Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 445 от 11.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2718/2023
Вид
Решение № 445
Подписан
11.04.2025
В сила
01.07.2025
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000502718 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 3185 от 15.06.2023г., постановено по гр.дело № 1025/2022г. по описа на СГС, I-во ГО, 2 3-и състав, е осъдено дружеството ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на К. С. Д. сумата от 20 000лв., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.08.2021г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 150 000 лв. Лихви не са били претендирани.

Постъпила е въззивна жалба от К. С. Д., с която се обжалва съдебно решение № 3185 от 15.06.2023г., постановено по гр.дело № 1025/2022г. по описа на СГС, I-во ГО, 23-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното ПТП за сумата до размера на 80 000лв.

Изложени са съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.

1

Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД и е необосновано занижен, като при определяне на същия съдът не е взел предвид всички относими обстоятелства: непълното възстановяване на физиологичното и психичното здраве на ищцата, останалите трайни негативни последици. Твърди, че при определяне размера на обезщетението, първоинстанционният съд не е взел предвид като критерий размера на застрахователните лимити, предвид обстоятелството че липсва анализ на икономическата конюнктура.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебно решение № 3185 от 15.06.2023г., постановено по гр.дело № 1025/2022г. по описа на СГС, I-во ГО, 23-и състав, в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди до размера от 80 000 лв. общо. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна по въззивната жалба, подадена от К. С. Д., не депозира писмен отговор.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с която се обжалва съдебно решение № 3185 от 15.06.2023г., постановено по гр.дело № 1025/2022г. по описа на СГС, I-во ГО, 2 3-и състав, в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното ПТП над сумата от 10 000лв.

Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД и е необосновано завишен, като при определяне на същия съдът не е взел предвид всички относими обстоятелства, вкл. бързото и пълно възстановяване на здравето на ищцата. Твърди, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност всички събрани в производството и относими доказателства.

Твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е уважил предявеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която е макар и пресичайки пътното платно на пешеходна пътека е навлязла внезапно на същата, без да пропусне приближаващия автомобил и с това си поведение е допринесла за настъпване 2 на процесното ПТП, като вкл. е нарушила и разп. на чл.114 т.1 от ЗДвП..

Твърди, че съпричиняването от страна на ищцата е „поне“ до размера на 30%.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебно решение № 3185 от 15.06.2023г., постановено по гр.дело № 1025/2022г. по описа на СГС, I-во ГО, 23-и състав, в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди над сумата от 100 000лв. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна по тази писмен отговор. въззивна, жалба К. С. Д. не депозира

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: Пред настоящата инстанция са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК: допуснат е и е разпитан едни свидетел на ищцовата страна, за обстоятелства, свързани с търпените от нея болки и страдания: свид. М. Н. К., неформален зет на ищцата, жалбоподателка в настоящото производство.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля, съобразявайки и разп. на чл.172 от ГПК, предвид макар и неформална, но съществуваща фактически родствена връзка. Показанията на свидетеля не противоречат на събраните по делото в първоинстанционното производство други доказателства.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства: КП за ПТП се установява, че на 19.08.2021г. К. М. А. при управление на лек автомобил „Пежо 106“ с рег.№ ********, е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП в гр.Нови Искър, на ул.“Искърско дефиле“ на пешеходна пътека в района на № 145 при което е причинил лека телесна повреда на пешеходката К. С. Д. изразяваща се в счупване на VII-мо ребро в дясно, контузия и охлузвания на главата в дясна скулна област, разкъсно-контузна рана на главата в дясна черна област, контузия и охлузване на десен лакът, охлузване на дясното коляно, охлузване на двете длани.

По делото не се спори, че към датата на процесното ПТП ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно лек 3 автомобил „ Пежо 106“ с рег. № ********, а това обстоятелство се установява и от справка в ИЦ на ГФ.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба

НЕОСНОВАТЕЛНА. на

К. С. Д. е

Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1

КЗ застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.

4

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Следва да бъде доказано и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” към датта на ПТП.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

От представените доказателства- КП за ПТП и АУАН и НП (видно от удостоверение, изд. От МВР) и от заключенията на приетите в първоинстанционното производство САТЕ и СМЕ се установява вината на водача на МПС, К. М. А., за причиняване по непредпазливост на лека телесна повреда на ищцата К. Д. при извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение, вследствие на нарушаване на правилата на (непропускане на пешеходец на пешеходна пътека).

ЗДвП

Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан.

Съдът следва да се произнесе по възраженията във въззивната жалба на К. Д. и във въззивната жалба на ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Оплакванията и в двете въззивни жалби досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователни.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на ищцата травматични увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП, изразяващи се в 5 счупване на VII-мо ребро в дясно, контузия и охлузвания на главата в дясна скулна област, разкъсно-контузна рана на главата в дясна черна област, контузия и охлузване на десен лакът, охлузване на дясното коляно, охлузване на двете длани.

Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищцата, продължителността и интензивността на претърпените от нея болки и страдания, свързани с процеса на възстановяване, който е продължил около 1,5- 2 месеца, като е съобразено обстоятелството, че здравословното състояние на ищцата към датата на изготвяне на експертизата е напълно стабилизирано.

Размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е съобразен с обществения критерий за справедливост и съдебната практика, вкл. и ППВС № 4/1968г., правилно е преценено от първостепенния съд, че сумата от 20 000 лв., представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в пълен размер причинените на ищ цата неимуществени вреди.

При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вкл. и бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищцата.

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на ищцата и неговото увреждане. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата са интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и напредналата й възраст.

В същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се превръща в своеобразна пазарна цена и да води да неоправдано обогатяване за ищцата.

6

Ищцата е претърпяла счупване на VII-мо ребро в дясно, което е довело до затруднение на движението на снагата й крак за срок до около един месец, контузия и охлузвания на главата в дясна скулна област, разкъсноконтузна рана на главата в дясна челна област; тези контузии са били амбулаторно обработени, раната на главата е била хирургически зашита; контузия и охлузване на десен лакът, охлузване на дясното коляно, охлузване на двете длани, които са отшумели за около 10-14 дни.