Решение № 840 от 12.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20251100900595 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА с код по БУЛСТАТ: 831545394 за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност срещу ЕВРОБАУ ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП ООД, ЕИК: 205968588.

Молителят твърди, че ответникът има изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.

Молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на изискуеми за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца, така както са посочени в молбата по чл.625 от ТЗ; че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл.608 ал.1 от ТЗ вземания; че ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл.629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ.

Ответникът носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: 1/ че затрудненията му са временни, изпълнение на твърдените от ищеца задължения или 2/ че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност, както и тези към работниците и служителите си.

1

На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност. Предметът на дейност на същия, съобразно отразеното в търговския регистър е основно дружеството е извършвало като основна стопанска дейност строителство на жилищни и нежилищни сгради.

На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че молителят притежава активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника, каквато му е предоставена с изменението на чл. 608, ал.

1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102 / 2017 г., в сила от 31.03.2018 г.

В тази връзка, съдът намира за доказано по делото, че в тежест на ответника са възникнали задължения за изплащане на трудови възнаграждение към най-малко една трета от лицата, с които той е в трудовоправни отношения и които са посочени в молбата по чл.

625 ТЗ, подадена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Установява се от заключението на вещото лице, че при ответника в периода от 2021 г. до датата на изготвяне на експертизата са били назначени 60 души на работа, като към датата на експертизата всички 60 договора са прекратени /последно на 02.01.2024 г./. Видно от ведомостите и счетоводните данни, задълженията на работодателя към наетите по трудов догово лица са възникнали, както следва: 22 204,34 лева—задължения към 35 служители за м.07.2023 г. с падеж 25.08.2023г.; 21202,73 лева- задължения към 34 служители за м.08.2023 г., с падеж 25.09.2023 г. и 22 771,06 лева- задължения към 34 служители за м.09.2023 г ., с падеж 25.10.2023 г. и няма данни и доказателства към датата на извършената проверка от вещото лице и даване ход на устните състезания, тези задължения да са погасени. Вещото лице, освен това е възприело за падеж на задълженията за изплащане на възнагражденията 25-то число на месеца, следващ този на полагане на труд, поради липса на конкретни данни, като видно от доказателствата е единствено установено заплащане на трудовите възнаграждения на 25-то число. Или, установява се, че задълженията не са изпълнени в период по-дълъг от два месеца, а предвид максималния брой на наетите по трудов договор при ответника физически лица, следва да се приеме, че в производството се доказа, че в тежест на това дружество са възникнали задължения от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е лице, което е легитимирано да поиска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, а възможността за изпълнение на тези задължения от последния е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.

По отношение на неплатежоспособността.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следва изрично да се добави и че в нормата на чл. 608, ал. 3 ТЗ е установена презумпция, според която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. В случая, презумпцията е приложима, доколкото посочените в нормата предпоставки са доказани от заключението на вещото лице, като едновременно с това длъжникът не твърди и не доказва плащане на дължимите суми.

Следователно, неплатежоспособносттае обективно съществуващо имуществено 2 състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи.

Предвид изложените по- горе мотиви, се установи наличието на изискуеми и непогасени задължения от вида по чл. 608, ал. 1, т. 2 и т. 4 ТЗ.

Заключението на вещото лице Г., което съдът кредитира като пълно, мотивирано и в обема на специални знания на вещото лице, е изготвено при липса на възможност за осъществяване на контакт и съдействие от страна на ответника – няма данни от воденото от него счетоводство, а след 2023 година няма обявени и финансови отчети на дружеството, поради което съдът приема изводите на експерта, основани единствено върху събраните по делото писмени доказателства, въпреки че по принцип формалното счетоводно отразяване и класифициране на активи/пасиви не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника, тъй като е възможно да не отразява реалното положение /и то най-често в полза на търговеца, при когото се води счетоводството, а следва да бъде анализирано действителното икономическо състояние. Тоест, следва да се приложат неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК по отношение на страната, която не е представила съставени годишни финансови отчети за посочения период, съгласно задълженията си, установени в Закона за счетоводството. Доколкото такива не са представени пред НАП, съответно за обявяване в търговския регистър, то ответникът е препятствал възможността за събиране на необходимите доказателства за точно отразяване на финансово-икономическото му състояние и притежаваните от него към края на всеки от периодите краткотрайни активи, включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни задължения.

Ето защо, следва да се споделят изцяло изводите на експерта по допусната и приета съдебно-финансова експертиза. Видно от заключението, задълженията на дружеството са към персонала – от 66 178,13 лева общо по разчетно-платежна ведомост и непогасени към датата на проверката на вещото лице, към НАП – 199 463,39 лева /общо главница и лихви, задължения, възникнали в периода 01.01.2021 година – 27.12.2024 година/, също непогасени. Вещото лице не е констатирало налични бързо ликвидни, краткотрайни активи в периода /единствен дълготраен актив на дружеството е запорирано МПС на стойност от 8 200 лева/, а най-ранните задължения са станали изискуеми през 2020 година. Вещото лице е определило превишение на пасива над актива над 31 пъти към датата на експертизата.

За целия изследван период /отчетните 2021 година – 2025 година/ всички коефициенти за ликвидност на дружеството са нула, от което може да се направи извод за това, че дружеството е декапитализирано, не разполага с активи, а собственият капитал е отрицателна величина от 2023 година. Съдът кредитира заключението, включително с извършената обезценка на вземанията на ответника, с оглед дългия период от време на тяхната несъбираемост, както и предвид липсата на обявени отчети след 2023 година.

Според вещото лице, краткотрайните активи след 2023 година следва да се отпишат от баланса на дружеството с по 25% всяка година. Тенденцията е за увеличаване на задълженията, които в целия период превишават краткотрайните активи, а от 2023 година дружеството реализира само загуби и собственият капитал е вече отрицателна величина.

Или, съдът приема, че за целия изследван период длъжникът не притежава краткотрайни събираеми вземания, което сочи за липсата на способност на дружеството да покрива краткосрочните си задължения. В тази връзка следва да се отчете и структурата на актива, който в целия период, за който са налични данни се състои от незавършено производство, аванси, вземания от клиенти и доставчици, други вземания с неустановен по делото произход и касови наличности, които при проверката вещото лице не е установилода съществуват, а наличностите по разплащателните сметки са запорирани и не сочи за 3 наличие на бързоликвидни вземания за дружеството. Или, общият извод е, че считано от 2021 година дружеството изпитва сериозни затруднения с обслужване на текущите си задължения в срок и изобщо- след 2023 година. Тоест, установи се обективна невъзможност на търговеца да посрещне и обслужи текущите си задължения към персонал и НАП, зависимост от външни източници на финансиране.

От данните по експертизата и от процесуалното поведение на ответника може да се направи също така и извод, че търговецът фактически е преустановил своята дейност /липсват заети по трудов договор лица, като последният трудов договор е прекратен на 02.01.2024 година, както и при условията на чл. 161 ГПК, съдът приема, че длъжникът е преустановил водене на счетоводство във връзка с такава дейност още от 2023 година, не се установява и наличието на материални активи, длъжникът е дерегистриран по ЗДДС от 26.04.2024 година, а към 07.02.2025 година дружеството е заличено от регистъра на лицата, извършващи дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност/. Отделно от това, дълготрайните активи на дружество са силно обезценени. Или, към настоящия момент търговецът не формира доход от основната си дейност – източник на текущи активи. Следователно, установява се трайна и необратима тенденция на влошаване финансово-икономическо състояние на ответника в изследвания период, което състояние не е променено и към хода на устните състезания по делото и невъзможност за поемане на краткосрочните задължения. Ответникът не твърди и не доказва реална перспектива за подновяване търговската си дейност, не установи обстоятелства, които да сочат на това затрудненията да са временни, нито доказа притежание на значителни материални активи към датата, на която е даден ход на устните състезания за покриване на задълженията, по без опасност за кредиторите.

Относно началната дата на неплатежоспособността.

За да се определи началната дата на неплатежоспособността на следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това. Или, началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника. В случая тази най-ранна дата е 31.12.2023 г., към който момент по безспорен начин е установено, както наличието на изискуеми непогасени парични задължения, тоест, спиране на плащанията /като не е необходимо спиранията да касаят всички кредитори и всички задължения на ответника/, така и трайно настъпило състояние на неплатежоспособност на ответника- настъпила окончателно трайна и обективна невъзможност на длъжника да изпълнява изискуемите парични задължения към всички кредиторите /така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др., Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о./, което се установява от аналитичните данни по заключението на вещото лице. Към 31.12.2021 г. ответникът не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, като влошеното състояние е налице още 2021 година и продължава и през следващите отчетни периоди, както и към момента. Ето защо и 31.12.2023 г., от когато ответникът генерира изключително загуби и пасивът трайно превиша 4 актива, следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, което е и единствената причина за неизпълнение на изискуемите задължения. Следователно това е датата, която трябва да бъде определена като начална на неплатежоспособността.