Решение № 23 от 23.01.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е №23 гр.Кюстендил, 23.01.2020г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Пенка Братанова

Членове:

Веселина Джонева мл.с. Калин Василев при секретаря: Емилия Стойкова, след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№392/2019г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивната жалба на адв.М.П. ***, в качеството й на пълномощник на Й.К.Г. с ЕГН ********** и В.Л.Г. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, против решение №87 от 07.02.2019г. на Районен съд (РС) – Дупница, постановено по гр.д.№713/2018г. по описа на съда.

С обжалваното решение РС-Дупница е отхвърлил като неоснователни предявените от Й.К.Г., с ЕГН ********** и В.Л.Г., с ЕГН **********,*** срещу К.С.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, С.С.Е., с ЕГН **********, Е.П.Е., с ЕГН **********, двамата с адрес: *** и В.К.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че Й.К.Г. е собственик на 1/3 ид.части от тавански етаж с идентификатор ***, целият с площ от 76 кв.метра, находящ се в жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес на този жилищен обект в гр.Сапарева баня, ул.„***“ №***, ет.***, заедно със съответните ид. части от общите части на жилищна сграда; и за признаване за установено по отношение на ответниците, че Й.К.Г. и В.Л.Г. са придобили в режим на СИО, чрез сключена по време на брака им възмездна сделка - договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №89, том 1, рег.№1020, дело №81/2008г., правото на собственост върху 1/3 ид. част от недвижим имот, представляващ тавански етаж с идентификатор ***, целият с площ от 76 кв.метра, находящ се на трети етаж в построената масивна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр.Сапарева баня, ул.„***“ , №*** , ет.***, заедно със съответните ид.части от общите части на жилищна сграда. Със същото решение съдът е осъдил Й.К.Г., с ЕГН ********** и В.Л.Г., с ЕГН **********, двамата с посочен адрес да заплатят на К.С.Г., с ЕГН **********, С.С.Е., с ЕГН **********, Е.П.Е., с ЕГН ********** и В.К.Г., с ЕГН **********, сумата от

400.00 лева, представляваща сторените от ответниците разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.

Решението се обжалва изцяло с твърдения, че същото е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.

Твърдяното нарушение на процесуалните правила се обосновава с разбирането, че съдът не е подложил на преценка всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимовръзка и не е зачел доказателствената сила на официални документи – нотариални актове, обективиращи извършени от съсобствениците на дворното място разпоредителни сделки с идеални части от дворното място, от отделните етажи и от таванския етаж, без тези документи да са били оспорени в рамките на производството. Според въззивниците, съдът не бил подложил на тълкуване сделките, не установил съществени обстоятелства, като обема на прехвърлените права, волята на прехвърлителите относно предназначението на построения трети етаж – като принадлежност към отделните етажи или като самостоятелен етаж, подлежащ на разпореждане само от собствениците на дворното място, като се цитират конкретните нотариални актове, които съдът не е обсъдил. Прави се и оплакване, че ДнРС не е поставил на преценка и не е зачел обективните предели на влезли в сила съдебни решения по допускане и извършване на делба, нито обема права, придобити при публичната продан, изключващи възможността приобретателите по същата да се легитимират като носители на права върху третия тавански етаж.

Във въззивната жалба се сочи още, че първостепенният съд не е обсъждал или е игнорирал доказателства, които имат пряко отношение за индивидуализацията и за определянето на вещноправния статут на спорния трети тавански етаж и предназначението му, определено от съсобствениците на дворното място и на първоначалната жилищна сграда. Твърди се, че не са обсъдени в цялост и в тяхната взаимовръзка показанията на свидетелката Б. относно волята на учредителите на правото на строеж, както и представените: схема с №5729/11.11.2010г., издадена от СГКК-гр.Кюстендил; удостоверение за търпимост с №06/04.03.2008г., издадено от гл.архитект на Община Сапарева баня; заповед с №16/02.08.2011г.; констатациите по приетите заключения на вещи лица по допуснатите съдебно-технически експертизи, който пропуск е станал пречка да бъдат установени по делото релевантни факти и обстоятелства и да бъде приложен правилно материалния закон.

Поддържа се, че съдът е направил погрешни правни изводи по основния спорен въпрос – представлява ли третият тавански етаж на жилищната сграда самостоятелен обект на правото на собственост или е обща част по предназначение. Изводът на съда, че процесният етаж не представлява самостоятелен жилищен етаж, е окачествен като неправилен и несъответстващ на установените по делото факти, в разрез с разпоредбите на чл.38, чл.92 и чл.98 от ЗС. Релевират се доводи, че изграждането на самостоятелен тавански етаж в повече от обема на учреденото право на строеж представлява приращение по смисъла на чл.92 от ЗС и същият е станал собственост на всички собственици на земята, върху която е била построена сградата. Оспорва се правилността и на извода на ДнРС, че таванският етаж е станал обща част по предназначение, поради липсата на баня-тоалетна в същия, липса – която според въззивниците – касае всички етажи в сградата, като се счита, че третият етаж не е станал принадлежност съгласно чл.98 от ЗС към главната вещ – жилищата на първия и втория етаж от сградата. Съгласие в този смисъл между собствениците не е било постигано, а напротив – изразена е воля при разпоредителните сделки в обратния смисъл, а също било заявено и в данъчните декларации на собствениците. Посочват се законови норми и задължителна съдебна практика, на която, според въззивниците обжалваното решение противоречи. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски, за които е представен списък.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата – К.С.Г., с ЕГН **********, С.С.Е., с ЕГН **********, Е.П.Е., с ЕГН ********** и В.К.Г., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Юл.С. ***, са подали отговор на същата. Изразяват становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като считат решението на ДнРС за правилно и законосъобразно. Във връзка с оплакванията в жалбата, се възразява, че в обстоятелствената част на съдебното решение са обсъдени всички писмени доказателства, представени от страните, в това число представените от Й.Г. нотариални актове и удостоверение за търпимост, което правилно съдът бил счел, че касае цялата сграда, а не отразява допустимостта на таванските стаи, изградени в подпокривното пространство. Правилно, според въззиваемите, съдът приел, че за построяване на таванския етаж нямало издадени строителни книжа и не е било учредено надлежно право на строеж от собствениците на земята, както и, че според заключението на в.л.Й.А. се установявало, че таванският етаж не е отговарял на изискванията за такъв по действалата към момента на изграждането му Наредба №7. Вещите лица установявали, че в обекта няма изградени баня с тоалетна и кухня с кухненски бокс, поради което не можело да се приеме да е налице обособен тавански жилищен етаж, независимо от това дали за същия е бил отреден самостоятелен идентификатор по кадастъра. Възразява се срещу основателността на оплакването в жалбата, че съдът не бил обсъдил свидетелските показания, което, според въззиваемите, същият е сторил. Обръща се внимание, че при постановяване на въззивното решение съдът следва да съобрази нормата на чл.62 от ЗТСУ, според която не се допуска извършване на правни сделки за прехвърляне на реално определени части от сгради, ако не отговарят на одобрен за това архитектурен проект, какъвто в случая не е бил налице – норма, съответстваща на разпоредбата на чл.202 от действащия ЗУТ. Претендира се потвърждаване на решението.

Съдът прие, че подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок, от страни, които имат право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с доводите и възраженията на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема, че относимите за спора факти са правилно установени от районния съд, а оплакванията на жалбоподателите за игнориране от страна на районния съд на значими за основателността на претенцията доказателства са неоснователни.

Предмет на разглеждане, след проведено производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, са предявени от Й.К.Г. и съпруга й В.Л.Г. искове срещу К.С.Г., С.С.Е., Е.П.Е. и В.К.Г., които имат правно основание в нормата на чл.124 ал.1 от ГПК и предмет - признаване за установено по отношение на ответниците, че Й.К.Г. е собственик на 1/3 ид.части от таванския етаж с идентификатор ***, заедно със съответните ид. части от общите части на жилищна сграда, по силата на приращение, в качеството й на собственик на поземления имот, в който е изградена сградата, в която се намира спорния етаж и наследствено правоприемство, както и за признаване за установено по отношение на ответниците, че Й.К.Г. и В.Л.Г. са придобили в режим на СИО, чрез сключена по време на брака им възмездна сделка - договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №89, том 1, рег.№1020, дело №81/2008г., правото на собственост върху 1/3 ид. част от същия тавански етаж с идентификатор ***.

По делото са представени доказателства, от които се установяват значими към повдигнатия за разглеждане спор обстоятелства, а именно:

В.Л.Г. и Й.К.Г. са съпрузи, сключили граждански брак на 01.04.1983г. в гр.София.

Лицата К. В.Б. и К. С. Б., двамата от гр.Сапарева баня са родители на В. К.

Б., В.К.Г. и Й.К.Г..

По силата на нотариален акт №76, т.І, дело №156/1959г. по описа на Станке Димитровски народен съдия, горепосочените лица – К.В.Б., К. С. Б., В.К. Б., В.К.

Б. и Й.К. Б., са придобили собствеността по силата на покупко-продажба недвижим имот, представляващ празно дворно място, образувано по плана на с.Сапарева баня парцел ХІХ-1896, с урегулирано пространство 945 кв.м.

Не е спорно, че след закупуване на имота в същия е била построена едноетажна жилищна сграда, както и, че с нотариален акт №194, т.ІV, дело №1632/1971г. по описа на съдия при Станке Димитровския районен съд, четирима от съсобствениците – К.Б.К.Б., В.Б. и Й. Б., са отстъпили на Стефан Г. и В.Г. правото да надстроят със свои средства втори етаж върху съществуваща жилищна сграда, намираща се в съсобственото им дворно място, съставляващо парцел ХІХ, кв.3 по плана на с.Сапарева баня, съгласно утвърден архитектурен план.

Категорично установено е по делото, че учреденото право на надстрояване е реализирано. Съгласно приетия по делото архитектурният проект за надстройка на етаж на жилищната сградата, който е от 1972г., над втория жилищен етаж е било предвидено да има надзид на таванско помещение с височина от 60 см., но не и отделен тавански етаж.

Според свидетеля В. Т., С. и В.Г. изградили както втория, така и тавански етаж на място изцяло с техни средства, което станало факт през 1972г.

Според свидетелката В. К. Б., баща й К.Б. е закупил парцела, след което е построил в него къща на два етажа и мазе. Съгласил се да отстъпи на съпруга на една от дъщерите си – В.Г., право на надстрояване, с идеята да изгради за тяхното семейство втори етаж и трети – за най-малката сестра (Й.Г.), като по този начин за всяка от сестрите има по един етаж от къщата. Същата свидетелка е посочила, че над втория етаж баща й си е надстроил това, което преди е имало, като всички стаи на третия етаж били с дюшеме, били боядисани, имало парапети на балконите, чешма, плочки и електричество; тоалетна не е имало, а се ползвала външна такава. Свидетелката е заявила, че третият етаж е бил напълно обзаведен и удобен за живеене, бил отдаван под наем на почиващи, като е посочила, че към момента в същия няма електричество, макар да има монтиран електромер.