Решение № 90 от 15.04.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. гр. Добрич, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20263200500002 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод въззивна жалба с вх.№ 3935/27.10.2025г., подадена от „Кредит Гарант БГ“ ООД с ЕИК 203107568, гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 11, срещу решение № 167 от 08.10.2025г. по гр.д.№ 265/2024г. по описа на Районен съд – Каварна в частта, в която е прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 16.02.2024г., сключен между З.

И. Г. с ЕГН **********, гр. Ш., ул. *** и „Кредит Гарант БГ“ ООД.

Жалбоподателят намира решението в атакуваната част за неправилно и необосновано от събраните по делото доказателства по съображения, че соченият от З. И. Г. не е сключван между страните. Представеният договор за гаранция въззивникът оспорил по реда на чл. 193 от ГПК, той не бил подписан от страните и не бил сключен от разстояние. Районният съд правилно разпределил доказателствената тежест и вменил в задължение на ищцата доказването, че твърдяното от нея облигационно отношение е възникнало, но пълно и главно доказване ищцата не провела. Така съдът достигнал до неправилен извод, че договор е бил сключен и неправилно го обявил за нищожен. Въззивникът настоява за отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на нов акт по същество на спора за отхвърляне на иска, с присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от страна с правен интерес от оспорване на решението в обжалваната част, чрез упълномощен юрисконсулт, в срока по 259, ал. 1 от ГПК - на дата 27.10.2025г. (когато е изпратена чрез ССЕВ), преди изтичане на срока с начало 20.10.2025г. и край 03.11.2025г., отговаря на изискванията по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, поради което е 1 допустима.

В отговора си по жалбата З. И. Г., чрез адвокат Л. Б., е изразила становище за нейната неоснователност. Видно било от приложените доказателства, че договор за предоставяне на гаранция

№

**********/16.02.2024г. бил сключен с „Кредит Гарант БГ“ ООД. Нямало как тя да притежава копие от такъв договор, ако той не съществувал. Щом в нея, освен документите по договор за потребителски кредит, сключен с „Неткредит“, се е намирал и този договор за предоставяне на гаранция, то ответното дружество го било предоставило, а с представянето му по делото тя доказала възникването на облигационното правоотношение. Излага, че ако договор за гаранция не е бил сключен, но въпреки това й е бил предоставен от ответниците по първоинстанционното дело, то това е било направено с цел въвеждане в заблуждение на потребител, което представлявало заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Настоява се жалбата да не бъде уважавана и на адвокат Б. да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

По повод въззивната жалба Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на настоящата инстанция – служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Постановено е при надлежно упражнено с искова молба вх.№ 1824/10.06.2024г. право на иск от З. И. Г., която е предявила искове против „Неткредит“ ООД за установяване нищожност на Договор за потребителски кредит № *** от 16.02.2024г., а срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД за установяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 16.02.2024г. Относимо към договора за поръчителство е изложено, че той само формално представлявал отделна гаранционна сделка, а в действителност бил част от кредитното правоотношение, като целта му била да се уговори допълнително възнаграждение по договора за кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; целяло се постигане на забранен от закона правен резултат чрез използване на законни средства (заобикаляне на закона), независимо, че бил сключен с друг правен субект – свързано с кредитора лице; договорът бил сключен в нарушение на добрите нрави с отнапред определено от кредитора по договора за кредит лице - гарант, представляващо свързано с него дружество, като в договора било предвидено възнаграждението да се плаща в полза на кредитора, а не на гаранта, заедно с погасителните вноски по кредита; така гарантът нито носел риска от неизпълнение, нито реално получавал уговореното възнаграждение, нито упражнявал суброгационните си права при неплащане; единственият правен и икономически ефект от сделката се 2 кумулирал в полза на „Неткредит“ ООД на допълнителен финансов приход от 1032 лв. – по 86 лв. на месец към погасителната вноска по договора за кредит.

В писмения си отговор „Неткредит“ ООД е оспорил исковете срещу него по съображения за неоснователност, в т.ч. е възразил, че не е получавал обезпечение по договора за кредит, тъй като между ищцата и втория ответник не е бил сключен договор за гаранция.

В писмения си отговор „Кредит Гарант БГ“ ООД е възразил за липса на възникнало облигационно отношение между страните по причина, че представеният с исковата молба Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 16.02.2024г. не бил сключен от разстояние, ответникът не бил издал гаранция по него, възнаграждение за гаранция не било плащано от ищцата. Документът, представен от ищцата, ответникът е оспорил като неподписан.

С постановеното и влязло в сила (необжалвано) решение № 167 от 08.10.2025г. искът срещу „Неткредит“ ООД е уважен - Договор за потребителски кредит № *** от 16.02.2024г. е прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Спорът е отнесен във въззивната инстанция за проверка правилността на акта в частта, с която е прогласена нищожността на сключения между „Кредит Гарант БГ“ ООД и З. И. Г. Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 16.02.2024г.

Правната квалификация на иска, която следва от изложените обстоятелства и отправения петитум, е дейност на съда по приложение на закона, като направената квалификация в исковата молба не обвързва съда.

Следва да се отбележи, че в исковата молба не са наведени твърдения за сключване на договора при липса на основание, както и не се съдържа отправено искане за установяване нищожност на договора поради заобикаляне на закона. Съответно на отправените от ищцата искания и въз основа обосноваващите ги обстоятелства, предявеният иск е за нищожност на договора за предоставяне на гаранция поради сключването му при накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Спорен е между страните въпросът относно възникването на облигационното отношение от оспорения от ищцата Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 16.02.2024г.

Установено е по делото (не е било и спорно), че З. И. Г., като кредитополучател, е сключила с „Неткредит“ ООД, като кредитор, Договор за потребителски кредит № *** от 16.02.2024г., при действие на Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит на „Неткредит“ ООД, с последно изменение от 02.10.2023г. (ОУ), представени от ищцата по делото възпроизведени на хартиен носител като заверени преписи. В чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че той е сключен по инициатива на кредитополучателя и съгласно ЗПФУР. Според т. 2.4 от ОУ, договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, профила на клиента и/или телефон), като договорът за потребителски кредит се сключва във формата на електронен документ, при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Съгласно т.2.6 от ОУ, сключването на договора става по инициатива на клиента и, за да получи потребителски 3 кредит, той попълва формуляр за кандидатстване (искане за потребителски кредит), намиращ се на уебстраницата на дружеството /www.netcredit.bg/, където предоставя пълни и верни данни относно своята самоличност (ЕГН, адрес, лична карта, месторабота, мобилен телефон, електронна поща, банкова сметка, RevTag и други). При подаване на формуляра за кандидатстване клиентът попълва цифров код в полето, указано в самия формуляр за кандидатстване, който се изпраща от дружеството под формата на кратко текстово съобщение на телефонния номер, който клиентът е предоставил (така т. 2. 7 и 2. 8 от ОУ). В случай, че клиентът бъде одобрен след разглеждане на предоставената от него информация от дружеството, той следва да бъде уведомен за одобрението чрез съобщение в профила му, достъпен през платформата, електронна поща и/или СМС и едновременно с това уведомяване дружеството му изпраща на посочената във формуляра електронна поща и/или профила на клиента Договора за потребителски кредит, заедно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредит съгласно ЗПК, като от получаването им клиентът разполага с 24 часа за потвърждаване на сключването на договора (така т. 2.10, т. 2.11, т. 2.12, т. 2.13 от ОУ), от който момент договорът се счита за сключен (така т. 2.14 от ОУ). В чл. 4, ал. 3 от договора с препращане към ОУ (т. 3.2), е предвидено, че кредитополучателят е длъжен да осигури гаранция в срок до края на следващия ден от сключването на договора, която (според т. 3.2 от ОУ) може да бъде банкова гаранция, издадена от банка; гаранция, издадена от небанкова финансова институция; двама поръчители. В чл. 4, ал. 3, изр. 2 от договора е посочено, че гаранцията от банка или небанкова финансова институция трябва да бъде за сума в размер 1236 лв. със срок на валидност до 18.02.2025г. Последиците от неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване на гаранция в срок са упоменати в чл. 6 от договора и т. 3.3.1 от ОУ – той дължи неустойка в размер на 1080 лв., начислявана, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 от договора и само за периоди, в които кредитът е без осигурена гаранция, като се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план. Според т.

3.2.6 от ОУ, дружеството приема предоставената от кредитополучателя гаранция, ако същата отговаря на изискванията на закона, на ОУ и на договора за потребителски кредит. В т. 3.2.7 от ОУ е предвидено, че след като кредитополучателят получи уведомление от дружеството, че е одобрен за кредити още преди да е потвърдил желанието си за сключване на договора, той има право да изпрати за предварително одобрение от дружеството (на имейл или в офис) гаранция, предоставена от банка или небанкова финансова институция; дружеството е длъжно в срок до края на първия работен ден след получаване на последната да уведоми (по телефон или имейл, според т. 3.2.9 от ОУ) кредитополучателя дали ще издаде предварително одобрение или не и ако одобри гаранцията, не може да откаже да я приеме като обезпечение за сключване на договора, за който е било дадено одобрение.

Също чрез средствата за комуникация от разстояние - електронна поща, уебсайт и телефон, е предвидено да се сключва договорът за предоставяне на гаранция, съгласно Общите условия, приложими към договорите за предоставяне на гаранции на „Кредит Гарант БГ“ ООД, актуални към 21.04.2022г., във формата на електронен документ, при спазване на 4 изискванията на ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕУУ и ЗЗП. Според т. 2.4 от тези ОУ, сключването на договора за предоставяне на гаранция става по инициатива на клиента и, за му бъде предоставена гаранция, той попълва необходимите данни за предоставянето на гаранцията във формуляра за кандидатстване, с който иска отпускането на потребителски кредит, намиращ се на уебсайна на „Неткредит“ ООД /www.netcredit.bg/, където предоставя пълни и верни данни относно своята самоличност. След като клиентът бъде одобрен и информиран за това чрез електронна поща или СМС (т. 2.6 от ОУ), като едновременно с това му бъдат изпратени и договора за предоставяне на гаранция заедно с ОУ (т. 2.7 от ОУ), той разполага с 24 часа за потвърждаване на сключването на Договора за предоставяне на гаранция и от момента, в който клиентът потвърди, че е запознат и приема договора заедно с общите условия, Договорът за предоставяне на гаранция се счита за сключен (т. 2.8 – 2.9 от ОУ). Този отговор изрично потвърждава и искането на клиента за незабавно изпълнение на договора – дружеството незабавно издава гаранцията и я изпраща на електронната поща на бенефициера (т. 2.11 и т. 2.12 от ОУ).