Определение № 1364 от 09.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1364 гр. Пловдив, 09.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.а

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. И.а Въззивно частно гражданско дело № 20255300500960 по описа за 2025 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Подадена е жалба вх.№12703/03.04.2025 г., от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.И.Н., с която моли съда да отмени разпореждане №5688/24.02.2025 г. по ч.гр.д.№23131/2025 г. на Пловдивския РС,20 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу Д. Й. И., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за присъждане на 2277,58 лв. -неплатена главница по договор за кредит „Бяла карта“ №*** 24.3.2020 г., сключен с „Аксес Файнанс“ООД, сумата 259,43 лв.-договорна възнаградителна лихва за периода от 24.03.2020 г. до 16.04.2024 г., обезщетение за забава в размер на 387,70 лв.-от 25.03.2020 г. до подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение.Претендира за разноски.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните по жалбата, намира за установено следното:

ЧЖ е подадена на 13.03.2025 г., а съобщението за оставяне на заявлението без уважение е връчено на 11.03.2025 г., поради което ЧЖ е подадена в срок, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, съображения:

С атакуваното разпореждане на РС е оставил без уважение заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ поради това, че заявителят основава искането си на договор за цесия от 17.04.2024 г., сключен с „Аксес Файнанс“ООД , но не е представил доказателства за извършената цесия както и за уведомяване на длъжника за цесията; че не е спазена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 и т.9 от ЗПК, тъй като общата сума на плащанията не съотвества на действителните - уговорената в чл.20 от договора неустойка се плаща разсрочено във времето заедно с месечните вноски; въведеното 1 изискване за предоставяне на допълнително обезпечение чрез поръчителство съдържа неизпълними условия с цел да се постигне скрито оскъпяване на кредита, поради което неустойката излизала извън присъщите й функции, порид което РС е приел, че договорът е недействителен. РС не е приложил чл.23 ЗПК за връщане на чистата стойност на кредита, тъй като заявителят не изложил данни дали длъжникът е погасявал суми по договора за кредит и за какви по вид задължения по договора са отнесени.

В жалбата са излоени оплаквания, че не са нарушени изискавията на чл.11,ал.1,т.10 и т.9 от ЗПК, тъй като в ОУ асно и изчерпателно са посочени компонентите, които са включени в ГПР, а в договора са посочени в % изражение и като глобална сума; че неправилно РС е приел, че не са представени доказателства установяващи материалната и процесуална легитимация на заявителя, тъй като съгласно чл.410,ал.2 ГПК във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК , вр. с т.2б на ТР № 4/18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013 г. - точната индивидуализация на вземането по основание обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на ЗИ; с-но чл.410,ал.3 ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, следва да се приложи договора заедно с всички приложения и изменения, както и приложимите ОУ, което счита, че е спазено и не е необходим изискването и предтавянето на други писмени доказателства; не следва да си зисква договора за цесия, тъй като касае нов договор, , сключен с терто лице-цесионер.

Съгласно чл.411,ал.2 ГПК – съдът отказва да издаден ЗИ, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; счита, че неправилно заподевния съд не е приложил разпоредбата на чл.23 ЗПК.

По направените доводи ПОС намира следното: има несъотвествие между изложеното в заявлението, че предоставения револвиращ кредит е в максимален размер на 2500 лв., а в договора за кредит „Бяла карта“ е казано, че предоставения револвиращ кредит е в максимален размер на 600 лв. – липсва точна индивидуализация на вземането съгласно чл.410,ал.2 ГПК във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК, както и липсват надлежни фактически твърдения досежно какви плащания не е извършил длъжникът по договора за заем и кога е настъпила изискуемостта на вземанията, обявен ли е кредита за предсрочно изискуем съгласно чл.21, ал.1 от договора;

ПОС че договор за кредит е недействителен съгл.чл.22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК –ГПР от 45,9% е некоректно посочен, поради това, че ГПР и общата сума на плащанията не съответства на действителните, тъй като още при сключването му в чл.20 е предвидено плащане на неустойка от 10% от усвоената и непогасена главница в случай, че кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение в посочения 3-дневен срок по чл.15 от договора, с които се поставят неизпълними условия за да се постигне скрито оскъпяване на кредита; налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, сътавляващи нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.4,§1 от Дир.93/13/ЕО, водеща до недействителеност на договора /Р.№1510/13.12.2019г по в.гр.д.№2373/2019г. на ПОС. Главница, съгл.чл.23 от ЗПК , 2 обаче, РС не е присъдил, т.к. заявителят, въпреки дадените му от съда указания, не е посочил какви плащания е извършил длъжника, и в този смисъл заявлението не отговаря на изискванията за редовност на ИМ и правилно РС е отказал издаването на ЗИ.

Горното налага извода, че разпореждането на РС е правилно и законосъобразно – жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№12703/03.04.2025 г., от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София срещу разпореждане №5688/24.02.2025 г. по ч.гр.д.№23131/2025 г. на Пловдивския РС,20 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу Д. Й. И., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за присъждане на 2277,58 лв. неплатена главница по договор за кредит „Бяла карта“ №*** 24.3.2020 г., сключен с „Аксес Файнанс“ООД, сумата 259,43 лв.-договорна възнаградителна лихва за периода от 24.03.2020 г. до 16.04.2024 г., обезщетение за забава в размер на 387,70 лв.-от 25.03.2020 г. до подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3