Определение № 255 от 27.03.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Шумен, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Частно гражданско дело № 20263600100137 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 255 и сл. от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 5709/17.03.2026 г. при ШРС, депозирана от С. Л. А. за определяне на срок при бавност, допусната от Районен съд – Шумен по гр.д. № 198/2026 г. по описа на същия съд.

Молителят излага, че е ответник по делото. Излага, че децата му са държани като заложници от майка им – М.Г.Т., като описва редица незаконосъобразни, според него, действия на съдиите-докладчици по делото. Отправя искане да бъде указано на ШРС в 3дневен срок да се произнесе по молби, искания и жалби, в следния смисъл: администриране на частни жалби, отмяна на определения, събиране на доказателства и произнасяне по искания да привременни мерки. След произнасяне от съда на определение № 870/17.03.2026 г., с разпореждане № 2574/17.03.2026 г., на основание чл. 256 от ГПК, на А. е указано да заяви дали поддържа молбата за бавност. С молба от 18.03.2026 г. молителят заявява, че поддържа молбата си, в частта й относно назначаване на СПЕ, за произнасяне по искане за привременни мерки и за изискване на социални доклади.

Съдията-докладчик по делото е представил подробно становище по чл. 255, ал. 2 от ГПК.

Окръжният съд,като взе предвид изложеното в молбата, след преценка на данните по делото поотделно и в тяхната взаимна връзка, прие за установено следното:

Молбата за определяне на срок при бавност е подадена от надлежно легитимирана страна-ответник по висящото производство, поради което е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 1 от ГПК, фактическото и процесуално правно основание за подаване на молба за определяне на срок при бавност, е несвоевременното извършване от съда на определено процесуално действие и молбата следва да съдържа искане до горестоящия съд за определяне на подходящ срок за извършването му. В случая се излагат твърдения за непроизнасяне от ШРС относно назначаване на експертиза, изискване 1 на социални доклади и по искане за привременни мерки.

Гр.д. № 198/2026 г. по описа на ШРС е образувано след изпращането му по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК на гр.д. № 1128/2025 г. по описа на РС – Провадия. Предмет на производството са обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, предявени от М.Г.Т. срещу С. Л. А. относно децата на страните С. С.ов А. и М.С.А...

Надлежно са предявени и насрещни искови претенции от последния срещу ищцата с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК. С определение № 533/17.02.2026 г. ШРС се произнесъл по реда на чл. 127, ал. 3 от СК по искане за изменение на определени преди това привременни мерки касателно родителските права спрямо двете деца и издръжката им. С молби рег. №№ 3434 и 3478 от 18.02.2026 г. С. А. отправил ново искане за изменение на определените привременни мерки. С определение № 550/18.02.2026 г. първоинстанционният съд оставил без разглеждане тези искания. По искане на ответника, съдията-докладчик по делото, на 25.02.2026 г. се отвел от разглеждане на делото. На 04.03.2026 г. А. представил доказателства за платен депозит по назначената съдебно-психиатрична експертиза и поставил въпроси към вещите лица. С определение № 870/17.03.2026 г. /след определяне на 25.02.2026 г. н нов докладчик по делото/ разглеждането на делото било насрочено в публично съдебно заседание на 18.05.2026 г. Съдът е обявил, че ще се произнесе по доказателствените искания на страните и по искането за привременни мерки в насроченото открито заседание.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

В настоящото производство, образувано по реда на чл. 255 и сл. от ГПК, не може да се обсъжда и да бъде предмет на контрол правилността на едни или други процесуални действия на долустоящия съд, както и на актовете му.

В случая следва да бъдат обсъдени твърденията на молителя за наличие на забавяне при извършване на съдопроизводствени действия:

Относно назначаването на съдебно-психиатрична експертиза: с определение № 835/01.09.2025 г. по гр.д. № 1128/2025 г. по описа на РС-Провадия, по делото е допусната тройна комплексна съдебно-психологическа-психиатрична експертиза, като са назначени вещи лица и определен депозит за първоначалното им възнаграждение. Видно е, че С. А. внесъл дължимия от него депозит по назначената експертиза едва на 04.03.2026 г., като поставил въпроси към същата. Тоест, по делото е допуснато това доказателствено искане, като съобразно разпоредбата на чл. 148 от ГПК, събирането на допуснатите доказателства се извършва в съдебно заседание с участието на страните. Именно поради това, ШРС е обявил, че ще се произнесе по новите доказателствени искания на страните в насроченото публично съдебно заседание на 18.05.2026 г.

Досежно искането за произнасяне по привременни мерки: съдът констатира, че след произнасяне на съда по искане с подобен предмет на 17.02.2026 г., на 18.02.2026 г. ответникът депозирал ново такова. По същото, обаче, е налице произнасяне на ШРС – с определение № 550/18.02.2026 г. В последващите си молби, А. заявява единствено, че поддържа искането си, депозирано на 18.02.2026 г., като не отправя ново такова. Поради 2 това, съдът намира, че не е налице искане, по което първоинстанционният съд да не се е произнесъл.

Касателно твърдението за неизискване на социални доклади от ШРС: предвид наличието на вече изискани такива, с оглед приетото от ШРС в определението му от 17.03.2026 г., последният обявил на страните, че ще се произнесе по всички искания в насроченото публично съдебно заседание. Именно тогава, при подготовката за изслушването на децата по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗдет., съдът следва да изиска изготвяне на социални доклади, които да бъдат актуални към момента на осъществяване на тази процедура.

При така установеното, настоящият състав намира, че не се установява неизвършено своевременно или неоснователно забавено процесуално действие на районния съд по посоченото дело, което да налага даване на подходящ срок за извършването му. При липса на такова необосновано забавяне, не са налице предпоставките на чл. 257, ал. 2 от ГПК.

Ето защо, молбата за определяне на срок при бавност, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХЪВРЛЯ молба вх. № 5709/17.03.2026 г. при ШРС, депозирана от С. Л. А. с ЕГН ********** за определяне на срок при бавност, допусната от Районен съд – Шумен по гр.д.

№ 198/2026 г. по описа на същия съд, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на С. Л. А..

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

3