Решение № 257 от 11.12.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. С., 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Илка Й. Илиева в присъствието на прокурора К. Г. М. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600634 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда рег.№ 137/14.07.2022г. по НОХД № 963/2025г. С. районен съд признал подс.Х. П. Н. за виновен в това, че от 03.01.2023г. до неустановена дата в края на месец март 2023г. в гр.Ш., като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление, се съвкупил неустановен брой пъти с лице, ненавършило 14-годишна възраст - И.В. Д.а, ЕГН **********, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК - престъпление по чл.151 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и на основание чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложил наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки:

- Задължителна регистрация по настоящ адрес гр.Ш., общ.Т., обл.С., ул.“И.“ № 30, за срок от 6 месеца, като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 шест месеца.

С присъдата подс.Н. е осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 2111.20 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОП С..

Присъдата е обжалвана от защитника на подс.Х. П. Н. в частта относно наложеното наказание на подсъдимия пробация. Иска се да се измени присъдата и да се наложи наказание обществено порицание, тъй като подс.Н. желае да продължи образованието си.

Представителят на ОП С., в съдебно заседание, счита депозираната въззивна жалба за неоснователна, а искането за изменение на обжалваната присъда – за неоснователно. Прокурорът намира присъдата на РС С. за мотивирана, съобразена със закона, правилна и законосъобразна. Пледира да се остави в сила и да се потвърди атакуваната присъда.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.Х. П. Н. не се явява лично. За него се явява защитника му адв.Т. Т. от АК С.. Защитникът на подсъдимия счита, че по-благоприятно за подсъдимия е налагане на наказание обществено порицание. Посочва, че подс.Н. се е записал за дистанционно обучение в гр.Ш., а през свободното си време работи в Г., за да се изхранва.

Пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която на подс.Н. да се наложи наказание обществено порицание.

Настоящата въззивна жалба е подадена от подсъдимия, който има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.3 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.

С. окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия, съдържаща се във въззивната жалба на защитника и устно заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на 2 доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната изцяло от подсъдимия в съдебно заседание, поради което делото се е разгледало по реда на съкратеното съдебно следствие, при условията на чл.371 т.2 от НПК, като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика, както и участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а ал.1 от НК, с добри характеристични данни е.

Подсъдимият Н. е роден на 27.09.2007г. в гр.С. и към периода на извършване на деянието е бил непълнолетен. Същият живее в гр.Ш., като с пострадалата били от един и същ квартал и учели в едно и също училище СОУ „Г.К.“ гр.Ш.. Подсъдимия бил ученик в 9-ти клас, но повтарял класа поради голям брой отсъствия и слаби оценки. Пострадалата Д.а била ученичка в 6-ти клас.

В края на 2022г. подсъдимият и пострадалата се запознали в двора на училището и станали гаджета. Започнали да излизат в квартала, но криели връзката си от родителите си.

Един ден, в края на 2022г., пострадалата била на гости на подсъдимия в дома му в гр.Ш., м.“К.“. Там се запознала с неговите родители - свид.И. Д.а К. и свид.П. Н. А.. Докато били в дома на подсъдимия, той и постр.И. Д.а решили да избягат и да се оженят. Излезли от дома на подсъдимия Х. Н., като не казали на никого къде отиват. Междувременно свид.В. Д.а А. - майка на пострадалата, се притеснила, че дъщеря й не се е прибрала в къщи и подала сигнал в полицията. Подсъдимият Х. Н. получил телефонно обаждане от чичо си, че полицията ги издирвала, поради което той и пострадалата решили да се върнат в дома на подсъдимия. Там свид.П. А. се обадил на свид.В. А., за да й каже, че децата са се върнали. Свидетелката А. дошла до дома на подсъдимия и въпреки нежеланието на дъщеря си, успяла да я прибере в дома им. След около седмица, свид.И. Д.а и подс.Х. Н. отново избягали, но полицията ги 3 открила и върнала на родителите им. По време на двете бягства на подсъдимия и пострадалата между тях нямало полов контакт.

На 03.01.2023г. свид.И. Д.а излъгала майка си - свид.В. Д.а А., че отива на гости у своя братовчедка, а всъщност имала среща с подсъдимия. Двамата се срещнали около 13.00 часа и отишли в гората, намираща се в северните околности на гр.Ш., непосредствено до града. Там имало изоставена постройка, в която двамата влезли и осъществили полов акт. До този момент нито подсъдимия, нито пострадала били имали полови контакти с други партньори. Те обаче добре знаели какво означава да правят секс и решението им да се съвкупят било взето доброволно от всеки един от тях. Останали в постройката до около 19.00 часа. След това отишли в дома на подсъдимия Х.

Н. и казали на родителите му, че са правили секс.

През това време свид.В. А. се обадила на дъщеря си и тя й казала, че вече не е „мома“, защото правила секс с подсъдимия Х. Н.. Свидетелката В. А. се съгласила постр.И. Д.а да остане да живее в дома на подсъдимия.

Семействата на подсъдимия и пострадалата, след като разбрали какво се случило, се съгласили с желанието на децата им да живеят заедно. Седмица по-късно се състоял „годежа“ и от тогава двама заживели като съпрузи в дома на подсъдимия в гр.Ш., м.“К.“.

Подсъдимия Х. Н. и свид.И. Д.а редовно правели секс, докато живеели заедно. Съжителството им и половите им контакти продължили до края на месец март 2023г., когато решили да се разделят, тъй като не се разбирали и постоянно се карали. Свидетелката И. Д.а се върнала в дома на родителите и преустановила всякаква комуникация с подсъдимия.

От заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно подсъдимия Х. Н., се установява, че подсъдимият има нормално за възрастта си психично, емоционално и интелектуално развитие, като не се установили девиации в личностовата му структура. Видно от заключението е, че подс.Х. Н. към периода на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството, значението и противоправния характер на извършеното, бил психически здрав, като и психически годен да участва в наказателното производство и да дава достоверни обяснения за фактите по делото.

От заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и 4 психологична експертиза относно пострадалата И.В. Д.а е видно, че пострадалата не страда от психични заболявания и степента на нервнопсихическото и интелектуалното й развитие били съответни на възрастта й.

Установено е от заключението, че към периода на инкриминираното деяние пострадалата е разбирала свойството, но не и значението и противоправния характер на извършеното спрямо нея деяние (осъществени съвкупления) от подсъдимия Х. Н., психически годна е да участва в наказателното производство и да дава достоверни показания за фактите по делото.

Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът правилно е приел за установени изложените обстоятелства, като се е позовал на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Подсъдимият Н. е признал изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като се е съгласил да не се събират доказателства относно тези обстоятелства. Решаващият съд, в съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, е взел предвид направеното от подсъдимия самопризнание, като правилно е приел, че същото се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – гласни и писмени, както и от заключенията на назначените и изготвени две комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи. В този смисъл правилно е постановил определение на основание чл.372 ал.4, вр. чл.371 т.2 от НПК, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия и от подкрепящите ги доказателства, събрани в досъдебното производство, без да се събират нови доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът правилно, преди постановяване на посоченото определение, е разяснил на подсъдимия правата му по чл.371 т.2 от НПК. Обосновано е кредитирал писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в съответствие, както с общите изисквания на НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.

5

Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е приел за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на досъдебното производство и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, като същата не се оспорва от страните по делото, а направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото, събрани при условията и по реда на НПК.

Правилно съдът е приел, че подс.Х. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.151 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК за това, че от 03.01.2023г. до неустановена дата в края на месец март 2023г. в гр.Ш., като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление, се съвкупил неустановен брой пъти с лице, ненавършило 14-годишна възраст - И.В. Д.а, ЕГН **********, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.

Правилно контролираната инстанция е заключила, че деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият е знаел, че към момента на деянието пострадалата не е била навършила 14 години (била е малолетна – на 12 години), но независимо от това се съвкупил с нея неустановен брой пъти в инкриминирания период – периода, в който са живели заедно при родителите му. Бил е с ясното съзнание, че като извършва полов контакт с пострадалата извършва противоправно деяние, макар и доброволно от двете страни.