Решение № 312 от 23.09.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Шумен, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20223630201245 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-000009/10.05.2022 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от А.В.Д. и М.М. е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.208а от ЗЗП за нарушение на чл.62б от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява упълномощен представител- юрисконсулт Г.Х., който поддържа жалбата, като излага конкретни съображения в подкрепа на направените с нея искания.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител. От тяхно име на 08.09.2022 год. е депозирана писмена молба, в която излагат становище по даване ход на делото и по съществото на спора.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни 1 съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„А1 България“ ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и услуги, находящ се в гр.Шумен, бул.”Славянски“ №26, Магазин „А1”.

По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-1664 от 18.11.2020 год. на 25.11.2021 год. до дружеството-жалбоподател било изпратено писмо с изх.№В-03-1664/25.11.2020 год. с искане за предоставяне на становище по жалбата. От представените от дружеството писмени доказателства било установено, че потребителят е сключил писмен договор №504774589/20.11.2020 год. за услуга „Фиксиран интернет и телевизия“ на тарифен план „А1 Нет 100+А1 ТВ 230+“ за срок от 2 години. В периоида от 28.05.2021 год. до 01.06.2021 год. потребителят е получил четири кратки текстови съобщения, с които е бил уведомен, че считано от 01.07.2021 год. ще бъде променена /увеличена/ цената на част от услугите, които ползва. От страна на дружеството-жалбоподател било представено Становище, в което излагат, че месечната абонаментна такса за услуга „Фиксиран интернет и телевизия“ на тарифен план „А1 Нет 100+А1 ТВ 230+“ е била увеличена, поради увеличение на цените на каналите „Диема екстра“. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-2709440/26.11.2021 год. С писмо от 11.01.2022 год. представител на дружеството е бил поканен да се яви на 17.01.2022 год. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №000009/21.01.2022 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62б от ЗЗП. Поради неявяване на упълномощен представител на дружеството, акта е бил съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като впоследствие е бил връчен на представител на дружеството, за което е бил съставен и Констативен протокол №К-2705503/10.02.2022 год.

При връчване на акта за установяване на административно нарушение не са били изложени възражения. Впоследствие жалбоподателят се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които излагат, че оспорват описаното нарушение, доколкото разпоредбите на ЗЕС им дават възможност да променят едностранно договорените условия с крайните потребители на услугите чрез уведомление, без да се изисква сключване на писмено споразумение за промените. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-000009/10.05.2022 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от А.В.Д. и М.М. е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.208а от ЗЗП за нарушение на чл.62б от ЗЗП.

2

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н. И. Й., на свидетеля В. К. Г., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Н. И. Й. и В. К. Г., доколкото и двамата са участвали лично в извършената проверка и лично са възприели представените то страна на дружеството писмени доказателства. Обясненията им са последователни, еднопосочни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че “А1 България” ЕАД, гр.София се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, поради което е имал задължението да предлага услуги и стоки, съобразявайки разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.62б от ЗЗП Когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорни условия се извършват с допълнителни писмени споразумения.

Процесният договор попада в приложението на разпоредбите на чл.62– 62д от ЗЗП, които съгласно нормата на чл.61а от ЗЗП имат за цел защита на потребителите и се прилагат при договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител, като се имат предвид и договорите за услуги. Безспорно установено по делото е че между дружеството – жалбоподател и потребителя В. Б. е бил сключен писмен договор при цени и условия за ползване на пакет – фиксиран интернет и телевизия за срок от 2 години, поради което всички изменения на посочените в договора условия е следвало да се извършва с допълнителни писмени споразумения.

Съдът не кредитира твърденията на дружеството-жалбоподател, че не са извършили описаното нарушение, доколкото чрез изпратените до потребителя кратки текстови съобщения са изпълнили задължението си да го уведомят за предстоящите промени, каквото право им дават разпоредбите на ЗЕС. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно чл.3 §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори за продажба и услуги, разпоредба даваща право на продавача или доставчика да изменя едностранно и без основателна причина характеристиките на доставяния продукт или услуга, представлява "неравноправна клауза". Действително дружеството-жалбоподател съгласно Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения на КРС към ЗЕС е изпълнило задължението си 30 дни преди изменението на договора да уведоми предприятието чрез предизвестие за предстоящата промяна, но не е изпълнило допълнителното изискване, посочено в разпоредбата на чл.62б от ЗЗП да бъде постигнато допълнително писмено 3 споразумение към договора за услуга относно изменението на цената. Доказано е по делото и не се оспорва от санкционираното дружество, че дължимата от потребителя месечна такса е била увеличена едностранно от дружеството, без да е било сключено допълнително писмено споразумение в подобен смисъл. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора, поради което освен приложимите правила на Закона за електронните съобщения и Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения на Комисията за регулиране на съобщенията, които се прилагат към всички договори за същите услуги, намират приложение и правилата на ЗЗП. Основанието за приложението на ЗЗП се съдържа и в §1 от ДР на З, съгласно която При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Безспорно Законът за защита на потребителите защитава в по-висока степен техните права, за разлика от Закона за електронните съобщения, в който тези права са ограничени до степен доставчикът на услугата да може едностранно и без изричното съгласие на потребителя, да изменя условията на договора.

Съдът не кредитира и твърдението на дружеството-жалбоподател, че доколкото в сключения между страните договор и по-конкретно в Приложение №1 към Договор №504774589 /намиращо се на л.10 от АНД №1245/2022 год. по описа на ШРС/ е било посочено предстоящото увеличение на цената на услугите, считано от 01.07.2022 год., то потребителят е бил наясно със същото и е дал съгласието, подписвайки първоначалния договор. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че описаното в наказателното постановление нарушение касае изменение на месечната абонаментна такса за допълнителен пакет Diema Xtra. В същото време обаче, видно от приложените по делото писмени доказателства и по-конкретно от Списък на гарантираните телевизионни програми, включени в пакет А1 ТВ 230+, предоставен на потребителя по Договор №504774589 /л.14 от АНД №1245/2022 год. по описа на ШРС/, двете програми включени в допълнителния пакет Diema Xtra: Diema Sport 2 HD и Diema Sport HD не са допълнително избран от потребителя ТВ пакет, а част от основния договорен между страните тарифен план.

Следователно, въпреки, че в Приложение №1 към договора е било посочено, че цената на допълнителния пакет Diema Xtra, считано от 01.07.2021 год. ще бъде увеличен с 1.00 лв., доколкото потребителят не е избрал посочената програма като допълнителен пакет, а същата е била част от основния пакет, то е следвало след уведомяването от страна на дружеството – жалбоподател да бъде получено неговото изрично съгласие и между страните да бъде постигнато писмено споразумение за посоченото изменение. В подкрепа на изложеното е и представеното като писмено доказателство по делото Допълнение към Приложение №1 към договора за активиране на допълнителен ТВ пакет /л.23 от АНД №1245/2022 год. по описа на ШРС/, от което става ясно, че единствения изрично избран от потребителя допълнителен пакет е бил MAX Sport Plus.

Следователно включването на допълнителна такса за пакет, който не е бил първоначално избран като допълнителен, а е бил включен в основния пакет на потребителя представлява изменение на договорни условия и е следвало да се извърши с допълнително 4 писмено споразумение. Потребителят бил уведомен за предстоящата промяна в цената на посочения допълнителен пакет, водещ до увеличаване и на месечната такса, чрез изпратени съобщения до телефонни номера, посочени в договора като такива за връзки с абоната, съобразно Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения на КРС към Закона за електронните съобщения, но от страна на дружеството-жалбоподател не е било представено допълнително писмено споразумение между доставчика на услугата и потребителя, съобразно изискването на чл.62б от ЗЗП. Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател в качеството си на търговец е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.62б от ЗЗП. В подкрепа на този извод е и константната практика на ШАС по подобен род дела и по-конкретно Решение №26 от 30.01.2020 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №336/2019 год, Решение №161 от 27.07.2020 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №130/2020 год.