Определение № 1950 от 18.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1950 гр. Пловдив, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.ова

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501186 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано по постъпила частна жалба от В. Д. К.,ЕГН-********** чрез процесуалния представител адв.Ст.П. против определение

№

2669/24.02.2025г. постановено по гр.д.№ 7558/24г.по описа на Районен съд – Пловдив,21-ви гр.с.,с което е върната предявената от В. Д. К. искова молба против „Кредисимо“ЕАД като недопустима и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят счита атакуваното определение за неправилно,постановено при съществени процесуални нарушения.Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Излага съображения,че искът е допустим,доколкото се касае за недействителност на договор за потребителски кредит и независимо от параметрите,изложени в исковата моба,достатъчно било,че ищецът се е позовал на недействителност на правна сделка с посочване на № на договора и страните по спора,а дали тази правна сделка е нищожна или не било въпрос по съществото на спора.Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба-„Кредисимо“ЕАД,ЕИК-175330437 намира същата за неоснователна.Приема за правилни изводите на районния съд за недопустимост на исковата претенция.

Жалбата е постъпила в срока по чл.275 от ГПК,подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт,платена е дължимата ДТ,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

1

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявен от В. Д. К. иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр.с чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК за признаване за установено по отношение на „Кредисимо“ЕАД,че договор за потребителски кредит (ДПК) № 2686278/13.02.2023г.,сключен между страните,е нищожен на осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК.

В исковата молба са посочени параметрите на ДПК-отпусната от кредитора сума в размер на 1000лв.,12 месечни вноски,ЛП-40%,ГПР48,21%,общо дължима сума-1314,48лв.Въпреки посочените точни параметри на договора,ищецът заявява,че не разполага с екземпляр от същия,тъй като ответникът отказал да му го предостави,но поддържа изложеното в исковата молба.

Исковата молба е изпратена на ответника за отговор в срока по чл.131 от ГПК.С депозирания отговор ответното дружество оспорва да е сключвало такъв договор с ищеца с посочените в исковата молба параметри.

На ищеца са дадени от районния съд повторно указания с разпореждане.

С уточнителна молба от 07.07.24г.К. представя ДПК № 2686278/09.12.2022г.и конкретизира,че правоотношението между страните е възникнало по представения договор.Съгласно представения ДПК № 2686278/13.02.2023г.предоставеният кредит по същия е в размер на 1800лв.,платим на 18 месечни вноски при ЛП-19,42%,ГПР-21,25% и общ размер на всички плащания-2096,03лв.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел предявеният иск за недопустим.Констатирал е,че с уточнителната молба се представя съвсем различен договор,с различна дата на сключване и напълно ДПК с различни параметри от първоначално посочения в исковата молба и е стигнал до извод,че всички основни параметри на исковата молба се променят и ищецът на практика прави опит за изменение на иска чрез едновременно добавяне на ново основание и нов петитум,което е недопустимо съгл.разпоредбата на чл.214 от ГПК.

Настоящата инстанция намира правните изводи на първоинстанционният съд с оглед установените фактически обстоятелства за правилни и ги споделя изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл.214,ал.1 от ГПК ищецът може да измени основанието или петитума на иска до края на първото заседание за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд,а до приключване на съдебното дирене пред първа инстанция-да измени само размера на иска,както и да премине от установителен към осъдителен иск и обратно.

В случая ищецът действително прави опит да измени иска си в етапа след постъпването на отговор от ответника,като едновременно внася ново основание и нов петитум.Касае се за два различни договора-посоченият в исковата молба и впоследствие представеният от ищеца,с напълно различни параметри и дати на сключване.Единственото общо между тях е ,че са с един 2 и същ номер и между същите страни,но това не означава,че са идентични.Изложените в исковата моба параметри нямат нищо общо с тези,посочени в ДПК № 2686278/09.12.2022г.Доколкото именно ДПК,посочен в исковата молба е основанието на иска,посочването от ищеца на друг ДПК с други параметри и дата на сключване,представлява въвеждане на ново основание,което е недопустимо да се прави едновременно с изменение и на петитума на исковата молба.

С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не се дължат.

Предвид изложеното,въззивният съд намира атакуваното определение за правилно,поради което същото следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2669/24.02.2025г. постановено по гр.д.№ 7558/24г.по описа на Районен съд – Пловдив,21-ви гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3