Определение № 1929 от 26.06.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1929 гр. София, 25.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20241100603738 по описа за 2024 година Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з. определение от 27.05.2024г. по НОХД № 20703/18г. по описа на СРС, 97-ми състав, с което определение по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и връщане същото на СРП, а по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК е потвърдена търпяната от подс.М.Т. МНО „Парична гаранция“ в размер на 500лв.

За да постанови горното определение първостепенният съд на първо място е приел, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила и в тази насока подробно е анализирал изложените защитни възражения и е аргументирал становището си, че в случая липсва нарушение на нормата на чл.227 НПК. На второ място СРС съвсем лаконично е изложил становище за липса на предпоставки, обуславящи изменение на търпяната от подсъдимия МНО „Парична гаранция“ в по-лека такава.

Срещу определението в частта му и по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК е подадена частна жалба от адв.Г., служебен защитник на подс.Т. с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна и произнасяне по същество с прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП и смекчаване процесуалното положение на подсъдимия, посредством отмяна на горната МНО. Релевира се довод за наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непредявяване на материалите по ДП, което от своя страна накърнява процесуалните права на подсъдимия, но без да се излагат подробни 1 аргументи.В депозираната частна жалба и касателно взетата по отношение на подс.Т. МНО се навежда довод за изминал значителен времеви период на изтърпяването й, което обстоятелство по мнение на защитата, макар и единствено нововъзникнало такова, се явява достатъчно за отмяна на мярката.

Съдът, след като се запозна с изложените в частната въззивна жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с активна правна легитимация, свързана със законово предоставените по силата на чл.99 НПК процесуални права на защитника, в срока по чл.342 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Доколкото в частната жалба се сочат аргументи за допуснати от СРС съществени процесуални нарушения, изразяващи се в проведено разпоредително с.з. при отсъствие на подсъдимия по уважителни причини и при липса на връчване на ОА, то въззивният съд изначално отбелязва, че горните доводи на защитата не подлежат на проверка в рамките на настоящото производство по гл.22 НПК.

СГС намира за нужно да подчертае следната фактология:

Производството по НОХД № 20703/18г. е образувано по повод депозиран в съда още на 05.12.2018г. ОА против подс.Т. с вменено му престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. От фактическа страна съдът не може да не отбележи чисто в процедурен аспект наличието на забавяне на делото, дължащо се обаче преимуществено на обективни предпоставки – найсъщественото забавяне се наблюдава при първоначалното насрочване на разпоредително с.з. (първият съдия-докладчик е определен на 10.12.18г., а разпоредителното заседание е насрочено на 12.02.2020г., т.е. повече от една година след това); впоследствие заседанията са насрочвани регулярно, но забавянето се дължи на невъзможността за редовно призоваване на подсъдимия, чието участие е задължително съгл. разп. на чл.269 ал.1 НПК; а така също и на представени от същия по електронен път редица медицински документи на френски език и наведени данни за влошено здравословно състояние, които обстоятелства провокират извършване на превод на документите и нееднократно назначаване на СМЕ с цел установяване обективната възможност на подсъдимия за участие в наказателното производство.

По делото едва на 27.05.2024г. е проведено разпоредително с.з., което заседание по отношение на подсъдимото лице е проведено в условията на задочно такова съгл. чл.269 ал.3 т.4 б.„в“ НПК. В тази вр. е нужно да се отбележи, че непосредствено преди горното с.з., а именно на 22.05.24г. е 2 постъпил поредният имейл от подс.Т., който потвърждава факта на редовното му уведомяване по реда на чл.178 ал.11 НПК за заседанието и съобщава, че няма да се яви, като дава съгласие за разглеждане на делото и в негово отсъствие.

От фактическа страна следва да се подчертае и обстоятелството на първоначално привличане на подс.Т. в процесуалното качество на обвиняем с нарочно Постановление от 16.11.2017г., като със самото постановление му е взета и първоначална МНО „Гаранция в пари“ в размер на 500лв. (внесена), която мярка подсъдимият изтърпява и по настоящем.

Съобразявайки всичко гореизложено и след цялостна служебна проверка на текстовото съдържание на обвинителния титул по НОХД № 20703/18г. и на приложените по ДП материали, въззивният съд възприема за правилни всички изложени от първостепенния съд доводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и за липса на законови основания за изменение на търпяната МНО.

Не се установява допуснато съществено процесуално нарушение по см. на чл.249 ал.4 т.1 НПК. За единствено такова се сочи от защитата липсата на предявяване на материалите по разследването, но в тази вр. въззивният съд не намира допуснато нарушение на законово регламентираната в чл.227 НПК процедура.От приложеното ДП обективно се констатира факта на действително предявяване на датата 01.10.18г. на подсъдимия материалите по делото.В последствие е изготвено ново Постановление за привличане на обвиняем от 09.11.18г. (абсолютно ненужно, тъй като вписаното престъпление е идентично с това по предходните постановления), след което е проведен разпит на обвиняемия и именно дадените от същия обяснения са единственото новосъбрано доказателство.Видно от материалите по ДП, Т. е търсен нееднократно и съответно е редовно призоваван за предявяване на ДП по реда на чл.227 НПК. Самото непредявяване на тези допълнителни материали се дължи на поведението на самото лице, което не се е явило.Т.е. при горните факти, съдът приема, че процедурата по чл.227 НПК е изпълнена, като в хода на същата е обективиран отказ от самия обвиняем за реално запознаване с материалите по разследването.В случая подсъдимият сам се е лишил от възможност да отправи още на ДП доказателствени искания и да изложи в пълнота своите възражения и евентуално искания, по които наблюдаващият прокурор дължи произнасяне в срока по чл.229 ал.3 НПК.

Т.е. липсва твърдяното от защитата нарушение на процесуалните правила.

Нещо повече – материалите по делото са налични и всички процесни страни разполагат с обективната възможност за запознаване със същите дори и след внасяне на ОА в съда, поради което непредявяването на материалите по разследването в принципен план не представлява съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на подсъдимото лице.В този смисъл обжалваното определение на СРС, постановено в разпоредително с.з. по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК се явява правилно и законосъобразно.

3

Относно търпяната от подс.Т. МНО „Парична гаранция“ в размер на 500лв. настоящият въззивен съдебен състав приема наличие на всички законово визирани предпоставки.Тук съдът изначално отбелязва, че в самото разпоредително с.з. защитата въобще не отправя искане за отмяна/изменение на МНО, което обаче не я лишава от възможността за промяна на изразеното становище.При преценката по същество на процесния спор в тази насока и тъй като СРС не е изложил подробни мотиви, то същите следва да се допълнят от въззивния съд.

Действително МНО е взета още на 16.11.2017г. и своевременно е внесена, респ. от тази дата е изминал изключително дълъг времеви период, който обаче не следва да е единственият фактор, подлежащ на обсъждане.Тук също така следва да се съобрази и фактът на повдигнато против подсъдимия обвинение за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, като обвинителната теза включва и квалификацията по чл.26 ал.1 НК, а това от своя страна завишава степента на обществена опасност на самото процесно престъпление, което е тежко такова съгл. чл.93 т.7 НК. При преценката касателно МНО не може да бъде пренебрегнато и процесуалното поведение на подс.Т., обективирано в рамките на наказателното производство до настоящия момент – в тази вр. се отчита фактът на обявяване на лицето за ОДИ още на досъдебната фаза на процеса; отчита се и последващото му неявяване за всички насрочени от СРС заседания, което неявяване съгл. заключенията и по двете СМЕ, след м.04.2020г. (след оперативното му лечение и изписване от болничното заведение) е неоснователно и не се дължи на пречки от обективен характер; т.е. дори е налице необосновано неявяване на подсъдимия, което предполага и приложение на чл.66 ал.1 НПК със замяна на МНО „парична гаранция“ в по-тежка такава.Именно горното поведение на подс.Т. по неявяване по делото и то в рамките на един продължителен период се възприема за явен показател за формирано у него намерение за избягване от наказателно преследване и за забавяне на процеса.

Разбира се, при произнасянето за МНО и изводимо от общата разп. на чл.270 НПК, е нужно да се изследва и наличието на обосновано предположение подсъдимият да е извършил процесното престъпление.

Подобни доводи не са изложени от СРС, поради което въззивният съд отбелязва, че обоснованото предположение продължава да съществува, без да е нужно доказателствата да бъдат подлагани на обстоен анализ с оглед характеристиките на специалното производство и съобразяване презумпцията за невиновност.В тази вр. се подчертава, че се съобразяват само и единствено събраните по ДП доказателства, доколкото все още не е отпочнато съдебното следствие по делото.Събраните в хода на досъдебното разследване доказателства съдържат фактическа информация, съотносима към процесния спор и позволяваща изграждане на извод за евентуална съпричастност на подсъдимия във вмененото му продължавано престъпление.

4

При горната конкретика срокът на изтърпяване на МНО „Задържане под стража“, който срок действително се преценява за новонастъпило обстоятелство, не може да послужи за фактическо основание за смекчаване процесуалното положение на подсъдимото лице.Наказателното производство е в своята централна фаза на развитие - съдебно производство пред първа инстанция, като в НПК не са регламентирани срокове, относими към тази фаза и ограничаващи срока на изтърпяване на МНО.

При горните мотиви СГС намира, че определението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а частната жалба, отхвърлена като неоснователна.

При изложените съображения и на осн.чл.345 ал.1 НПК, СГС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.05.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 20703/18г. по описа на СРС, 97-ми състав, с което определение е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и е потвърдена търпяната от подс.М. Д. Т. МНО „Парична гаранция“ в размер на 500лв.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5