Решение № 2456 от 03.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2456 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110207648 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Хоумновейт“ ЕООД с ЕИК 206117553, представлявано от В.А.М. – управител, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 38Б, ет. 3, офис 9 срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2500165/22.04.2025 г., издадено от И.Х.Й., изпълняваща длъжността „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ - София /ДИТ-София/, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ /Наредбата/.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно, тъй като не отговаряло на буквата и духа на закона, а в хода на административнонаказателната процедура били допуснати съществени процесуални нарушения. Наведени са аргументи за материална незаконосъобразност на оспорения санкционен акт, обосновани с твърдения за липса на извършено административно нарушение и недоказаност на същото. Оспорва се и описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Сочи се, че наказващият орган не е описал доказателствата, които подкрепят тезата на актосъставителя за извършено нарушение. Отделно от това е наведено оплакване за нередовно връчване на АУАН, с оглед отсъствието на изрично делегирани правомощия за тази цел в полза на упълномощеното лице. Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 415в от КТ, тъй като процесното деяние покривало нормативно установените критерии за маловажност на случая. По този повод излага, че още в деня, следващ този на извършване на проверката, е бил сключен застрахователен договор от страна на работодателя. На последно място излага съображения за прекомерност на размера на наложената санкция.

В съдебно заседание, дружеството–жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. П., която поддържа подадената жалба и моли обжалваното НП да бъде 1 отменено по подробно изложените вече аргументи. Моли за присъждане на направените разноски, за което представя списък.

АНО - редовно призован, се представлява от юрк. М., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Факта на извършване на процесното нарушение намира за несъмнено доказано от събраната доказателствена съвкупност. Наведените от насрещната страна доводи счита за неоснователни, конкретно поради наличие на редовно упълномощаване на лицето, получило препис от АУАН, неприложимост на хипотезите на маловажност, както законосъобразно определяне размера на наложената санкция – в съответствие с установените при проверката други нарушения. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

Работодателят-жалбоподател „Хоумновейт“ ЕООД с ЕИК 206117553 извършвал икономическа дейност с трудов травматизъм по-висок от средния за страната (строителство на жилищни и нежилищни сгради с код по класификатора на икономическите дейности 41.20). Дружеството оперирало в обект – „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи“ в УПИ VI-6143, 6145, 6146, кв. 49, м. „Малинова долина“ от I до VI част, в район „Студентски“, гр. София.

На 17.02.2025 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „Хоумновейт“ ЕООД с ЕИК 206117553, представлявано от В.А.М. – управител, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 38Б, ет. 3, офис 9. При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство свидетелят С. Л. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, установил, че работодателят „Хоумновейт“ ЕООД извършва икономическа дейност с трудов травматизъм по-висок от средния за страната в горепосочения строителен обект. При посещението на място било установено, че на строителната площадка работят представители на няколко дружества. При проверката по работни места са установени две лица да полагат труд, единият от които е установен като Я.М.Н.. Същият попълнил собственоръчно декларация, в която описал естеството на изпълняваната работа, размера на трудовото си възнаграждение, почивните дни през седмицата, работното си място и индивидуализирал работодателя си в лицето на жалбоподателя „Хоумновейт“ ЕООД.

В хода на последвалата проверка по документи контролните органи от ГИТ установили като трудово правоотношението между жалбоподателя и неговия работник. В тази насока свидетелствал представеният трудов договор от 17.02.2025 г., по силата на който Я.Н. поел задължение да изпълнява от същата дата длъжността „общ работник“ при търговското дружество. Последното се задължило за сметка на това да осигури на служителя здравословни и безопасни условия на труд и да му заплати уговореното в трудовия договор възнаграждение.

Преценявайки естеството на изпълняваната работа и завишението в коефициента на трудов травматизъм за този вид дейности, свидетелят Л. констатирал, че работодателят не е осигурил застрахователна защита на лицето Я.М.Н., което полагало работа в стопанисвания строителен обект. Установено било, че работодателят не е изпълнил задължението си да застрахова за риска „трудова злополука“ своя работник, за което бил съставен протокол за извършена проверка № ПР2506907 от 12.03.2025 г., в който било отразено, че „Хоумновейт“ ЕООД, в качеството му на работодател, е допуснало нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ Още на следващия ден след извършването на проверка на място обаче, жалбоподателят сключил задължителна застраховка „Трудова злополука“ към „Дженерали 2

Застраховане“ АД, обективирана в застрахователна полица № 0111250855000777 от 18.02.2025 г. за групова застраховка „Задължителна трудова злополука“, ведно с Приложение № 1 към същата, в което било дадено описание на покритите рискове и обезщетения, както и списък на застрахованите лица по полицата, в който под № 21 фигурирал и назначеният на длъжността „общ работник“ Я.М.Н., с което за него възникнала възможността да се ползва от застрахователната закрила на сключения договор.

При тези данни, актосъставителят Л. приел, че към 17.02.2025 г. – датата на сключване на трудовия договор с работника Я.Н., същият не е имал сключена застраховка „трудова злополука“, което било в нарушение изискванията на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, като съставила АУАН № 22-2500165 от 12.03.2025 г. срещу жалбоподателя, за неизпълнение на задължението му да застрахова своя работник за риска „трудова злополука“.

АУАН е съставен в присъствието на Д.В.Т. – упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, легитимиран с представителна власт по силата на генерално пълномощно, предоставящо правомощия пред всички държавни и административни органи във връзка с осъществяването на правни и фактически действия, сред които такива по подписване и получаване на всички документи, свързани с дейността на дружеството.

Препис от акта е връчен на това лице по надлежния ред, при което не са направени възражения срещу констатациите в него.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-2500165/22.04.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на „Хоумновейт“ ЕООД с ЕИК 206117553, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“.

Горната фактическа обстановка съдът възприе за установена от показанията на свидетеля С. Л., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. В основата на фактическите си изводи съдът постави именно гласните доказателствени средства, изходящи от лицето, ангажирано с извършването на настоящата проверка. Показанията на този свидетел се отличават с логичност, последователност и вътрешна безпротиворечивост, което мотивира настоящия състав да им се довери изцяло. От съобщеното от свидетеля в хода на разпита се установяват обстоятелствата във връзка с проверката, кои и колко лица са заварени да полагат труд на работния обект, какви работни задачи са осъществявали, осигурена ли е била застрахователна защита на работниците и какви са били последващите действия по сключване на застрахователен договор още на следващия ден след провеждането на проверката на място. Установява се още и фактът, че АУАН е бил връчен на представител на дружеството, оправомощен с нотариално заверено пълномощно.

Липсва представена застрахователна полица за риска към датата на проверката. Така е налична с последваща дата.

Доказателствата са непротиворечиви в своята цялост и по-подробно тяхно обсъждане не се налага.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

3

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на процесуалния закон. В този смисъл актосъставителят е заемал длъжността “главен инспектор” в Дирекция “Инспекция по труда” – София и е имал компетентност по съставяне на АУАН като държавен контролен орган по смисъла на чл. 416, ал. 1 от КТ. Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от КТ, наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите, като в настоящия случай изпълнителните директор на ГИТ е възложил на директорите на дирекции „Инспекции по труда“ такива правомощия, следователно обжалваното НП е издадено от компетентен орган съобразно приложените по делото заповеди.

Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица, като са редовно връчени на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Неоснователно е възражението в жалбата за нередовност на процедурата по връчване на акта, с оглед на наличното по преписката генерално пълномощно, което е с нотариална заверка на подписа, и дава възможност на упълномощеното лице да извършва действия по подписване и получаване на всякакви документи, свързани с дейността на дружеството-жалбоподател при кореспонденцията с държавни и административни органи.

Актът и наказателното постановление са издадени и при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като липсва каквато и да е непълнота или противоречие в съдържанието им. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, тъй като и в двата процесуални документа са посочени всички елементи от състава на нарушението.