Разпореждане № 1780 от 02.07.2020, Районен съд - Пазарджик

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №

02.07.2020 г., гр. Пазарджик

РАЙОНЕН СЪД

- ПАЗАРДЖИК, в закрито заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, като разгледа докладваното от съдия Каменова НАХД № 921 по описа на съда за 2020 година, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4 и следв. от Указа за борба с дребното хулиганство.

Съдът, след като се запозна с материалите по преписката намира, че в конкретния случай не са налице предпоставки за разглеждане на делото по реда на Указа за борба с дребното хулиганство. Доколкото в УБДХ и ЗАНН няма специални правила, които да уреждат подобна хипотеза, приложение следва да намерят разпоредбите на НПК и в частност разпоредбата на чл. 377 от НПК, която макар и отнасяща се до производство по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, следва да се приложи по аналогия и към настоящото производство, имащо също характер на административно-наказателно производство, поради което следва съдът в закрито заседание да се произнесе по допустимостта на настоящото производството. Съображенията за недопустимост на производството по УБДХ са следните:

Настоящото производство е образувано по повод

Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 10.03.2020 г. на Районна прокуратура – гр. Пазарджик, с което е прекратено ДП № 1309/2019 г. по описа на РУ при МВР – Пазарджик, водено за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Производството по посоченото ДП се е водило за това, че на 23.08.2019 г. в с. Ю., обл. П., са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал.

1 от НК.

В мотивите на постановлението за прекратяване на досъдебното производство представителят на районна прокуратура е приел, че свидетелят А.С. е извършил хулигански действия спрямо свид. С. К., изразяващи се в това, че с автомобила си марка „Фолксваген“ е преминал през велосипеда на свид. К. и го е унищожил, като по този начин публично е изразил своето явно неуважение към свид. К. и присъстващите на място, съзнавайки че неговите действия ще бъдат негативно оценени от тях и ще предизвикат възмущение.

Прокурорът е приел, че това деяние не представлява грубо нарушение на обществения ред, доколкото не се отличава с висока степен на обществена опасност, но отговаря на определението за дребно хулиганство, дадено в чл. 1, ал. 2 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство.

Аргументирал се е, че макар и срещу свид. А. С. да не е бил съставян акт за установяване на нарушението, административното производство по УБДХ е допустимо, цитирайки Тълкувателно решение № 46 по н.д. № 36/79 г. на ОСНК, поради което е разпоредил материалите по делото да се изпратят на РС – Пазарджик за налагане на административно наказание за дребно хулиганство по реда на УБДХ.

Настоящият състав на съда не споделя изводите на РП –

Пазарджик за допустимост на производството по УБДХ и за приложимост в настоящия случай на посоченото ТР № 46 от 16.10.1979 г. по н. д. № 36/1979 г. на ОСНК на ВС. Следва да се отбележи, че цитираното от прокуратурата тълкувателно решение е загубило действието си, доколкото същото е постановено преди Протокол № 7 към ЕКПЧ да стане част от вътрешното право на Република България, като съдържа непреодолимо противоречие с разпоредбата на чл. 4, § 1 от Протокола, въвеждаща принципа ne bis in idem –

„Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази държава.“ С т. 2 от ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК изрично е прието, че са налице основания за промяна в тълкуването, дадено с ТР № 46 от 16.10.1979 г. по н. д. № 36/1979 г. на ОСНК на ВС, а именно, че е недопустимо съдът, разглеждащ обвинение за престъпление по чл. 325 от (Изм. – ДВ, бр. 0 от 2016 г.) НК, да изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган по чл. 4 от УБДХ – районния съдия, когато не намери основания за издаване на осъдителна присъда по чл. 325 от НК и оправдае подсъдимия, но констатира, че има достатъчно доказателства за административно нарушение по УБДХ.

С приетото ТР № 3/2015 г. върховната инстанция е очертала основните признаци на принципа nе bis in idem, които следва да се прилагат при тълкуването на съответните разпоредби от националното право в аспекта на нормата на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. В разясненията, дадени към точка 2 е посочено, че когато бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325 от НК, подсъдимият не може да бъде съден и наказан за дребно хулиганство, независимо от обстоятелството, че в материалноправен аспект поведението му се субсумира под признаците на състава на административното нарушение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, като окончателното приключване на образуваното по чл. 325 от НК наказателно производство осуетява възможността срещу подсъдимия да се води втори административнонаказателен процес с наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ. Това разбиране намира приложение и в случаите, когато наказателното производство е водено спрямо същото лице за същото деяние, но е прекратено с влязло в сила постановление – арг. от чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

В процесния случай компетентният орган – Районна прокуратура – Пазарджик е извършил преценката, че с действията си свид. А. С. не е осъществил състава на престъпление по чл. 325 от НК, а административно нарушение, подлежащо на разглеждане и санкциониране в административнонаказателно производство по реда на УБДХ, поради което е прекратил производството за това престъпление. В тази насока изпращането на материалите на РС – Пазарджик като компетентен орган по смисъла на чл. 4 от УБДХ предпоставя съдът, въз основа на същите факти, установени от прокуратурата, да даде самостоятелен отговор на въпросите извършено ли е деянието, кой е неговият автор, виновно ли е извършено, съставлява ли деянието дребно хулиганство по чл. 1, ал. 2 от УБДХ, което от своя страна превръща производството по УБДХ второ по ред - след влизането в сила на постановлението, с което е прекратено наказателното производство за престъплението по чл. 325 от НК, водено за същото деяние и срещу същия деец, поради което провеждането му влиза пряко в противоречие със забраната на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.

По изложените съображения съдът намира, че настоящото производство, явяващо се второ по ред, следва на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и доколкото не са налице основания за разглеждане на делото по реда на Указа за борба с дребното хулиганство, образуваното производство следва да се прекрати, като разпореждането подлежи на обжалване по реда на глава 22 от НПК.

Ето защо и на основание чл. 9, ал. 2 от УБДХ във вр. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 377, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, РАЗПОРЕЖДАМ:

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НАХД № 921/2020 г. по описа на РС - Пазарджик, водено срещу А. А. А. А. С., ЕГН: **********, за дребно хулиганство по чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от разпореждането за прекратяване на съдебното производство на прокурора и на А. А.А. А. С.

Разпореждането подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Пазарджик по реда на гл. 22 от НПК в 7-дневен срок от получаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: