Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 21.06.2021, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 219/2021
Вид
Решение № 69
Подписан
21.06.2021
В сила
21.06.2021
Състав
Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Красимира Делчева Кондова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 120 · Закон за енергетиката
  • чл. 120 ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 83 ал.1 т.6 · Закон за енергетиката
  • чл. 88 ал.1 · Закон за енергетиката
  • §4 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Сливен , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Соня В. Петкова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20212200500219 по описа за 2021 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Депозирана е въззивна жалба от от адв. М., пълномощник на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС Е, бул. „ Владислав Варненчик, № 258 против решение № 260205/23.03.2021г. по гр.д.

№ 2229//2020г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът е бил осъден на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „Аглика“ АД, гр.Твърдица сумата от 7902.35 лева, получена без основание за пренос и достъп до ел. разпределителна мрежа за ел. енергия ниско напрежение, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2020г. до окончателното изплащане. С решението са присъдени разноски на ищцовото дружество в размер на 1319.09лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

То било постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място се посочва, че съдът е постановил решението си като е взел под внимание правноирелевантни факти, а така също решението му не било съобразено с доказателствената тежест съобразно дадената правна 1 квалификация на иска. Искът бил квалифициран като иск по чл. 55 от ЗЗД.

Този иск се прилагал тогава, когато липсвал друг иск, с който страните да защитят правата си. В случая се било установило, че между страните е налице облигационно отношение, а така също и неизпълнението му, тъй като от СТЕ се било установило, че техническото средство за измерване не е било поставено на място определено нормативно или от договора между страните.

По този начин искът по чл. 55 от ЗЗД не следвало да се уважава ( поради установените облигационни отношения). На следващо място страната посочва, че решението на ВКС, на което районният съд се е позовал е постановено при различна фактическа и правна обстановка, поради което е неприложимо в случая. Излага аргументи в тази насока. Твърди се също така, че неправилно съдът е приел за установено правото на собственост на обектите. Въпреки, че собствеността върху съоръженията е била оспорена ищецът не бил представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че са негова собственост. На следващо място страната сочи, че ищецът се захранва от Възлова станция „ЗПЗ“, която е собственост на въззивника и е част от разпределителната мрежа, а не от преносната . По този начинзахранването на ищеца се осъществявало по кръг преносна мрежа – разпределителна мрежа – собствени съоръжения, поради което дължи такса пренос и достъп. Изводът на съда, че измерването не е извършено на границата на собственост на ел.съоръженията противоречала на материалния закон. Моли се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваният акт и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба о т адв. Т., пълномощник на „ Аглика „ АД, със седалище и адрес на управление гр. Твърдица, кв. „Индустриален“, с който същата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Моли се съдът да го потвърди. Изложени са подробни контрааргументи на съображенията на въззивника, развити с въззивната жалба. Посочва се, че от границата на собственост до разпределителната уредба на клиента, където е монтирано СТИ транспортираното количество ел. енергия се извършва по собствено на клиента „Аглика“ АД електрическо съоръжение, представляващо 2 електропровод 20kV от ВЕЛ „Абагар“. Цялото ел.съоръжение от разклонението на ВЕЛ „Абагар“ до ТП Аглика е собственост на „Аглика“ АД.

Електропровод 20kV не е присъединен към електроразпределителната мрежа на въззивника. Между въздушния кабелен електропровод Абагар до ТП, собственост на клиента не са присъединени други потребители. Обективно липсва ел. енергия, която да се транспортира чрез електроразпределителната мрежа на доставчика „Електроразпределение – север“ АД и в този смисъл липсва достъп, съгл. пор.1, т.15 от ЗЕ. По делото се установило, че неправилно е определено мястото на измерване. То следвало да бъде разклонението на ВЕЛ Абагар, където е определена границата на собственост и там следвало да се монтира СТИ, неправилно разположено в ТП, собственост на клиента. Съгласно договора между страните измерването се извършвало със СТИ, което следвало да бъде поставено на границата на собствеността, съгл. Наредба №6/2004г. СТИ било разположено в трафопоста. По този начин извършеното измерване на потребените количества ел. енергия било неправомерно, поради което и ищецът нямал задължение да заплати фактурираните цена за пренос на средно напрежение и цена за достъп средно/ниско напрежение. Развити са подробни съображения в тази насока. Претендира се присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивната страна се не представлява. Процесуалният и представител адв. М., в писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представляват.

Процесуалният и представител адв.Т., , в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Претендира деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка 3 изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

За уреждане на отношенията между страните през процесния период действа правната уредба на Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната електрическа мрежа, Правила за търговия с електрическа енергия,обн.ДВ бр.66 ,в сила от 26.07.2013 г.на ДКЕВР, Правила за измерване на количеството електрическа енергия / 2013г./.

Съгласно ЗЕ, изменен и обнародван в ДВ бр.74 от 2006 г. от 31.12.2006т. дейностите по разпределение на електрическата енергия и оперативно управление на разпределителната мрежа се отделят от снабдяването с електрическа енергия, поради което е въведена цена за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа, впоследствие разделена от 01.07.2008г. на цена за достъп до и за пренос през разпределителната мрежа.

С промени в Закона за енергетиката от 2012г. се предвиди всички клиенти с обекти, присъединени на ниво средно напрежение, да избират доставчик на електрическа енергия и да договарят с него цени на енергия. През 2013г.

КЕВР издаде лицензии за три електроснабдителни дружества в страната.

Ответното дружество е разпределително предприятие по смисъла на чл. 88 ал.1 от ЗЕ и оператор на разпределителната мрежа, като е обществен доставчик на ел.енергия на територията на Североизточна България. То е собственик на разпределителната мрежа и на средствата за техническо измерване – електромери/СТИ/. Ищецът е потребител на ел. енергия.

Съгласно чл. 120 ЗЕ ел.енергията, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя. Границата на собственост върху ел.съоръженията и мястото на средствата на СТИ съгласно чл. 120 ал.2 ЗЕ се определят съгласно 4 изискванията на Наредба №6 и на правилата в чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ. Последната разпоредба от ЗЕ препраща към правилата за измерване на количеството ел.енергия.

Основният спорен въпрос е какъв е критерият за разграничаване между разпределителната мрежа и преносната мрежа; има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа и цена за достъп.

Относно предпоставките, при които се дължи цена за пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско напрежение е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с решение №227 от 11.02.2013г. по т.д.

№1054/2011г. на ВКС, съгласно което дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите –измерването в места , различни от уговорените между страните или нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.

По делото е налице спор относно дължимостта на начислени от ответника към ищцовото дружество на такси за пренос на ел.енергия и за достъп до разпределителната мрежа в издаваните от енергийния оператор фактури,като е спорно нивото на напрежение, на което се начисляват таксите, и изцяло дължимостта на такси поради пряко присъединяване към електропреносната мрежа.

Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г. /, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната / мрежа към 5 потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.

Съгласно чл. 27 от Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Тази граница в конкретния спор се установява от заключението на вещото лице, което въззивната инстанция счита за безпристрастно, изчерпателно и обосновано въз основа на представения доказателствен материал.

Съгласно заключението на вещото лице, обектът на ищеца се захранва с електроенергия чрез кабел от метален комплексен трафопост Срн/НН „ Аглика“, който от своя страна се захранва чрез кабелна линия 20 kV. От своя страна кабелната линия се захранва от състава на въздушна електропроводна линия „ Абагар“, която води началото си от подстанция 4Западна промишлена зона“.