Решение № 569 от 10.12.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. С., 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Р. Чакърова Гражданско дело № 20255440100757 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Р. С. О., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр.С., действаща чрез пълномощника си адвокат В. П. - АК С., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. ***2, ал.3 от КТ, чл. ***4, ал. 1 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответникът ОУ „ ***“ град С., представляван от директора Р. Л., с адрес на управление гр. С., бул.„ ***“ № *** да заплати на ищцата следните суми, след допуснатото изменение:

1829,93 лв - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192/ 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.20*** г. брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 11.07.2023г., ведно с дължимата мораторна лихва, считано от 11.08.23г. до депозиране на исковата молба в съда (26.05.2025г.) в размер на 452,28 лева и законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска в съда (27.05.2025г.) до окончателното изплащане на сумата.

214,97 лв - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192/ 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на 1 предучилищно и училищно образование ДО 1-269 от 06.12.20*** обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. ***4, л.1 от КТ за 15 дни, ведно с дължимата мораторна лихва, считано от 11.08.23г до депозиране на исковата молба в съда(26.05.2025г.) в размер на 53,02 лева и законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска в съда (27.05.2025г.) до окончателното изплащане на сумата;

2558.16 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № ДО 1-192/ 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.20*** г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 8,5 брутни заплати съгласно КТД, ведно с мораторна лихва от 11.08.2023г. до предявяване на исковата молба (26.05.2025г.) в размер на 632,25 лева и законната лихва върху главницата от момента на предявяване на исковата молба (27.05.2025г.) до окончателно изплащане на задължението;

Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение **** в ОУ „ ***“ град С.. След придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ със Заповед № 1232/10.07.2023 г, считано от 11.07.2023 г.

Твърди че е била член на СД на НУС при ОУ „***“гр. С. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а и до настоящия момент като добросъвестно заплаща членския си внос.

Твърди, че на 10.08.2023 г. е сключен Анекс № Д01-192 към КТД за системата на предучилищно и училищно образование ДО 1-269 от 06.12.20*** г. между Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в *** и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в ***, с който Анекс е прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за „педагогически специалист“ е предвидено минимално възнаграждение от 1709 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г. Твърди, че във връзка с така приетата актуализация на заплатите г-жа О. е направила устно запитване до Директора на ответното училище относно заплащане на разликата между изплатените възнаграждения и обезщетения при 2 пенсиониране и дължимите съгласно анекса такива. Отговорено й било, че не съществувала правна възможност да й бъде изплатена разликата във възнаграждението, тъй като то се дължи само на служители с действащи трудови договори. Ищцата определя отказа на ответника да изплати разликата в трудовото възнаграждение като дискриминационно третиране в нарушение на чл.6 КРБ, чл.18 и чл.4 ЗЗДискр., както и чл.14 ЕКЗПЧОС, което е противоправно и също е форма на злоупотреба с права по чл.8 КТ. Ищцата твърди, че считано от 01.01.2023г. до 11.07.2023 г. / прекратяване на трудовото правоотношение/ са изминали почти 7 месеца, в които на ищцата е изплащано възнаграждение по трудовия и договор в размер на работната заплата преди актуализирането й спрямо Анекса. Ищцата твърди, че следва да й бъдат заплатени сумите, представляващи разлика между получени и дължими плащания / трудови възнаграждения и обезщетение/, преизчислени съобразно Анекса. Ищцата твърди, че клаузата на Анекса, засягаща размера на минималното трудово възнаграждение, има обратно действие, тъй като законодателят е постановил същите да се прилагат считано от 01.01.2023г., като по този начин е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти, без значение дали същите съществуват или не в момента, в който е сключен Анекса заизменение на КТД.

Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023г./ са отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат поблагоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА. Ищцата твърди, че поради факта, че е полагала труд в процесния период, има право да получи предвиденото съгласно Анекса увеличение на работната заплата. В подкрепа на всичките си твърдения, е цитирана многобройна съдебна практика. Ищцата прави особено искане съдът да постанови предварително изпълнение на присъденото трудово възнаграждение при уважаване на иска. Претендира се и присъждане на деловодните разноски.

С исковата молба се прави искане и за допускане предварително изпълнение на присъденото трудово възнаграждение при уважаване на иска на основание чл.242, ал.1 от ГПК. Претендират се и разноски.

3

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

В отговора не се оспорва, че ищцата е работила в Основно училище „***“ гр. С., както и, че със Заповед № РД1232/10.07.2023г. на директора на училището, на основание чл.327,ал.1,т. 12 от КТ, трудовото правоотношение е прекратено. Не се оспорва и че до момента на безвиновното уволнение ищцата е заемалa при ответника длъжността - „**** „ с код по НКПД ***.

Не е спорно също, че с анекс№ Д 01- 192/10.08.2023 год. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.20*** год. е изменен текстът на чл. 27 от Колективният трудов договор. Изменението предвижда, че за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023 г., като предвиденото увеличение на възнаграждението за длъжността „***“ е 1 763 лв., а за учител 1709лв.

Предвидено е също, в чл. 27, ал. 2 че осигурените средства от държавния бюджет на Р *** за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и разходите за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.

Ответната страна твърди, че цитираните текстове на анекс № Д01 192/10.08.2023 год. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование ДО 1-269 от 06.12.20*** год. не дават основание да се приеме, че увеличението на трудовите възнаграждения е приложимо спрямо лица, чиито ТПО са прекратени към датата на приемането муТвърди, че увеличението е със задна дата, т.е. 01.01.2023г., предхождаща подписването на анекса, но това предвиждане очертава само периода, от който настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица, сред които ищцата не попада. Тази определена задна дата не изменя кръга на ползващите се лица, а това са именно „заетите в системата на предучилищното образование“. Анексът не сочи, че заетите лица следва да са заети към посочената задна дата - 01.01.2023г., поради което и се налага извода, че кръгът от лицата, по отношение на които е приложимо 4 увеличението на заплатите със задна дата, е именно момента на подписване на Анекса - 10.08.2023 г. Твърди, че по повод отправяни запитвания до министъра на образованието и науката, относно прилагането на Анекс от 10.08 2024г. спрямо лица с прекратени ТПО, е даден отговор, че предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено в полза на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати, като правното основание за това е предвидено в чл. 118, ал.

3 от Кодекса на труда. Твърди се , че посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигане на договореността - 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на работната заплата възниква на 10.08.2023 г. с подписване на Анекса към КТД. Твърди, че буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал.2 от променения КТД, визира само лицата работещи в момента на влизането в сила на анекса 10.08.2023 година - там изрично е посочено, че се отнася до „заетите в системата на народната просвета.“ Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 11.07.2023 г., което автоматично прекратява и качеството й на страна по КТД. Към датата на подписване на анекса, Р. О. не е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование.

Твърди се, че КТ не предвижда правна възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени договори. Трудовото възнаграждение е част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов договор (чл.119 КТ) или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, което няма качеството на работник или служител по действащ договор. Оспорва се твърдението за предвидено обратно действие на договореностите в Анекса на КТД, твърдението, че бил нарушен, установеният в чл. 57, ал. 2 от КРБ принцип чрез мълчаливият отказ да се изплати на ищцата „полагащото“ й се трудово възнаграждение, както и твърдението че е налице нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ и не може да става въпрос за дискриминационно третиране. Оспорва се твърдението , че началният момент на забавата е следващият подписването на анекса ден 11.08.2023г. Доколкото се касае за евентуално доплащане по несъществуващи 5 вече трудови правоотношения, то задължение би възникнало за училището след покана. Такава няма отправена, поради което лихва за периода предхождащ депозирането на исковата молба в съда е на самостоятелно основание неоснователен. Оспорва се претенцията за определяне, респ. и заплащане на разлика между дължимо и изплатено „брутно „ възнаграждение за периода 01.01.2023г. до 11.07.2023г„ тъй като задължение на работодателя е да заплаща „нетно възнаграждение“.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от писмените доказателства се установява, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, както и че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т.12 от КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Няма спор, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът е заплатил на ищцата обезщетение по член ***2, ал. 3 КТ, както и обезщетение по чл. ***4, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.