Решение № 3483 от 06.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3483 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100505622 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.

С решение №20203614 от 27.10.2021г., постановено по гр.дело №70997/2018г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в е допуснато извършването на съдебна делба между В. А. Й. с ЕГН **********, Н. Д. Й. с ЕГН **********, В.Д.Ф. с ЕГН ********** и Й. В. Д. с ЕГН ********** на следния недвижим имот:

ЖИЛИЩЕ, представляващо първия етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор ***, застроено на 95,65 кв.м., състоящо се от две стаи, хол, кухня и входно антре, заедно с две мазета в югозападната част на сутерена с обща площ от 10,56 кв.м, заедно с 1/2 ид.ч. от таванското помещение в северната част на сградата и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата заедно с 1/2 ид.ч. от ДВОРНОТО място, в което е построена сградата, находящо се в гр.София, е.Панчарево, Район „Панчарево“ ул.“*******, съставляващо по документ за собственост парцел 11 от кв.27 по плана на Панчарево при граници: улица, М.С., Н.Н., което дворно място е ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на Изп.директор на АГКК с отразена площ от 644 кв.м при съседи поземлени имоти с идентификатори:

***, ***, *** и ***., при квоти: 4/6 ид.ч. за Й. В. Д.; 1/6 ид.ч. за В. А. Й.; 1/12 ид.ч. за Н. Д. Й. и 1/12 ид.ч. за В.Д.Ф..

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от Й. В. Д.. Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е определил наследствената маса (предмета на делбата). Твърди, че към момента на сключване на съдебната спогодба по гр.д.№2736/1982г., по силата на която заедно със съпруга си и общ наследодател е придобила процесното жилище и ½ идеални части от дворното място, вече е била собственик на ½ идеална част от дворното място по силата на съдебна делба по гр.д.№1761/1967г., както и на ¼ от дворното място и ½ идеални части от жилището на първия етаж по силата на съдебна делба по гр.д.№76/1974г. Ето защо 1 според жалбоподателката съсобствени между съделителите са само ½ идеални части от жилището и ¼ идеални части от дворното място, независимо от посоченото в одобрения от съда протокол за съдебна спогодба по гр.д.№2736/1982г. Моли решението да бъде отменено, а делбата допусната само за тези идеални части от имота.

Въззиваемите В. А. Й., Н. Д. Й. и В.Д.Ф. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна. Твърдят, че в настоящото производство не може да се ревизира предходно делбено дело за същия имот, както и че доводите и доказателствените искания на жалбоподателката в тази връзка са преклудирани. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Решението е неправилно в частта с която са определени квотите на съделителите.

С представения с исковата молба протокол за съдебна спогодба от 26.02.1982г. по гр.д.2736/1982г. по описа на СРС, Й. Д. е получила в дял и изключителна собственост целият първи етаж от жилищната сграда, заедно с две мазета в югозападната част на сутерена с обща площ от 10,56 кв.м, заедно с 1/2 ид.ч. от таванското помещение в северната част на сградата и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място.

Постигнатата между страните спогодба е одобрена от съда и съгласно разпоредбата а чл.125, ал.3 от приложимия към онзи момент ГПК(отм.) има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, а съгласно чл.224, ал.1 ГПК(отм.) спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. С отговора на исковата молба жалбоподателката изрично е заявила, че не оспорва придобиването на целия първи етаж от жилищната сграда от нея и съпруга и на посоченото от ищците основаниегореописаната съдебна спогодба от 26.02.1982г. по гр.д.2736/1982г. по описа на СРС.

Отделно, както правилно е отбелязал и първостепенният съд, предмет на делбата е отделен обект в сградата, представляваща етажна собственост (първия етаж от сградата и принадлежащата му част от дворното място). От представените по делото писмени доказателства се установява, че сградата е двуетажна- над процесното жилище има друг самостоятелен обект с идентификатор ***, собствеността на Иван Стоянов Гърноев (син на жалбоподателката). Следователно дворното място има статут на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и като такава следва собствеността на главната вещ (жилището). Поради това делба следва да се допусне и за дворното място, част от което в размер на 1/2 ид.ч. е принадлежност към жилището, заемащо целия първи етаж от сградата.

Между страните не се спори, че към момента на сключване и одобряване на спогодбата Й.

Д. е била в брак с А.Й.Д.. Доколкото обаче Й. Д. е заплатила сумата от 6000 лева за уравняване на дяловете на останалите съделители, само ЧАСТ от имота съгласно чл.13 от СК от 1968г. (отм.) е придобит при условията на СИО. Стойността на имота е 14244,24 лева, следователно Й. Д. е собственик на 8244,24/14244,24 идеални части на собствено основание, а останалите 6000/14244,24 идеални части следва да се разпределят между наследниците на А.Й.Д.. При това положение квотата на Й. Д. е 8244,24/14244,24 плюс 4/6 от 6000/14244,24 идеални части, или 12244,24/14244,24 идеални части. Квотите на останалите съделители са съответно 1/6 и по 1/12 от 6000/14244,24 идеални части, или 1000/14244,24 и по 500/14244,24 идеални части.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта с 2 която са определени квотите на съделителите и да бъде постановено ново решение с правилно определени квоти. В останалата част решението следва да се потвърди като правилно.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение №20203614 от 27.10.2021г., постановено по гр.дело №70997/2018г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в в частта с която е допуснато извършването на делбата при квоти: 4/6 ид.ч. за Й. В. Д.; 1/6 ид.ч. за В. А. Й.; 1/12 ид.ч. за Н. Д. Й. и 1/12 ид.ч. за В.Д.Ф., вместо което постановява:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между В. А. Й. с ЕГН **********, Н. Д.

Й. с ЕГН **********, В.Д.Ф. с ЕГН ********** и Й. В. Д. с ЕГН ********** при квоти:

12244,24/14244,24 идеални части за Й. В. Д.; 1000/14244,24 ид.ч. за В. А. Й.; 500/14244,24 ид.ч. за Н. Д. Й. и 500/14244,24 ид.ч. за В.Д.Ф..

ПОТВЪРЖДАВА решение №20203614 от 27.10.2021г., постановено по гр.дело №70997/2018г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в в останалата обжалвана част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3