Решение № 4268 от 03.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4268 гр. Пловдив, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330114634 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. М. Г. ЕГН ********** против ОУ „Алеко Константинов“-Пловдив, ЕИК 000452967, с която са предявени искове по с правна квалификация по чл.128, чл.222, ал.3, чл.224 от КТ . Твърди се, че ищецът е назначен на ****г. с трудов договор №***/****г. по трудово правоотношение в ОУ „Алеко Константинов“ гр.Пловдив, на длъжност „****“, където е работил до ***г. На ****г. му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор №***/****г., считано от ****г.

На ****г. му е била връчена Заповед №****/****г., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ в ОУ „Алеко Константинов“ гр.Пловдив.Твърди , че в сьщата заповед e посочено да му бъдат изплатени обезщетения: - по чл. 222, ал. 3 от КТ - обезщетение в размер на 11,5 брутни заплати, в размер на 30 580.11 лева;- на основание чл. 224, ал. 1 от КТ - обезщетение за 39 дни неизползван платен годишен отпуск - 07 дни за 2022 г. и 32 дни за 2023 г., в размер на 4 938,40 лв. Твърди, че с Анекс №***** г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от *** г. са били увеличени минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. с 15 %.

1

Твърди , че за времето от 01.01.2023 г. до 18.08.2023 г., през което ищеца е работил като *** следва да получи увеличение на основната работна заплата с 15%, което се отразявало и на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, както и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11,5 брутни работни заплати. Твърди , че на ***** г. е депозирано заявление от ищеца до ***** на ОУ "Алеко Константинов" – гр.Пловдив, с молба да бъде актуализирано трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 17.07.2023 г.. вкл. и разликата да бъде изплатена; изплатеното обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ във връзка с придобиване правото на пенсиониране поради изпълнение на условията за навършване на осигурителен стаж и възраст да бъде актуализирано с новия размер на брутната работна заплата и разликата да му бьде изплатена; обезщетението на основание чл. 224, ал. 3 от КТ за неизползван платен годишен отпуск да бъде актуализирано с новия размер на брутната му работна заплата и разликата да бъде изплатена.

Твърди , че в на ****г. от ищеца е получен писмен отговор от**** на ОУ „Алеко Константинов“, в който се изразява писмено становище за неоснователността на предявените от ищеца претенции, защото към момента на подписване на анекса към КТД правоотношението на ищеца с ОУ „Алеко Константинов“ е било прекратено. Ищецът моли съда да осъди ответника ОУ „Алеко Константинов“ гр. Пловдив, ул.Божидар Здравков №3А, да му заплати сумата от 2871, 66 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 17.07.2023 г., сумата от 5003.76 лв. представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда; сумата от 1464.50 лв. - обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лева съгласно договор за правна защита и съдействие, като по отделните искове адвокатският хонорар е разпределен, както следва: по иска за неизплатено трудово вьзнаграждение - 550,00 лв.; по иска за неизплатено обезщетение по чл. 22, ал. 3 от КТ - 800.00 лв.; по иска за неизплатено обезщетение по чл. 224 от КТ - 400 лв.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от ответника, в който се излагат съображения, че предяените искове следва да бъдат 2 отхвърлени като неоснователни. Ангажира доказтелства. Претендира разноски. Така предявените искове са с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл.

245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.

128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) – за неизплатено трудово възнаграждение, чл. 222, ал. 3 от КТ – за обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване право на пенсия, и чл. 224, ал. 1 от КТ – за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Установено е, че ищецът И. М. Г. е работил по трудово правоотношение при ответника ОУ „Алеко Константинов“ – Пловдив на длъжност „****“ , считано от **** г.. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №****/**** г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ , като последният работен ден на ищеца е *** г..

В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са били определени за изплащане обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, които са изплатени въз основа на тогавашния размер на брутната работна заплата.

Основният спорен въпрос се корени във факта, че на *** г. е подписан Анекс №***** г. към Колективен трудов договорза системата на предучилищното и училищното образование , с който е прието увеличение на минималните основни работни заплати с 15%, считано от 01.01.2023 г..

Ищецът е поискал от ответника актуализиране на трудовото възнаграждение за периода 01.01.2023 г. до 17.07.2023 г. и последващо актуализиране на изплатените обезщетения, но е получил отказ от ********* на ОУ „Алеко Константинов“ на **** г.. Отказът е мотивиран с аргумента, че към момента на подписване на анекса (*** г.) трудовото правоотношение на ищеца вече е било прекратено (на **** г.).

1. По иска с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 КТ (за неизплатено трудово възнаграждение)

Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в 3 установените срокове уговореното възнаграждение за извършената работа.

Съдът намира за безспорно доказано, че с подписания Анекс към КТД е било прието ретроактивно увеличение на трудовите възнаграждения с 15%, считано от 01.01.2023 г.. Възражението на ответника, че към датата на подписване на анекса (*** г.) трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено, е неоснователно. В случая решаващо значение има не датата на подписване на анекса, а датата, от която клаузата поражда действие , а именно 01.01.2023 г..

Тъй като ищецът е работил в периода 01.01.2023 г. до 17.07.2023 г., той има право да получи увеличеното възнаграждение за този период.

Доказателствата по делото (вкл. Приетото Заключение на вещо лице по Ссче) установяват, че неплатената разлика в трудовото възнаграждение за процесния период възлиза на 2535,76 лева.

С оглед на изложеното, искът за неизплатено трудово възнаграждение се явява основателен и доказан до посочения размер.

2. По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ (за обезщетение при пенсиониране)

Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение.

Обезщетението се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение, последно получено от работника или служителя. Тъй като съдът прие, че брутното трудово възнаграждение на ищеца следва да бъде ретроактивно увеличено от 01.01.2023 г., това ново, по-високо възнаграждение представлява правилната база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Следователно, изплатеното първоначално обезщетение е било изчислено на занижена база. Доказателствата по делото (вкл. Приетото Заключение на вещо лице по Ссче) установяват, че дължимата разлика, произтичаща от актуализацията на базата, възлиза на 4509,48 лв..

Предвид това, искът за разликата в обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се явява основателен и доказан до посочения размер.

3. По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ (за обезщетение за 4 неизползван отпуск)

Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.

Установено е, че ищецът е имал 39 дни неизползван платен годишен отпуск. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ също се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение.

По същите съображения, изложени по-горе, а именно ретроактивното увеличение на брутното трудово възнаграждение от 01.01.2023 г., базата за изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъде актуализирана. Доказателствата по делото (вкл. Приетото Заключение на вещо лице по Ссче) установяват, че дължимата разлика, произтичаща от актуализацията на базата, възлиза на 695,12 лв..

Предвид това, искът за разликата в обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се явява основателен и доказан до посочения размер.

Така мотивиран съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОУ „Алеко Константинов“-Пловдив, ЕИК 000452967, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Божидар Здравков №3А, ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Г., ЕГН **********, следните суми:

1. Сумата от 2535,76 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 17.07.2023 г., на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, вследствие на увеличение на минималните основни работни заплати с 15%, считано о т 01.01.2023 г., съгласно Анекс №***** г. към Колективен трудов договор, като отхвърля иска до сумата д о 2871,66 лв .

2. Сумата от 4509,48 лева, представляваща разлика в дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размер на 11,5 брутни работни заплати, актуализирано с увеличения размер на брутната работна заплата, вследствие на увеличението по т. 1, на основание чл.

222, ал. 3 от Кодекса на труда, като отхвърля иска до сумата д о 5003,76 лв.

3. Сумата от 695, 12 лева, представляваща разлика в дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск (39 дни) , актуализирано с увеличения размер на 5 брутната работна заплата, на основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, като отхвърля иска до сумата д о 2871,66 лв 5003,76 лв 1464,50 лв.

(хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и петдесет стотинки) ВЕДНО със законната лихва върху главниците по т. 1, т. 2 и т. 3, считано от датата на завеждане на исковата молба (22.8.2024г.) до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА ОУ „Алеко Константинов“-Пловдив, ЕИК 000452967, ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Г., ЕГН **********, сумата от 1464, 32лв. (хиляда и седемстотин лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6