025 година

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П., ЕИК 115010670 е предявил срещу Ш. Ш. К., ЕГН ********** иск за признаване за установено, че същият дължи сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, присъдени по ч. гр. дело № 9804/2025 г. по описа на ПРС, I гр. състав, а именно: сумата от 989, 82 лева (деветстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки) главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 08.08.2023 г. до 07.04.2025 г. за обект, находящ се в гр. ***** лихва в размер на 109, 05 лева (сто и девет лева и пет стотинки) за периода от 31.10.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които: 25 лева (двадесет и пет лева) държавна такса и 50 лева (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че в процесния период ищецът е предоставил на ответника цата услуги по доставка на питейна вода в размер на 759,82 лв., като по периоди дължимите суми са посочени в табличен вид в исковата молба.

Съгласно чл.31, ал.2 и чл.42 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на 1 потребители от ВиК оператор гр. Пловдив, при неспазване на срока за плащане, който е 30 дни след датата на фактуриране, потребителите дължат и законна лихва. Сочи се, че били издадени фактури за посочените суми, които не са заплатени в срок, поради което ответницата дължи мораторната лихва в размер на законната такава.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В първото по делото открито съдебно заседание юрк. Николова заявява, че процесното задължение е било изплатено доброволно от ответника в хода на делото, като не претендира присъждане на разноските по исковото производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 9804 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив, е образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

В първото по делото открито съдебно заседание юрк. Николова заявява, че процесното задължение е изплатено доброволно от ответника в хода на делото, като не претендира присъждане на разноските в исковото производство.

Предвид изложеното, съдът намира, исковата претенция за неоснователна, предвид настъпилия след предявяване на иска факт от 2 значение за спорното право- извършеното плащане от ответника на паричното вземане на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, срещу Ш. Ш. К., ЕГН ********** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 989, 82 лева (деветстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки) главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 08.08.2023 г. до 07.04.2025 г. за обект, находящ се в гр. ****, лихва в размер на 109, 05 лева (сто и девет лева и пет стотинки) за периода от 31.10.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, като неоснователен.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

След влизане в сила на решението ч. гр. д. № 9804/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със заверен препис от същото, да се върне, поради отпадане на необходимостта от послужване.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3