Решение № 1264 от 02.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. Варна, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Ирена Н. Петкова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501886 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 60744/15.08.2023г. от М. В.

А.а–Х., германска гражданка, родена на 21.12.1945г. в с. Долище, обл. Варна, чрез процесуалния й представител адв. А. Г. от ВАК, срещу решение № 2795 от 27.07.2023г., постановено по гр. дело № 8298/2022г. на Варненския районен съд, ХL състав, с което е отхвърлен предявения от А. Д. А., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Х.М.“ *** срещу Община Аксаково, ЕИК 000093385, ул. „Г.П.“ 58б иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с. Долище, общ Аксаково, обл. Варна с площ 987 кв.м., представляващ УПИ ІХ[1]194, кв.8 по плана на с. Долище, общ.

Аксаково, обл. Варна с площ от 973 кв.м. при граници: УПИ X-194, УПИ XXІХ-455, 456, УПИ ХХХ-456, УПИ V-192, УПИ VІІІ-193 и улица, въз основа на упражнявано давностно владение през периода от 10.07.1990г. до датата на завеждане на иска - 29.06.2022г.

Въззивницата, правоприемник на ищеца А. А., намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила, и необосновано. Намира за неправилен извода на съда за липсата на анимус у ищеца, че държи имота за себе си, както и че с трите молби до ответника е признал правото му на собственост 1 по отношение на процесния имот. Въззивницата е изложила подробни съображения в тази насока и се позовава на нормативната уредба и задължителна съдебна практика. Излага, че първоинстанционният съд в съвкупност и всички представени по делото доказателства. Моли да се отмени обжалваното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който е изразено становище за недопустимост на въззивната жалба.

Счита, че въззивницата не е конституирана като страна по делото, поради което не е заместила надлежно ищеца като негов правоприемник по реда на чл.227 от ГПК. Моли въззивната жалба да се остави без разглеждане, а образуваното въззивно производство да се прекрати.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Д. А., с която претендира да бъде прието за установено по отношение на Община Аксаково, че е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна с площ 987 кв.м., представляващ УПИ IX- 194, кв. 8 по плана на с. Долище, общ.

Аксаково, обл. Варна с площ от 973 кв.м. при посочени граници, въз основа на придобитото право на собственост чрез упражнявано владение през периода от 10.07.1990г. до датата на завеждане на иска - 29.06.2022г.

В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищеца - С.Ж., е упражнявала фактическа власт с намерението, че е собственик на УПИ № IХ194 от 1957г. до 10.07.1990г., когато е предала владението му на ищеца. УПИ № IХ-194 и съседните му парцели са оградени от една обща ограда, съществуваща от 1957г. С нот. акт. № 144, том X, дело №4106/18.09.1967г. на нотариус при Варненски народен съд, С.Ж. е призната за собственик по давностно владение и наследяване на няколко имота, сред които е и процесния парцел. На 17.02.1988г. с решение по гр.д. №3049/1987г. на ВРС от 17.02.1988г. е извършена съдебна делба между С.Ж. и Държавата, като парцелът е поставен в дял на Държавата, която обаче никога не е установявала владение върху него. За парцел № IХ-194 е съставен АДС №1100/30.03.1988г. на ОНС-Аксаково, като със заповед №А0-17703/436/11.08.2003г. на областен управител на област с административен център Варна имотът, като незастроен и отреден за жилищно строителство, е отписан от актовите книги за държавна собственост и по силата на закона е преминал в общинска собственост. Твърди се, че в периода от 01.06.1996г. до 31.05.2006г. е текла придобивна давност в полза на ищеца, докато със законодателно изменение - ЗДЗС с ДВ бр. 46/2006г., считано от 31.05.2006г., е било въведено спиране на давността, а впоследствие с обявяване на §1 и 1 §2 от ЗР на ЗИЗС за противоконституционни, изтичането на давност за придобиване на имоти общинска собственост е било възстановено.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск. Сочи се, че Държавата е придобила правото 2 за собственост върху процесния имот съгласно съдебно решение от 17.02.1988г., постановено по гр.д. № 3049/1987г. по описа на ВРС. Решението е задължително и за правоприемника на С.Ж. - ищец в настоящото производство, съобр. императивната разпоредба на чл. 298, ал.2 ГПК. В отговора се сочи още, че съгл. §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, застроените и незастроените парцели и имоти, представляващи частна държавна или общинска собственост, отредени за жилищно строителство и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на горепосочения закон ПУП, преминават в собственост на общините като настъпва трансформация на частната държавна собственост в частна общинска собственост. Предвид факта, че процесният парцел отговаря на горепосочените изисквания на закона, същият е преминал в собственост на Общината по реда §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, тъй като към момента на влизане в сила на горецитираните разпоредби УПИ IХ-194 е бил държавна собственост с предназначение за жилищно строителство. С оглед на това се сочи, че ищецът не би могъл да придобие по давност имота, тъй като давност в негова полза е възможно да е текла единствено в периода 31.12.2017г. до 19.01.2018г. Ищецът не е представил доказателства относно това да е противопоставял на Държавата или Общината владение, което да го прави собственик, а самият факт на съставяне на Акт за частна общинска собственост като титул за собственост, сам по себе си смущава осъществяваното от ищеца владение. Ищецът е признал правото на собственост на Община Аксаково, подавайки молби за закупуване на процесния парцел с вх. № ОС91-23-/17.10.2018г. и вх. № ОС91110/17.10.2010г., като с тези свои действия ищецът не е противопоставил свои права, а напротив е изразил желание за закупуване на притежаван от Община Аксаково имот. По отношение на процесния имот, ищецът не е осъществявал владение, а само държание и то не за себе си, а за Община Аксаково, тъй като липсват действия от страна на ищеца, които да навеждат на осъществяване на владение от негова страна. Сочи се, че междувременно Общината е манифестирала правото си на собственост върху парцел № IX-194, като в изминалите години е извършвала проверка на място, искала е отписването му като държавна собственост, а от Общински съвет- Аксаково са вземани различни решения, свързани с него - откриване на процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на процесния имот, което е инициирано във връзка с подадената от ищеца молба с вх. № ОС91110/17.10.2010г. за закупуване на имота. Претендират се разноски.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

В обхвата на посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за недопустимо по следните съображения:

3

Първоинстанционното производство пред ВРС е образувано по подадена на 29.06.2022г. искова молба от А. Д. А., чрез пълномощника му адв. А. Г.. Производството е приключило в съдебно заседание, проведено на 29.06.2023г., за което страните са редовно уведомени от предходно съдебно заседание. Първоинстанционното решение е постановено на 27.07.2023г. При връчване на преписи от съдебното решение, първоинстанционният съд е констатирал, че ищецът А. А. е починал на 27.06.2023г. и на осн. чл. 227 от ГПК е конституирал като ищец неговата майка М. В. А.а – Х..

От изложеното следва, че първоинстанционният съд е разгледал делото и е постановил решението си при участие на страна, загубила процесуалната си правоспособност в хода на производството пред ВРС, преди последното съдебно заседание

/29.06.2023г./ и преди постановяване на първоинстанционното решение /27.07.2023г./. В хипотезата на чл. 227 от ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемникът става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател, независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, както и кога това обстоятелство е станало известно на съда, пред който делото е било висящо. В трайната си съдебна практика ВКС приема, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Съдебното решение е недопустимо в случай, когато е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания /в този смисъл решение № 96/27.09.1985 г. по гр. д. № 67/1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г., І г. о., решение № 16/21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г., ІІ г. о., решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о., определение № 37/18.01.2018 г. по гр. д. № 3011/2017 г., ІІ г. о. и др./. Цитираната практика съответства и на изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ от ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна - правоприемник на основание чл. 227 ГПК.

Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора.

Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници.

В конкретния случай, установената смърт на ищеца по делото, настъпила преди приключване на съдебното дирене, обуславя извод за 4 недопустимост на постановеното първоинстанционно решение като постановено спрямо неправоспособна страна. Решението следва да бъде обезсилено, а делото следва да се върне за ново разглеждане на Районен съд – Варна, който да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, с участието на законния му наследник и процесуален правоприемник, с което да се обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт по делото.

По разноските, сторени от страните пред първата и въззивната инстанция, следва да се произнесе районният съд при произнасяне по делото по същество, по аргумент от чл. 81 от ГПК.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2795 от 27.07.2023г., постановено по гр. дело № 8298/2022г. на Варненския районен съд, ХL състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна, при съобразяване на дадените указания.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1и ал. 2 от ГПК.