Разпореждане № 5852 от 12.01.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5852 гр. София, 12.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Частно гражданско дело № 20231110108886 по описа за 2023 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 12.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров ч. гр. д. № 8886/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 414а ГПК.

Подадено е заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от Етажна собственост с адрес: гр. ******************, действаща чрез управителя „ОВ“ ЕООД срещу Д. М. А. и Е. Д. А..

Съдът е разпоредил, като е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.05.2023 г. по ч. гр. д. № 8886/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК са подадени възражения от длъжниците с твърдения за плащане на задължението. Към възраженията не са представени доказателства за плащане.

С Разпореждане от 26.06.2023 г., съдът е предоставил възможност на длъжниците да ангажират доказателства за надлежното изпълнение, но въпреки многократните опити препис от разпореждането е връчен на последните по реда на чл. 47 ГПК.

С Разпореждане от 06.12.2023 г., съдът е предоставил възможност на заявителя в тридневен срок от съобщението да вземе становище по подадените възражения.

В предоставения срок е подадена молба с вх. № 360937/14.12.2023 г., с която заявителят е посочил, че длъжниците са заплатили дължимите суми, като били останали незаплатени сумата от 10,00 лева – за 2 бр. СУ, които били послужили пред Столична община и присъденото юрисконсултско възнаграждение, като се иска издаването на изпълнителен лист за дължимите разноски.

1

С уточнителна молба от 05.01.2024 г., заявителят е посочил, че разноските по заповедта били останали незаплатени, като се иска издаването на изпълнителен лист за дължимите разноски.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

От Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.05.2023 г. по ч. гр. д. № 8886/2023 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав се установява, че същата е издадена за следните парични вземания: сумата от 647,26 лева, представляващи незаплатени вземания за месечни вноски за "Фонд ремонт", ремонт, режийни разход и такса управление на ЕС за периода от 01.04.2022 г. до 20.02.2023 г., въз основа на договори за управление на етажна собственост от 01.04.2020 г. и 01.04.2022 г., както и решения по протокол от ОС на ЕС от 10.03.2020 г., ведно със законната лихва 20.02.2023 г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски: сумата от 25,00 лева - дължима държавна такса, както и сумата от 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав счита, че предвид твърденията на страните, както и с оглед липсвата на доказателства от длъжниците, вкл. и с оглед признанието на заявителя за наличието на плащане, следва да се направи извод, че дължимите вземания по заповедта за изпълнение са погасени, освен в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена заповедта за изпълнение е погасено чрез извършеното плащане.

Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото, ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.

Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл.

416 ГПК.

Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно креансата посочена в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си. В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но производството не приключва веднага касае разрешаването на материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една от посочените хипотези не е налице, а страните се изразили становище, че всичко претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение по чл. 414а ГПК.

Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да бъде издаде 2 изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение трябва да бъде отхвърлено в частта за сумата от 647,26 лева, представляващи незаплатени вземания за месечни вноски за "Фонд ремонт", ремонт, режийни разход и такса управление на ЕС за периода от 01.04.2022 г. до 20.02.2023 г., въз основа на договори за управление на етажна собственост от 01.04.2020 г. и 01.04.2022 г., както и решения по протокол от ОС на ЕС от 10.03.2020 г., ведно със законната лихва 20.02.2023 г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски: сумата от 25,00 лева - дължима държавна такса.

По отношение на сторените деловодни разноски, настоящият съдебен състав намира, че следва да се приложи mutatis mutandis хипотезата на т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, според което „Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските.

Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл. 407 ГПК. Ако заповедта за изпълнение е обжалвана от длъжника по чл. 413, ал. 1 ГПК, изпълнителен лист не се издава до влизането й в сила. Ако заповедта за изпълнение е по чл. 417 ГПК и е издаден изпълнителен лист за разноските, кредиторът следва да уведоми в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК съда в заповедното производство за извършеното плащане на вземането, като заповедта за изпълнение не се обезсилва в частта за разноските.“. В случая, съответното приложение е необходимо с оглед обективното законодателно изменение с въвеждането на възражението по чл. 414а ГПК, което обаче не обезсмисля постановките на посоченото тълкувателно решение. Следователно, доколкото е налице искане за издаване на изпълнителен лист за разноските в настоящото производство, а липсват доказателства за тяхното плащане, то такъв следва да бъде издаден.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА възраженията по чл. 414а ГПК с вх. вх. № 177989/22.06.2023 г. и № 177987/22.06.2023 г., подадени от Д. М. А., ЕГН: ********** и Е. Д. А., ЕГН: ********** срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.05.2023 г. по ч. гр. д. № 8886/2023 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав в частта за сумата от 647,26 лева, представляващи незаплатени вземания за месечни вноски за "Фонд ремонт", ремонт, режийни разход и такса управление на ЕС за периода от 01.04.2022 г. до 20.02.2023 г., въз основа на договори за управление на етажна собственост от 01.04.2020 г. и 01.04.2022 г., както и решения по протокол от ОС на ЕС от 10.03.2020 г., ведно със законната лихва 20.02.2023 г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски: сумата от 25,00 лева - дължима държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. София, ****************** за издаването на изпълнителен лист въз основа на Заповед 3 за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.05.2023 г. по ч. гр. д. № 8886/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за сумата от 647,26 лева, представляващи незаплатени вземания за месечни вноски за "Фонд ремонт", ремонт, режийни разход и такса управление на ЕС за периода от 01.04.2022 г. до 20.02.2023 г., въз основа на договори за управление на етажна собственост от 01.04.2020 г. и 01.04.2022 г., както и решения по протокол от ОС на ЕС от 10.03.2020 г., ведно със законната лихва 20.02.2023 г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски: сумата от 25,00 лева - дължима държавна такса.

ДА СЕ издаде изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.05.2023 г. по ч. гр. д. № 8886/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без уважение, съответно е уважено искането за издаване на изпълнителен лист, с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение, а в останала си част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4