Решение № 2335 от 18.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2335 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100504899 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 163080 от 29.07.2020 г. постановено по гр.дело № 22198/2018 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179 състав, е признато за установено по отношение на А. В. Д., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.“*******, че С. Д. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.“*******, ап.23 е собственик по силата на договор за покупкопродажба, сключен на 06.12.1996 год. с нотариален акт №50, т.LLXXXII, дело №26089/1996 г., на нотариус Р., нотариус при Софийска нотариална служба, на следния недвижим имот: МАЗЕ, с площ от 3,19 кв.м., находящо се на партера на сграда в гр.София, ул.“*******, при съседи: мазе № 25, коридор, мазе № 23, гараж № 14 и гараж № 15, и е осъден А. В. Д., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.“*******, да предаде на С. Д. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.“*******, ап.23, владението на гореописаното мазе по иска с правно основание чл.108 от ЗС. С решението на съда е осъден А. В. Д., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.“*******, да заплати на С. Д. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.“*******, ап.23, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски по делото в размер на 144, 97 лв.

1

Срещу решението на СРС, 179 с-в е постъпила въззивна жалба от А. В. Д., подадена чрез пълномощника адв.Д. К., с искане същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като неоснователен.

В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец С. Д. Г., чрез пълномощника си В.Ж.И. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на направените по делото разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Събраните в първата инстанция доказателства, са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предмет на разглеждане в настоящето производство е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като настоящата въззивна 2 инстанция споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца С. Д. Г. срещу ответника А. В. Д., ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.

По наведените във въззивната жалба на ответника доводи досежно материалната незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, съдът приема следното:

Ищецът С. Д. Г. е собственик на апартамент № 23, находящ се на 7 етаж в жилищна сграда в гр.София, ул.“*******/ с предишно наименование „Черна гора“/, със застроена площ от 62,49 кв.м., заедно с мазе № 24, находящо се в партера на сградата със застроена площ от 3,19 кв.м., по силата на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 06.12.1996 г., обективиран в нот.акт за продажба на недвижим имот № 50, том LLXXXII, дело № 26089/96 г. Ответникът А. В. Д. е собственик на апартамент № 21, находящ се на 6 етаж в същата жилищна сграда в гр.София, на посочения адрес, по силата на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт за продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ № 16, том ІІІ, рег.№ 1279, дело № 413 от 1998 г. Ответникът владее процесното мазе № 24, което е принадлежащо към апартамента на ищеца, а не към този на ответника. Ответникът А. В. Д. е придобил по силата на договор за продажба на 18.12.1998 год. процесното мазе № 24, находящо се в жилищна сграда в гр.София, ул.“*******/ с предишно наименование „Черна гора“/, обективиран в нот.акт № 111, том ІV, рег.№ 1509, нот.дело № 507 от 1998 год.

Като неоснователни следва да се преценят основните доводи на ответника А. В.

Д., изложени в отговора на исковата молба и поддържани във въззивната жалба, че е придобил процесния недвижим имот по давност на основание изтекла в негова полза кратка придобивна давност/ с изтичане на 5-годишния давностен срок по чл.79, ал.2 от ЗС/, тъй като има качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС.

С оглед на установените факти по делото следва да се направи обоснован извод, че ответника А. В. Д. не е придобил през 1998 г. правото на собственост върху процесния недвижим имот/ процесното мазе № 24, принадлежащо към апартамента на ищеца/ на основание сключения договор за продажба на недвижим имот, тъй като е закупил имота от несобственик. Съдът приема, че това е така, защото продавачите 3

В.Й.Й., действащ като едноличен търговец/ЕТ/ с фирма „В. Й.-Н.“ и съпругата му Л.П.Й. са продали на ответника А. В. Д. на 18.12.1998 год., процесното мазе № 24, което мазе № 24 същите продавачи вече са били продали на ищеца по делото С. Д. Г. на 06.12.1996 г., като принадлежащо към апартамент № 23. Т.е. към този момент18.12.1998 г., процесното мазе е било собственост на ищеца С. Д. Г.. Извършеното разпореждане с процесния недвижим имот през 1998 г. от продавачите В.Й.Й., действащ като едноличен търговец/ЕТ/ с фирма „В. Й.-Н.“ и съпругата му Л.П.Й. не е породило вещноправно действие, защото е извършено от лица, които не са били собственици. Договорът за продажба, предмет на нот.акт № 111, том ІV, дело № 507/1998 г. е годно основание да прехвърли правото на собственост, но транслативният ефект не е осъществен, тъй като продавачите В.Й.Й., действащ като едноличен търговец/ЕТ/ с фирма „В. Й.-Н.“ и съпругата му Л.П.Й. не са били собственици по общото правило, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Съдът приема, че ответника А. В. Д. не е придобил през 1998 год. правото на собственост върху процесния недвижим имот/ процесното мазе/ на основание сключения договор за продажба, тъй като е закупил имота от несобствениципродавачите В.Й.Й., действащ като едноличен търговец/ЕТ/ с фирма „В. Й.-Н.“ и съпругата му Л.П.Й.. В тази хипотеза приобретателя може да придобие собствеността на оригинерно основание на основание чл.79 ал.2 ЗС ако е добросъвестен и владее имота в продължение на пет години. В процесния случай ответникът е направил изрично възражение в отговора на исковата молба за добросъвестно владение на процесния недвижим имот при условията на чл.79, ал.2 ЗС.

При добросъвестното владение фактическата власт се придобива на правно основание, целящо прехвърляне правото на собственост към владелеца, макар вещноправния ефект да не настъпва, тъй като праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на сделката. Самото това правно основание се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик.

Константна е практиката на ВКС по приложението на чл.70 ЗС, според която владението е добросъвестно, когато владелецът е придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена; че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание; че добросъвестността се предполага до доказване на противното; че тя не отпада при последващо узнаване от приобретателя, че праводателят не е бил собственик; че знанието на владелеца, че е договарял с несобственик, не се предполага, а подлежи на доказване по несъмнен начин /в този смисъл решение № 385 от 06.10.2010 г. по гр.дело 4

№ 1359/2009 г. на ІІ г.о., решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр.дело № 1451/2017 г. на І г.о., решение № 52 от 23.07.2018 г. по гр.дело № 1455/2017 г. на І г.о., решение № 60111 от 08.10.2021 г. по гр.дело № 324/2021 г. на ІІ г.о. и др./. В процесния случай от страна на ищеца С. Д. Г. не са ангажирани доказателства, че към момента на продажбата /18.12.1998 г./ ответника А. В. Д. е знаел, че придобива процесния недвижим имот от несобственик. Сключеният във формата на нотариален акт договор за продажба на недвижим имот през 1998 г., с който А. В. Д. придобива процесния недвижим имот/ мазе № 24/ от

В.Й.Й., действащ като едноличен търговец/ЕТ/ с фирма „В. Й.-Н.“ и съпругата му Л.П.Й. не е прехвърлил правото на собственост, тъй като продавачите не са били собственици, но представлява годно правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС за добросъвестно владение.

Според легалната дефиниция на чл.70. ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Добросъвестността на владелеца се предполага по силата на чл.70 ал.2 ЗС, затова по правилото на чл.154 ал.2 ГПК в тежест на ищеца, на който е противопоставена придобивната давност по чл.79 ал.2 ЗС, е да обори законната презумпция като докаже, че А. В. Д. е знаел при сключване на договора за продажба на процесния недвижим имот с нот.акт № 111, рег.№ 1509, том ІV, дело № 507/1998 г., че същия не е собственост на В.Й.Й., действащ като едноличен търговец/ЕТ/ с фирма „В.

Й.-Н.“ и съпругата му Л.П.Й.. В процесния случай при формалната легитимация на продавачите с нотариален акт, и при липсата на преки доказателства, че А. В. Д. обективно е разбрал, че договаря с несобственик/ несобственици/, няма основание да се приеме, че презумпцията на чл.70 ал.2 ЗС е оборена, тъй като знанието на владелеца, че е договарял с несобственик по чл.70, ал.2 ЗС не може да почива на предположение, а трябва да се докаже по несъмнен начин. Знанието като основание за изключване на презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС следва да съществува към момента на сключване на договора, добросъвестността на приобретателя не отпада от последващо узнаване, че е праводателят му не е бил собственик, защото в чл.70, ал.1, изр.2 ЗС изрично е посочено, че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.