Определение № 3160 от 28.11.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3160 гр. София, 28.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20248002900700 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДЖУИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ХК ЛИМИТЕД“ЕООД срещу решение № 718/24.11.2023 г. по в.т.д. № 579/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 1065/27.09.2022 г. по т. д. № 1935/2021 г., СГС, ТО, VI – 14 – ти състав в частта, с която е признато за установено, че „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД е извършило нарушение на правата на R. B. GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria (Австрия), върху търговска марка на Европейския съюз № 001143122 чрез извършване от касатора на внос на оригинални стоки със същата марка, задържани от ТД „Митници София“ с разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. при неизчерпано право на маркопритежателя и е осъден касаторът да преустанови нарушението нарушението на правата на R. B. GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria (Австрия) върху търговска марка на Европейския съюз № 001143122, чрез извършен от ответника внос на оригинални стоки със същата марка, задържани от Териториална дирекция "Митница София" с разписка за задържане № 0028734 от 27 август 2021 г., при неизчерпано право на маркопритежателя.

Подадена е и касационна жалба от R. B. GmbH, Am Brunnen 1, D5330 Fuschl am See , Austria (Австрия) срещу решение № 718/24.11.2023 г. по в.т.д. № 579/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 1065/27.09.2022 г. по т. д. № 1935/2021 г., СГС, ТО, VI – 14 – ти състав в частта за оставяне без разглеждане искането на R. B. GmbH, Am 1

Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See, Austria (Австрия) за унищожаване на 3 840 кутии енергийни напитки с марката R. B., задържани от ТД „Митници София“ с разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. за сметка на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД.

Касаторите поддържат, че въззивното решение в атакуваните от тях части е неправилно и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Взаимно си оспорват касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационните жалби са редовни - подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е указал на страните правилната правна квалификация на предявените искове и не е разпределил във връзка с нея доказателствената тежест в процеса. Поради което с определение №610/09.10.2023 г. по въззивното дело е приел въз основа на твърденията в исковата молба, че се касае до оригинални стоки, които са предназначени за турския пазар, а не са пуснати на територията на държавитечленки на ЕС, съответно на ЕИП, от ищеца или с негово съгласие, т.е. по отношение на които не е изчерпано правото на марка; че правната квалификация на предявените искове за установяване факта на нарушение на правата на ищеца върху процесната марки чрез осъществен внос на оригинални стоки – 3 840 кутии, обозначени с търговската марка R. B., задържани от Териториална дирекция „Митници София“ с разписка за задържане от 27.08.2021 г., без съгласието на ищеца, и за осъждане на ответника да преустанови нарушението е по чл. 124, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ГПК във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМГО.

Разпределил е доказателствената тежест, съобразно дадената нова правна квалификация, като е указал, че по първия иск в тежест на ответника е да докаже, че правото върху марката на ищеца е изчерпано, като ангажира съответните доказателства за това, а в тежест на ищеца е да докаже, че правото му върху марката не е изчерпано, като разполага с възможност да ангажира доказателства.

САС е приел за безспорно установено между страните по делото, че ищецът е носител на право на интелектуална собственост - право върху търговска марка на Европейския съюз № 001143122, фигуративна регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуалната собственост (EUIPO) със срок 19.04.2029 г. за стоки клас 32 по Ницската класификация, както и вносът на 3 840 кутии енергийни напитки с марката R. B. в страната от Република Турция, за които няма спор, че са 2 оригинални. Безспорно по делото е било и задържането на процесните стоки от Териториална дирекция Митница София с разписка за задържане № 0028734 от 27 август 2021 г. Във връзка със спорните между страните въпроси, а именно твърди ли се от ищеца и налице ли е пускане на стоките на пазара на Европейското икономическо пространство и предложени ли са на пазара за продажба от ответника, както и при условията на изчерпване на марката на маркопритежателя ли е осъществен този внос, въззивната инстанция е установила следното: като е съпоставила съдържанието на исковата молба с оглед твърдението, че задържаните от ТД „Митници София“ с разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. 3 840 кутии енергийни напитки с марката R. B. са оригинални и са предназначени за турския пазар и становището на R. B. GmbH, решаващият състав е приел, че в случая се твърди паралелен внос на стоки с процесната марка при условията на неизчерпано право на маркопритежателя, тъй като стоките не са пуснати на пазара на ЕИП от собственика на марката или с негово съгласие, а са произведени за пазара в Република Турция. От изложеното е направил извод, че ищецът претендира нарушаване на правото му върху марката поради внос на оригинални стоки без негово съгласие и при липса на изчерпване на правото му върху марката. Посочил е, че изчерпването на правото върху марка е регламентирано от законодателя като правна последица от регистрацията на марката. Изчерпването настъпва по силата на закона само по отношение на оригинални стоки, пуснати на пазара, обхванат от териториалното изчерпване на правото, от притежателя лично или с негово съгласие. Забраната за противопоставяне на носителя на марката на използването е ограничена до първото пускане на пазара на стоката, а контролът върху последващата търговска дейност със стоката е допустим единствено в хипотезите на чл.17, ал.2 от ЗМГО. Правилото на чл.17, ал.1 от ЗМГО според съда съчетава правото на притежателя на марката да я използва за срока на действие на регистрацията по чл.22 от ЗМГО / чл.20 ЗМГО-отм./ със свободата на търговския оборот. Според САС въведените изключения по чл.17, ал.2 от ЗМГО, допускащи намесата на носителя на правото в отношенията между трети лица, отразява законодателната воля правните последици на изчерпването да настъпват по отношение на всяка индивидуално определена стока. Единствено отделната бройка от стоката би могла да е обект последователно на първоначална /”първа”/ и на последващи продажби, съответно търговски дейности. Ако изчерпването на правото настъпва с пускането на пазара от притежателя на стоки от рода/вида, за който марката е регистрирана, изключителното право върху марка ще остане незащитено за остатъка от 10-годишния период за упражняването му. Позовал се е на практика на ВКС, която приема, че при осъществяване на търговска дейност от трети лица с оригиналните стоки, когато правото върху марка е изчерпано в хипотезата на чл.15, ал.1 от ЗМГО / отм./, респ. чл.17, ал.1 ЗМГО, притежателят на регистрираната марка не се ползва с гражданскоправна защита, освен в случаите по чл.17, ал.2 от ЗМГО. При неизчерпано право, ако 3 използването на марката е извършено от трето лице при липса на съгласие на носителя, което да се отнася до всяка една индивидуална бройка от стоката, отговорността на ползвателя за накърняване на правото на маркопритежателя е по чл.13, ал.1, пр.1 или пр.2 ЗМГО.

За безспорно по делото е счел, че ответникът по иска е осъществил внос на територията на страната на процесните напитки, като е приел за неоснователни възраженията му те да са предназначени за пускане на пазара в ЕИП или да са предложени за търговия на пазара. Достигнал е до извод, че вносът на процесните 3 840 кутии енергийни напитки с марката R. B. е осъществен с търговска цел. В тази връзка е посочил, че „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД е търговец, като видно от извършената от съда справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството, предметът му на дейност е ресторантьорство, хотелиерство, обществено хранене, кафетерия, сладкарство, оказионна и комисионна търговия със стоки, произведени от фирмата или от други фирми, физически и юридически лица, покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, внос, износ, както и всички дейности, незабранени от законодателството. Съгласно чл.286 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, като според ал.3 от същата разпоредба, при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. За приложение на презумпцията по чл.

286, ал.3 от ТЗ е достатъчно сделката да е сключена от търговец в процеса на осъществяване на търговската му дейност, т. е. свързана с упражняваното от него занятие, за да се приложи субективният критерий. Позовал се е на безпротиворечивата съдебната практика на ВКС, съгласно която, ако ответникът оспори, че конкретната сделка (в случая покупка на 3 840 кутии енергийни напитки с марката R. B. ) не попада в кръга на този критерий, той следва да опровергае законовата презумпция и да докаже, че сделката не се намира в причинна връзка с упражняваното от него търговско занятие.

Счел е, че по делото ответникът по иска нито е посочил целта на вноса на енергийните напитки, нито е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, че вносът е осъществен с цел различна от продажба на територията на ЕС и ЕИП, т.е. с нетърговска цел. В допълнение е посочил, че по делото не се твърди и не са представени доказателства за „външен транзит”, а съгласно писмо с рег.№ 32-280057/01.09.2021 г. на Агенция „Митници“, ТД Митница София режимът на внос на процесните стоки е пускане в свободно обръщение. Количествата са били значителни. Като тези обстоятелства в своята цялост и връзка обосноват извод, че енергийните напитки са били внесени с търговска цел. Намерил е, че съобразно клетвената декларация, представена пред въззивната инстанция, а и от приложения снимков материал на процесните кутии енергийни напитки с марка R. B., е било установено, че същите не са предназначени за разпространение на пазара на ЕС, нито за пазара на ЕИП, което е видно и от партидния номер, отбелязан на дъното на кутията. Констатирал е също, че напитките са 4 произведени в Австрия и са продадени на дъщерно дружество на R. BullR. B. G. D. в Турция за изключителна консумация на територията на тази държава, поради което и кутиите за първи път са пуснати на пазара само в Турция, като ищецът никога не е давал разрешение R. B. G.

Dagitim да продава и предлага на пазара директно или чрез други компании извън Турция, нито пък е дал съгласи на ответника за внос на каквито и да е било енергийни напитки с марката. Поради което е приел за категорично доказано, че процесните стоки не са били пуснати на територията на ЕС и ЕИП от ищеца R. B. G.H или с негово съгласие. Като краен извод е заключил, че по отношение на процесните стоки не е изчерпано правото на марка по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗМГО, поради което ищецът може да забрани използването на посочените марки.

Въз основа на изложените съображения САС е счел, че по делото безспорно и при условията на пълно и главно доказване се установява, че ответникът по иска е осъществил без съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласие на притежателя, но при неизчерпано право на маркопритежателя нарушение по чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във връзка с чл. 17, ал. 1 ЗМГО, поради което е заключил, че предявените искове за установяване на факта на нарушение на правата на ищеца върху търговска марка на Европейския съюз № 001143122, фигуративна регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуалната собственост (EUIPO) със срок 19.04.2029 г. за стоки клас 32 по Ницската класификация, чрез осъществен внос на стоки - 3 840 кутии енергийни напитки с марката R. B. без съгласие на ищеца при неизчерпано право върху марката и за осъждане на ответника да преустанови нарушението на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМГО са основателни.