Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1535 от 06.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13336/2023
Вид
Решение № 1535
Подписан
06.04.2024
В сила
19.09.2024
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1535 гр. Пловдив, 06.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330113336 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. В. Т., ЕГН **********, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на: 16.07.2018 г., 31.07.2018 г. и 07.08.2018 г., ищцата заплатила на каса на ответното дружество, съответно: 55 лева, 70 лева и 70 лева, общо 195 лева. Твърди, че сумата била претендирана от ответното дружество, като вноска по кредит, какъвто ищцата твърди, че не съществува. Затова счита, че липсва каквото и да било валидно правоотношение за заплащане на тази сума.

Евентуално, в случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, твърди, че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Предвид изложеното, искането е да се осъди ответното дружество, да й присъди сумата от 195 лева – платена без правно основание за периода 16.07.2018 г. – 07.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Сити Кеш” ООД е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Твърди, че обичайната дейност на ответното дружество е в сферата на потребителското кредитиране, поради което и кредитополучателите погасяват дължимите си погасителни вноски по сключените договори за потребителски кредити, по които се извършват плащания в или след срок.

Твърди, че ищцата има множество сключени договори за потребителски кредити със „Сити Кеш“ ООД, поради което и няма как да се установи плащанията по кой договор и за погасяване на кое вземане са отнесени. За това за ответника било невъзможно да осъществи 1 защитата си по предявения осъдителен иск, тъй като не можело да се установи във връзка с кое облигационно правоотношение са извършвани плащанията, които се твърдят.

Изразява становище, че исковата молба е нередовна, тъй като липсвали изложени фактически твърдения от ищеца. Били абстрактно посочени суми, извършени на конкретни дати, за които не били приложени разписки или платежни нареждания.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По редовността:

Възражението в Отговора на исковата молба не се споделя. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Изложените от ищеца твърдения са достатъчни и ясни, за да се изясни спорът, които съответстват на формулирания петитум.

Плащането на твърдените суми е въпрос по същество на правния спор и по него съдът дължи произнасяне в крайния съдебен акт.

По съществото на спора:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да установи, че е заплатила в полза на ответника на 16.07.2018 г. – сумата от 55 лева, на 31.07.2018 г. – сумата от 70 лева и на 07.08.2018 г. - сумата от 70 лева.

В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право – че полученото от него имуществено благо не е лишено от основание, т.е. че съществува правнопризната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, а именно: сключването на валиден договор за паричен заем, при спазване правата и интересите на потребителя и в съответствие със ЗПК.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради следното:

По делото като писмени доказателства са приети в оригинал /л.37/ – три броя Приходен касов ордер, а именно: Приходен касов ордер № ********* от 16.07.2018 г., издаден от „Сити Кеш“ ООД за внесена от А. Т. сума от 55 лева, с посочено основание „по кредит № *********“; Приходен касов ордер № ********* от 31.07.2018 г., издаден от „Сити Кеш“ ООД за внесена от А. Т. сума от 70 лева, с посочено основание „по кредит № *********“; Приходен касов ордер № ********* от 07.08.2018 г., издаден от „Сити Кеш“ ООД за внесена от А. Т. сума от 70 лева, с посочено основание „по кредит № *********, вноска № 8“. Приходно-касовите ордери са двустранно подписани – носят подписи за „предал“ от ищцата, както и от служител на ответното дружество за „приел“ сумата.

Следователно документите носят подписи на ответното дружество, като същите не са оспорени откъм авторство.

Ето защо, съдът приема, че ищецът доказа, че е заплатил на ответното дружество сумата в общ размер на 195 лева, за която са му издадени: ПКО № ********* от 16.07.2018 г. – за 55 лева; ПКО № ********* от 31.07.2018 г. – за 70 лева и ПКО № ********* от 07.08.2018 г. – за 70 лева.

Ответното дружество възразява, че на всеки от клиентите си, предоставя сметка за начислените и заплатени суми, в която разбивка е посочено за всеки отделен период каква сума е заплатена и на какво основание, както и, че всеки от клиентите му, получавали СМС при плащане към дружеството.

Ответното дружество, обаче, не доказва, наличие на основание за получаване на 16.07.2018 г. – на сумата от 55 лева, на 31.07.2018 г. – на сумата от 70 лева и на 07.08.2018 г.

– на сумата от 70 лева, т.е. че съществува правнопризната причина за разместването на 2 благата, което му дава право да задържи полученото, а именно: сключването на валиден договор за паричен заем, при спазване правата и интересите на потребителя и в съответствие със ЗПК, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 279 от 08.01.2024 г./.

По делото, ответното дружество не е представил доказателства нито за сключен договор между страните, липсват сметки и разпечатки, както и каквото и да била информация за сключен между страните валиден договор за паричен заем. Не се удостоверява и получаване на сума от заемополучателя – ищец.

По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.

Ответното дружество не доказа нито сключването на валиден договор за паричен заем, нито, че е предоставил сумата по него, нито наличието на валидно договорно основание – да задържи процесната сума. Липсват доказателства по делото, както, че е предадена заемна сума, така и липсват и доказателства за насрещното задължение на заемателя да я върне.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая, доказване на сключен валиден договор за паричен заем, сключен между страните, не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск за сумата в общ размер от 195 лева, е основателен и следва да се уважи изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 42.50 лева – държавна такса.

Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 4-5) е посочено, че тя се представлява безплатно от ********* Д. Б., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на ********* Д. Б., а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответното дружество, свързани с липсата на предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представения договор за безплатна правна помощ. Преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА, следва да бъде направена с оглед на конкретните данни по делото, 3 като достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Ако насрещната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК, като опровергае наличието на поддържаното основание. В този смисъл – определение № 163/13.06.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 2266 по описа за 2016 г. на ВКС, I г.о. В конкретния случай, представените от ответното дружество доказателства– Искане за сключване на кредит от 18.03.2020 г. /без подпис и оспорено от ищеца/ и Справка ТД „НОИ“ от 17.01.2024 г. за получавано основно възнаграждение в размер на 945.23 лева като личен асистент от ищцата, не опровергават наличието на материална затрудненост на ищцата да заплати адвокатското възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на А. В. Т., ЕГН **********, следните суми: сумата в общ размер на 195 лева /сто деветдесет и пет лева/ главница, представляваща недължимо платена по Приходен касов ордер № ********* от 16.07.2018 г. – в размер на 55 лева; Приходен касов ордер № ********* от 31.07.2018 г. – в размер на 70 лева и Приходен касов ордер № ********* от 07.08.2018 г. – в размер на 70 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба– 15.09.2024 г. в съда до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 42.50 лева /четиридесет и два лева и петдесет стотинки/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на ********* Д. Г. Б., с личен номер *********, сумата от 400 лева /четиристотин лева/– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. В. Т., по настоящото гр.д. № 13336/2023 г. по описа на РС - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгласно чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:

IBAN: *********************** – „******“ АД, с титуляр Д. Б.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4