Решение № 12270 от 04.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12270 гр. София, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110109969 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. К. К. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 73503/2021 г. по описа на СРС, 33 с-в.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Г. К. К. за сумите от: 779,72 лева (седемстотин седемдесет и девет лева и 72 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 171,52 лева (сто седемдесет и един лева и 52 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 13.12.2021 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. на ответника топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ул. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи 1 съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Твърди, че между страните не е налице облигационно правоотношени по договор за доставка на топлинна енергия. Сочи се, че ищецът не доказва ответникът да е бил собственик на топлоснабдения имот в процесния период. Оспорва количеството доставена топлинна енергия, както и размера на претендираните суми.

Счита, че е клаузата за рекламации в общите условия е неравноправна. Оспорва редовността на счетоводните записвания при ищеца. Прави възражение за изтекъл период на погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

При установяване наличието на дълг, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за 2 отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

Спорно между страните е обстоятелството дали ответникът е собственик на процесния имот в процесния период, респ. дали между страните е налице облигационно правоотношение. По делото е представен препис от Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 от ЗПИНМ от 07.04.1981 г., от който се установява, че лицата Кирил Г. К. и Марийка Стоянова К.а са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ ап. 28, находящ се в гр. София, ул.

Трепетлика № 33, ет. 7.

Приети по делото са и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на лицето М С К.а, издадено на 27.11.2018 г. от Столична община, р-н , от което се установява, че лицето К Г. К. е неин съпруг, починал на 30.12.1985 г., а ответникът – Г. К. К., техен син. От приетата по делото справка за предоставени данни за лицето М С К.а, издадена по реда на Наредба № 14/18.11.2019 г. се установява, че същата е починала на 27.03.2018 г., за което е издаден Акт за смърт № г. в гр. София. От така приетите доказателства се установява, че и двамата родители на ответника са починали преди процесния за делото период, както и че той е единствен техен наследник, призован към наследяване на осн чл. 5 ЗН. Налага се извод, че от момента на открИ.е на наследството, ответникът е станал собственик на процесния имот.

От приетия по делото препис на Нотариален акт за дарение на недвижим имот. по описа на нотариус А З – И с район на действие СРС, се установява, че на 27.02.2019 г. ответникът Г. К. К. е дарил на своята дъщеря М Г.а К.а процесния недвижим имот - ап.

28, находящ се в гр. София, ул. Ето защо, съдът намира, че ищцовото дружество е провело пълно и главно доказване, че в процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот.

Неоснователни са възраженията на ответника, че този факт не се установявал по делото, като се сочат и влезли в сила решения между страните по гр. дело № г. на СРС.

Видно от приложените по делото преписи на съд. решения, същите касаят процесен период преди момента на настъпване на смъртта на майката на ответника М С К.а.

Освен това, видно от мотивната част на съдебните решения, дружеството – ищец в съответните производства не е установило връзката между лицата Кирил Г. К. и М С К.а, от една страна, и ответника Г. К. К., от друга страна, която връзка е установена в настоящото производство.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на процесния имот, респ. потребител на топлинна енергия в процесния период. Освен това следва да се посочи, че видно от служебно извършената справка се установява, че регистрираните адреси на ответника съвпадат с процесния.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имал общо 4 броя отоплителни тела и 1 бр. водомер за топла вода, като на 4 от отоплителните тела е поставен ИРРО /в хол, кухня и две стаи/. Дяловото разпределение през процесния период е извършван от третото лице-помагач на база реален отчет. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от 3 третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При отчета на дяловите единици били съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлата вода в процесния период също била начислявана на база реален отчет, като показанията от протокола за главен отчет били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната уредба. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в процесния период е в размер на сумата от 779,72 лв. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за доплащане от 116,48 лв., като сумата е взета предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 171,09 лв. върху непогасената главница за топлинна енергия. По допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 22.12.2018 г., вещото лице е посочило, че сумите са, както следва: главница за ТЕ – сумата от 381,67 лева и лихва върху главницата за ТЕ – сумата от 83,75 лева.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.