Определение № 2949 от 25.11.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2949 гр. Бургас, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501942 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба с правно основание чл.413 ГПК вр. чл.274 ГПК , предявена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище/адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт Иван Недков, срещу Разпореждане № 431/02.10.2025г. по ч.гр.д.№ 378/2025г. по описа на РС-Средец, с което е отхвърлено заявлението за издаване на запоред за изпълнение против П. Г. Н., с ЕГН:**********, с посочен в заявлението адрес обл. ***, общ. ***, гр. ***, ж.к. *** бл.* вх.* ет.* ап.**, с установен постоянен адрес: обл. ***, общ. ***, гр. ***, ул. *** № * ет.* и установен настоящ адрес: обл.***, общ. *** гр. *** ж.к. *** № ** вх.* ет.* ап.**, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 7 990,71 лв. - главница, ведно със законната лихва от 29.07.2025г. до окончателното плащане на вземането, 4 169,20лв. - договорна лихва за периода от 13.02.2025г. до 06.03.2025г., 901,78 лв. - мораторна лихва за периода от 14.02.2025г. - 29.07.2025г., произтичащи от Договор за потребителски кредит с№720031239770, сключен на 10.03.2023 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и П. Г. Н., които вземания са прехвърлени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение №1 от 24.02.2025г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.02.2025г., както и за разноски - 222,05 лв. - държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се изтъква, че мотивите на заповедния съд били неправилно, за което се цитират съдебни актове на окръжни съдилища по отношение заповедното производство и необходимата информация,която заявлението следва да съдържа. Изложени са съображения относно характера на заповедното производство,като се твърди, че в заповедното производство съдът е ограничен в проверката на подаденото заявление за издаване на 1 заповед за изпълнение, катозаконът не поставя изискване за представяне на договор за цесия-т.е. за извършване на проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на парично задължение по потребителски договор.Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на съдебен акт, с който се постанови издаване на Заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС-Карнобат е образувано по заявление по чл.410 на „Агенция за събиране на вземанията“ АД, с искане за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу П. Г. Н., с ЕГН:

**********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 7 990,71 лв. - главница, ведно със законната лихва от 29.07.2025г. до окончателното плащане на вземането, 4 169,20лв. - договорна лихва за периода от 13.02.2025г. до 06.03.2025г., 901,78 лв. - мораторна лихва за периода от 14.02.2025г. - 29.07.2025г., произтичащи от Договор за потребителски кредит с №720031239770, сключен на 10.03.2023 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и П. Г. Н., които вземания са прехвърлени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение №1 от 24.02.2025г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.02.2025г., както и за разноски - 222,05 лв. - държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № № 357 от 10.09.2025 г. РС-Средец е оставил без движение заявлението с указания заявителят да посочи изрично компонентите, включени в ГПР и по договор за потребителски кредит за общо ползване с № 720031239770 о т 10.3.2023 г. /включените конкретни разходи по потребителския договор/, включително - да заяви изрично, дали в ГПР като компонента/допускане/разход са включени уговорените застрахователни премии и начислените върху тях договорни лихви /ако има такава/, както и дали индивидуалния състав на ГПР по договора е бил доведен до знанието на длъжника; 3./ Да заяви изрично начина на формиране на погасителните вноски за главница и дали включват части от застрахователните премии. 4./ Да заяви изрично начина на формиране на договорната лихва за периода на договора, вкл. в общата стойност на плащанията от 4 169,20 лева, а именно - дали същата е начислена върху чистата стойност на кредита /единична цена на стоката/ или върху сума, съставена от отпуснатия кредит, застрахователните премии и др. компоненти; 5./ Да заяви изрично, от какви компоненти е сформирана общата стойност на плащанията - общата дължима сума от потребителя в размер на 13 061,69 лева, както и как е формирана претендираната главница в размер на 7 990,71 лева; 6./ Да посочи, дали по договора има постъпили плащания от страна на кредитополучателя и в какъв размер, за погасяване на какво са били отнесени, съответно да представи доказателства за тях, като част от кредитното досие на длъжника; 7./ Да се представят доказателства за извършената цесия, както и за уведомяването на 2 длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

Разпореждането не е било изпълнено от заявителя, който е изложил съображения, че дадените указания са в резултат от разширително тълкуване на нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, което е недопустимо и освен това нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК е императивна и съдържа изчерпателно изброяване.

Твърди, че изискването на закона за редовност на заявлението са спазени, като дадените от районния съд указания не касаели едностранното заповедно производство по чл.413 ГПК.

С обжалваното разпореждане РС-Средец е отхвърлил изцяло заявлението , като е счел, че след като не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в посоченият срок и след като последствията от тяхното неотстраняване са били указани на заявителят, съдът не следва да издава Заповед за изпълнение по претендираните вземания съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд за това,че заявителят следва да представя със заявлението по чл.410 ГПК доказателство за частно правоприемство, настъпило преди подаване на същото заявление. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия,какъвто е процесния случай, на общо основание следва да се представя както самия договор за цесия, така и доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Този извод следва от указанията,дадени по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,които следва да се прилагат както по отношение на заявления, подадени по реда на чл.417 ГПК, така и относно тези по чл. 410 ГПК /така определение №50079/20.02.2023 г. по гр.д. №2864/2022 г., III ГО на ВКС/.

Заявителят е трябвало да изпълни изцяло указанията на съда, като представи и договора за цесия и приложенията към него, които,ценени заедно с уведомлението за извършената цесия, биха могли да установят уведомяването на длъжника за това, че негов кредитор е заявителя по заповедното производство „Агенция за събиране на вземания“ АД.Това е така, тъй като доказателствата за настъпилото частно правоприемство се намират във взаимна връзка и единство с доказателствата, установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата смяна на кредитора.Заявителят е следвало да уточни дали са извършени някакви плащания от длъжника, в какъв размер и т.н., като тезата на заявителя, че това са правопогасяващи възражения е правилна, но с оглед засилената потребителска защита съдът служебно следва да изиска горната информация и заявителя е следвало да я даде.

Предвид гореизложеното и като изцяло споделя мотивите на районния съд, към които настоящия съд препраща,БОС счита, че дадените указания на районния съд са били правилни и доколкото нередовностите на заявлението по чл. 410 ГПК не са били отстранени, правилно заявлението е било отхвърлено 3 на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Водим от горното съдът намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане

378/2025г. по описа на РС-Средец.

Определението е окончателно.

№

431/02.10.2025г. по ч.гр.д.№

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2949 гр. Бургас, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501942 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба с правно основание чл.413 ГПК вр. чл.274 ГПК , предявена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище/адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт Иван Недков, срещу Разпореждане № 431/02.10.2025г. по ч.гр.д.№ 378/2025г. по описа на РС-Средец, с което е отхвърлено заявлението за издаване на запоред за изпълнение против П. Г. Н., с ЕГН:**********, с посочен в заявлението адрес обл. ***, общ. ***, гр. ***, ж.к. *** бл.* вх.* ет.* ап.**, с установен постоянен адрес: обл. ***, общ. ***, гр. ***, ул. *** № * ет.* и установен настоящ адрес: обл.***, общ. *** гр. *** ж.к. *** № ** вх.* ет.* ап.**, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 7 990,71 лв. - главница, ведно със законната лихва от 29.07.2025г. до окончателното плащане на вземането, 4 169,20лв. - договорна лихва за периода от 13.02.2025г. до 06.03.2025г., 901,78 лв. - мораторна лихва за периода от 14.02.2025г. - 29.07.2025г., произтичащи от Договор за потребителски кредит с№720031239770, сключен на 10.03.2023 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и П. Г. Н., които вземания са прехвърлени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение №1 от 24.02.2025г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.02.2025г., както и за разноски - 222,05 лв. - държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се изтъква, че мотивите на заповедния съд били неправилно, за което се цитират съдебни актове на окръжни съдилища по отношение заповедното производство и необходимата информация,която заявлението следва да съдържа. Изложени са съображения относно характера на заповедното производство,като се твърди, че в заповедното производство съдът е ограничен в проверката на подаденото заявление за издаване на 1 заповед за изпълнение, катозаконът не поставя изискване за представяне на договор за цесия-т.е. за извършване на проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на парично задължение по потребителски договор.Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на съдебен акт, с който се постанови издаване на Заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС-Карнобат е образувано по заявление по чл.410 на „Агенция за събиране на вземанията“ АД, с искане за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу П. Г. Н., с ЕГН: