Решение № 80 от 17.09.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Асеновград, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20245310200313 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 7138914 на ОДМВР Пловдив на основание чл.

189 ал. 4, във вр.с чл.182 ал.2 т. 3 от ЗДвП на Д. Д. М. ЕГН: ********** с адрес: *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал Д. М. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. Вълчев се излагат конкретни доводи за отмяната му. Навеждат се твърдения, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила, както и при неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект, доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на законен представител на юридическото лице – собственик на процесния автомобил, с когото е извършено нарушението и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 06.03.2023 г., на път І-8, км.253.400 от гр.Първомай към с. Поповица, посока на движение на контролираните МПС от юг към север било позиционирано автоматизирано техническо средство TFR1- M 619. В 10.51 часа системата заснела лек автомобил "Мерцедес Вито 111 ЦДИ" с рег. № *** да се движи със скорост от 63 км/ч. при разрешената максимална скорост за 1 участъка 40 км/ч.въведена с пътен знак. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу управителя на юридическото лице - собственик на автомобила – Д. Д. М. за нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП и с който на основание чл.182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е административно нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието.

На първо място, при описанието на нарушението в ЕФ е посочено, че то е извършено извън границите на населено място, а именно на път І-8, км.

253.400 в отсечката от гр. Първомай към с. Поповица. Респективно на това при определяне на санкцията е приложена санкционната разпоредба на чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП, която предвижда глоба за нарушенията за скорост извършени извън населено място. В ЕФ обаче не е посочено най-близкото населено място или Общината, в района на която се намира посоченото километрично отстояние, с което не е изпълнено в пълна степен изискването за задължително съдържание на електронния фиш, а именно в него да е посочено мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай, непосочването на мястото на извършване на нарушението в ЕФ е довело до невъзможност да се прецени компетентния съд по правилата на местната подсъдност, което е довело до входиране на жалбата първоначално в РППловдив и е наложило съдът сам да изисква и събира доказателствата за надлежния местнокомпетентен съд. В крайна сметка след като от РС-Пловдив е установено, че твърдяното място на извършване на нарушението се намира в Община Садово, делото е изпратено на компетентния съд, а именно РСАсеновград. Не това обаче е съществения порок на ЕФ. От събраните в хода на въззивното производство писмени доказателства и конкретно от приобщената справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ ОПУ- Пловдив, се установява, че посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението път І-8, км.253.400 се намира в границите на населено място - с. Поповица, тъй като пътят преминава през него и границите на населеното място са обозначени с пътни знаци Д 11 за начало на населеното място на км. 252.095 и Д12 за край на населеното място на км. 253.500. От приложената към справката схема на вертикалната пътна сигнализация е видно, че в този участък и в посоченото направление няма пътни знаци за ограничение на скоростта и конкретно такива, въвеждащи ограничение до 40 км. ч., следователно важат общите правила за ограничение на скоростта в населено място. При това положение, съдът намира, че описаните факти в ЕФ, представляващи елементи от състава на нарушението не са надлежно установени и не отговарят на обективната действителност, тъй като така фиксираното място на извършване на нарушението определено чрез посочване на номера на пътя и километричното отстояние не се намира извън границите на населено място и не попада в зоната на действие на ограничителен знак, въвеждащ ограничение на скоростта до 40 км. ч. Явно е налице разминаване между данните за километричната номерация, съхранявани в Агенция „Пътна инфраструктура“ 2

ОПУ- Пловдив и номенклатурните таблици, с които работят контролните органи при ОДМВР-Пловдив, което води и до неточно посочване на мястото на извършване на нарушението в издаваните за този пътен участък електронни фишове.

Това води до посочване на погрешни данни в ЕФ, при които не може да се приеме, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, съгласно неговите обективни характеристики, доколкото е установено, че на това място няма действащо ограничение на скоростта до 40 км. ч. въведено с пътен знак.

Тъй като е установено и че твърдяното място на нарушението попада в границите на населено място, в ЕФ е налице и неправилно посочване на приложимата санкционна разпоредба, тъй като е следвало същото да се санкционира на основание чл. 182 ал. 1 т.3 от ЗДвП.

Изложените пороци в съдържанието на ЕФ представляват съществени нарушения на процесуалните правила и налагат неговата безусловна отмяна.

По отношение на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.

Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер на 800 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, пред настоящата инстанция. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в приложения Договор за правна помощ и съдействие е удостоверено, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой.

По делото с молба е направено възражение от административно-наказващия орган за прекомерност и намаляване на разноските до минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като размерът на възнаграждението винаги е функция на интереса, а в конкретния случай стойността на глобата не е висока, а именно в размер на 100 лв. съдът намира, че възражението е основателно и така претендираното възнаграждение за адвокат е прекомерно, поради което следва да се редуцира по правилото на чл.

18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 и ал.4 от Наредбата до посочения минимален размер за една инстанция за административно-наказателни дела, който е в размер на 400 лева за всяка инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, респективно ЕФ, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 400 лв.” В т.1 към ал.2 на чл.7 е посочено, че при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 400 лв. Доколкото спрямо жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева, то съдът е на становище, че размерът на претендираното адвокатското възнаграждение се явява не напълно съобразен с Наредбата. В този смисъл, направеното искане от АНО за прекомерност съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява основателно и следва да се уважи.

Делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност, като същото е 3 приключило в рамките на едно заседание, поради което претендираната от жалбоподателя сума за разноски следва да бъде редуцирана на 400.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител - адвокат Х.В..

От изложените съображения следва, че ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като са налице няколко отделни и самостоятелно достатъчни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 63 ал.1 т.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 7138914 на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189 ал. 4, във вр.с чл.182 ал.2 т. 3 от ЗДвП на Д. Д. М.

ЕГН:********** с адрес: *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя Д. Д. М. ЕГН:

********** сумата от 400 лева, представляващи направени разноски по водене на делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съдПловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4