Присъда № 24 от 20.10.2022, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 256/2021
- Вид
- Присъда № 24
- Подписан
- 20.10.2022
- В сила
- 06.07.2023
- Състав
- Искра Кирилова Трендафилова
Цитирани разпоредби
- чл.216, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.216, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.216, ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.325 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.42б, ал.1, ал.2 и ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.42б, ал.1, ал.2 и ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.42б, ал.1, ал.2 и ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда №24 от 20.10.2022 г. по НОХ дело № 256/2021 г. по описа на РС Разлог.
Срещу Х.И.Я. - роден на *, в г.Р., с адрес: г.Б., у.„Д.“№30, в.А, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, безработен, ЕГН*, е повдигнато обвинение от РП-Б., ТО-Р., за това че: на 30.03.2021 г. около 09.45 часа в г.Б., на у.„Ц.С.“, чрез нанасяне на удар с юмрук противозаконно повредил лек автомобил м. „А.“, с per. №*, на стойност 1`900.00 лв., собственост на К.С.Ц., от г.Б., като унищожил елемент от автомобила - предно панорамно стъкло на стойност 170.00 лв. - престъпление по чл.216, ал.1 от НК. на 30.03.2021 г. около 09.45 часа в г.Б., на у.„Ц.С.“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото нанесъл удар по предно панорамно стъкло на лек автомобил м. „А.“, с per. №*, на стойност 1`900.00 лв., собственост на К.С.Ц., от г.Б., унищожавайки по този начин стъклото на автомобила престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Съдът конституира като граждански ищец К.С.Ц., като прие за разглеждане предявен срещу подсъдимия Х.И.Я., граждански иск за заплащане на сума от 170.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия имуществени вреди, а именно стойността на панорамно стъкло на лек автомобил марка „А.“, рег. №*, настъпили в резултат на престъплението.
В съдебно заседание представителя на РП-Б., ТО-Р., поддържа изцяло повдигнатите обвинения срещу подсъдимия, като доказани по безспорен начин от събраните доказателства в ДП и в хода на съдебното следствие. Изразява становище за противоречие в показанията на свидетелите Т.Я. и К.Ц. от една страна и показанията на свидетеля Х.Я. и обясненията на подсъдимия от друга относно мястото на извършване на деянието. В тази връзка счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Я. и обясненията на подсъдимия относно лентата на движение, в която е извършено повреждането на автомобила на пострадалия. Счита, че от показанията на свидетелите Ц. и Я. се установява по безспорен начин, че подсъдимия е осъществил и двете описани в обвинителния акт деяния от обективна страна. Сочи, че с деянието са се осъществили състава на две престъпления – по чл.216, ал.1 от НК и чл.325, ал.1 от НК. Счита, че предвид засегнатите обществени отношения не може да намери приложение разпоредбата на чл.216, ал.4 от НК.
По отношение деянието по чл.325, ал.1 от НК, се изразява становище, че дори и наличието на личен мотив съгласно приетото в Постановление №2 от 1974 г. на ВС, не изключва прилагането на чл.325 от НК, тъй като умисъла на дееца е насочено към грубо нарушаване на обществения ред и показване на явно неуважение към обществото. Моли да бъде съобразено, че в случая хулиганските действия са се изразили в нанасяне на удар за повреждане на чуждо имущество, чрез разрушаване на част от тази вещ. Предлага при определяне на вида и размера на наказанието да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, б.„б“ от НК, предвид скорошното възстановяване на вредите на пострадалия, младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало като бъде наложено наказание „пробация“ за срок от 1 година, включващо „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „безвъзмеден труд в полза на обществото“ – 100 часа годишно.
Подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник. В хода на съдебното следствие дава обяснения като твърди, че шофирайки лек автомобил „Т.“ в неговото платно за движение е имало спрял тежкотоварен автомобил. Подал мигач да го изпревари и го изпреварил нормално виждайки, че отдолу няма кола. Подминал камиона и завил вдясно в неговото платно, когато пред него изникнал лек автомобил „А.“. Последният явно решил, че го е засякъл и предприел маневра, като препречил пътя на автомобила на подсъдимия в неговото платно. Твърди, че вече се бил прибрал в платното си за движение. Водачът на 1 другия автомобил ръкомахал видимо и двамата с баща му се афектирали и излезли от колата. Заявява, че не помни да е удраял предният прозорец, но дори и да е било така не е имал намерение да счупи прозореца и да нанесе щети на ПС. Не мисли, че може да се счупи здрав прозорец с ръка. В пледоарията си по същество поддържа изложеното от своя защитник, като в последната си дума, счита че наказанието глоба е достатъчно за действията му.
Защитникът на подсъдимия изразява становище за недоказаност на деянието по чл.325, ал.1 от НК, като пледира за оправдателна присъда в посочената част. Счита, че в настоящия случай събраните по делото доказателства не установяват наличие на действия, които могат да бъдат окачествени като непристойни и безсрамни и които да скандализират обществото, т.е. чрез тях да е изразена тотална демонстрация против обществения ред и по този начин да са засегнати нормите на нравствеността. Застъпва становище, че предвид показанията на свидетелите ударът по автомобила на пострадалия е настъпил заради пътен конфликт между водачите на двата автомобила. Предвид посоченото извършеното от подсъдимия не е било насочено към нарушаване на обществения ред, а само от личен мотив и са в отговор на поведението на свидетеля Ц.. Макар и възприетия начин от страна на подсъдимия да е бил неправилен, според защитата не изразява явно неуважение към обществото. Посочва, че макар и съдебната практика да не изключва наличието на личен мотив у дееца и позволява деянието да бъде извършено при евентуален умисъл, това следва да бъде съпроводено с грубо нарушаване на обществения ред и изразяващо се в явно неуважение към обществото, което защитата счита, че не е налице. По отношение деянието по чл.216, ал.1 от НК, изразява становище, че деянието е извършено при форма на вина евентуален умисъл, тъй като целта на подсъдимия не била да унищожи или повреди чужда вещ, но същият е могъл да предвиди увреждането или да го предотврати. Предвид посоченото пледира деянието да бъде преквалифицирано като намери приложение чл.216, ал.6 от НК, и съответно да намери приложение разпоредбата на чл.78а от НК.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 30.03.2021 г. около 09.45 часа в г.Б., по у.„Ц.С.“, свидетелят К.Ц. управлявал лек автомобил м. „А...“, с рег. №*, в посока към кръговото движение, разположено на същата улица. Движел се в дясната пътна лента на двулентовото платно за движение. От ляво по посоката му за движение, в лявата пътна лента бил спрян микробус в близост до мебелен магазин. Микробусът препречвал движението в тази пътна лента и поради това движещите се в нея автомобили били принудени да го заобиколят и да навлизат в лентата за насрещно движение. В същото време в лявата пътна лента се движел подсъдимият Х.Я., заедно със свидетеля И.Я., като управлявал лек автомобил марка „Т.“. Подсъдимият предприел маневра за заобикаляне на спрелия на платното за движение микробус, подавайки сигнал с мигач като навлязъл в пътната лента, по която се движел автомобилът на пострадалия К.Ц.. Двете ППС се озовали едно срещу друго, а в близост до тях бил микробусът и поради това водачите им били принудени да спрат, за да не се сблъскат. Свидетелят Ц. спрял автомобила, натиснал клаксона и вдигнал ръце, изразявайки по този начин въпрос към водача на другия автомобил защо му е отнел предимството. От другия автомобил „Т.“ слезли подсъдимият и неговият баща И.Я.. Двамата отишли до вратата на автомобила на пострадалия и подсъдимия казал на висок тон „Щее е бе, търсиш ли си боя?“, а баща му попитал какво става. Свидетелят Ц. на свой ред ги попитал защо по този начин са му отнели предимството. Тогава подсъдимият се ядосал като замахнал с дясната си ръка към панорамното стъкло на лекия автомобил „А.“ и нанесъл удар с юмрук. Под въздействието на удара предното стъкло на автомобила се счупило, като по този начин бил унищожен елемент от автомобила.
В хода на ДП е назначена съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице е изчислило средната пазарна цена към 30.03.2021 г. на предното панорамно стъкло за лек 2 автомобил „А...“ с първа регистрация на 16.06.1997 г. в размер на 170.00 лв. Минималната работна заплата за страната към същата дата, вещото лице е посочило в размер на 610.00 лв.
Средната пазарна цена към 30.03.2021 г. на лекия автомобил, според вещото лице е 1`900.00 лв.
В допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, назначена в хода на съдебното следствие вещото лице е дало същата стойност на предното панорамно стъкло на автомобила от 170.00 лв. като отчитайки степента на овехтяване на автомобила посочва стойност от 1`300.00 лв.
С протокол за доброволно предаване от 30.03.2021 г. е приобщен като веществено доказателство лек автомобил „А...“, с рег. №*, собственост на пострадалия К.Ц., предаден на последния с протокол за отговорно пазене.
Видно от приложения протокол за разпознаване на лица и предмети е, че пострадалият Ц. е разпознал подсъдимия Я. като извършител на деянието.
Видно от приобщената в хода на съдебното следствие разписка е, че подсъдимия е възстановил изцяло причинените щети на пострадалото лице.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът приема за установена въз основа на показанията на свидетелите Т.Я. – непосредствен очевидец на деянието, К.Ц. и частично от показанията на свидетеля И.Я. и обясненията на подсъдимия, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени и веществени доказателства, събрани в хода на ДП.
По делото са събрани две групи свидетелски показания, които се очертават от една страна от разпита на свидетелите Т.Я. и К.Ц. и от друга показанията на свидетеля Я.. В общи линии от свидетелските показания и на двете групи свидетели се установява, че по време на движение на двата автомобила в лентата на движение на автомобила, управляван от подсъдимия е било спряно МПС, което е затруднявало движението, като по този начин се е налагало движещите се по тази пътна лента автомобили да заобикалят спрелия микробус. Налице е разминаване касаещо мястото на платното за движение, в частност пътната лента в която е извършено деянието. В своите показания свидетеля К.Ц. твърди, че лек автомобил „Т.“ е предприела маневра за изпреварване на товарния автомобил и го е засякъл. Спрял на място и свидетелят също спрял и лицето излязло да се разправя. Колите били една срещу друга с предниците на сантиметри. Когато излезли от автомобила лицата започнали да ругаят. В един момент подсъдимият се разсърдил и с юмрук счупил предното стъкло на автомобила на свидетеля Ц.. В тази насока са и показанията на свидетеля Т.Я., който сочи че движейки се на кръговото в г.Б., чул звуков сигнал, който идвал от автомобила зад него. От лявата страна на свидетеля имало спрял камион за мебели. По това време свидетеля се движел с колелото си и се наложило да се качи на тротоара. В този момент от горе идвал друг автомобил „Т.“. От този автомобил слезли двама мъже, като по младият мъж започнал да ругае шофьора на другия автомобил. По-младият с лявата или дясната си ръка ударил с юмрук предното стъкло на автомобила. Сочи, че по свободната пътна лента минавал автомобила, който подал звуковия сигнал и той бил с предимство. Счупването се случило в свободната пътна лента малко по-надолу от товарния автомобил.
Съдът кредитира напълно показанията на обсъдените свидетели като логични, последователни и кореспондиращи по между си. Следва да бъде отбелязано, че свидетеля Я. е пряк очевидец на извършеното деяние и няма близки или родствени отношения с която и да е страните по делото, които да водят до извода за заинтересованост от изхода на делото.
Същото не може да бъде споделено за показанията на свидетеля И.Я., като е налице и явно противоречие с останалите показания и в частност с обсъдените показания на свидетеля Я. относно мястото на извършване на деянието по отношение лентата на движение, в която се е осъществило. Следва да бъде отбелязано, че твърденията за нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия касателно твърдението, че им отнел предимство, както и твърдението, че пострадалият спрял автомобила си срещу автомобила управляван от подсъдимия в неговата лента за движение се опровергава напълно от показанията на останалите свидетели. Последното е било и обективно невъзможно, тъй като в лентата на 3 движение на автомобила управляван от подсъдимия е имало спрял микробус.