Решение № 4868 от 14.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8871/2024
- Вид
- Решение № 4868
- Подписан
- 14.07.2026
- Състав
- Кирил Стайков Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 и 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 и 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 557, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4868 гр. София, 14.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. В.а като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100108871 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от И. А. Е. срещу Г. фонд искове за осъждане на ответника да й заплати сумата от 40 000 лв. предявен като частичен от сума в общ размер на 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди във вр. с настъпило ПТП на 08.06.2020 г., ведно със законна лихва от 14.05.2024 г. до окончателното изплащане, както и имуществени вреди в размер 859.60 лв., представляващи имуществени разходи поради ПТП за медицински консумативи и потребителска такса, заплатени на ВМА в периода от 15.06.2020 г. до 17.07.2020 г., ведно със законна лихва от 14.05.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. Сочи банкова сметка IBAN: BG********.
Ищецът твърди, че на 08.06.2020 г. около 10:30 ч. в гр. София по бул. Монтевидео с посока на движение от бул. Околовръстен път към бул. Президент Линкълн се движил неизвестен автомобил, управляван от неизвестен водач, който при стеснен участък поради ремонтни дейности удря в задната лява страна, движещата се в най-дясната част на платното за движение пешеходка - И. А. Е.. След настъпване на инцидента водачът напуска местопроизшествието. настъпило ПТП. Водачът на МПС нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДвП. След инцидента пострадалата е откарана във ВМА. Поставена била диагноза – размачкване на лявото ходило, закрито счупване на 2, 3 и 4 предноходилни кости на лявото ходило. Проведена е оперативна интервенция, поставена е гипсова имобилизация. Пострадалата била изписана на 15.06.2020 г. Месец 07.2020 г. ищцата отново е хоспитализирана за екстракция на остеосинтезни импланти и е извършена операция, а месец 08.2020 г. постъпва в национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация, където е проведена медикаментозна и физикална терапия. Получените увреждания довели до болки и страдания, значителни първите няколко месеца от възстановителния период. Пострадалата изпълнявала постелен режим, без физическа активност, което е изострило неврологичния й статус. ПТП-то настъпило на рождения й ден. Ищцата станала сприхава, раздразнителна и подтисната, променило се ежедневието й, ограничили се семейната, социалната и трудовата й активност. И към днешна дата ищцата изпитвала страх и уплаха от случилото се. Направени били и имуществени разходи в размер на общо 859.60 лв., за което е представено Приложение № 1 – 1 опис-калкулация. Била депозирана писмена претенция до ответника с вх. № от 14.05.2024 г., но липсвало плащане. Моли за уважаване на претенциите.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Ф. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че към исковата молба не са представени доказателства, установяващи твърдения от ищцата механизъм, обстоятелства и причини за произшествието. Механизмът на ПТП бил базиран на вероятности. Липсвали доказателства за настъпване на ПТП, вкл. и констативен протокол. В описанието на исковата молба, не бил описан конкретният механизъм на настъпване на ПТП, поради което ИМ била нередовна. Намира, че в случая е налице хипотеза на случайно събитие, позовава се на ТЕ № 106/1982 г. на ОСНК на ВС и ТР № 28/1984 г. ма ОСНК на ВКС. Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. При условията на евентуалност оспорва поведението на водача на автомобила да е противоправно, като намира, че вина за ПТП има само ищцата. При евентуалност прави възражение за съпричиняване – нарушение на чл. 107, 108, ал. 2, 113 и 114 ЗДвП. Предприетото движение от страна на пешеходеца не било безопасно по начин, време и място. Поведението й било рисково. Приносът на пострадалата бил преимуществен. Оспорва търпените болки и страдания. Оспорва размера на претенциите и ги намира за прекомерни и неоснователно завишени. Имуществените вреди не били необходими за възстановяването на ищцата. Не били представени на ответника доказателства, че е налице хипотеза на чл. 557, ал. , т. 2, б. „а“ КЗ. Не било изпълнено изискването на чл. 380 вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ, поради което не се дължала лихва за забава.
Оспорва датата, от която се претендира законна лихва. Моли за отхвърляне на претенциите.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, ако адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е по-високо от 540 лв.
С протоколно определение от 27.02.2026 г. е указано на страните, че с крайния акт по съществото на спора и на основание чл. 12 и 13 ЗВЕРБ, съдът служебно ще превалутира претенциите, а именно: претенцията за неимуществени вреди в размер на 20451,68 евро и претенцията за имуществени вреди в размер на 439,51 евро.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ:
От епикриза, издадена от ВМА София се установява, че И. А. Е. е постъпила на 08.06.2020 г. и е изписанa на 15.06.2020 г. Извършена е операция на 11.06.2020 г. Проведено е лечение, изписанa е с подобрение, насочена към рехабилитация.
От епикриза, издадена от ВМА София се установява, че И. А. Е. е постъпила на 14.07.2020 г. и е изписанa на 17.07.2020 г. Извършена е операция на 15.07.2020 г. за премахване на киршнеровите игли. Проведено е лечение, изписанa е с подобрение, насочена към рехабилитация.
От епикриза, издадена от Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация ЕАД се установява, че И. А. Е. е постъпила на 27.08.2020 г. и е изписанa на 03.09.2020 г. като е провела рехабилитационни процедури и е изписана с подобрени на функционалната и двигателната активност.
Представени са болнични листа за временна неработоспособност в периода от 08.06.2020 г. до 02.12.2020 г. /общо за 177 дни/.
Представени са по делото фактура № 1200046769 от 17.07.2020 г. на стойност 17.40 лв. за заплатена потребителска такса във ВМА и фискален бон към нея; фактура № 1200045082 от 15.06.2020 г. на стойност 40.60 лв. за заплатена потребителска такса във ВМА и фискален бон към нея и фактура № 1000069711 от 15.06.2020 г. на стойност 801.60 лв. за закупени медицински консумативи и фискален бон към нея.
2
Представени са доказателства за отправена застрахователни претенции до ответника, получена на 14.05.2024 г. – л. 46-49.
От представена по делото справка се установява, че пр. пр. № 19682/2021 г. на СРП е спряна с постановление от 26.04.2024 г. – л. 137.
Приети са по делото и доказателства за временна организация на безопасността на движението с оглед проект за разширение на метрото ж. к. Овча купел от км. 11+941.33 до км. 15+746.37.
От медицинската част на приетата по делото КСМАТЕ се установява, че на 08.06.2020 г. ищцата е получила следните травматични увреждания: конквасация /размачкване/ на лявото ходило със закрито счупване на 2-ра, 3-та и 4-та предноходилни кости на лявото ходило. Патоморфологично счупванията засягали средния ходилен отдел в областта на 2-ра, 3-та и 4-та метатарзални кости. Нямало нарушена цялост на кожата.
Подкожните тъкани били контузени и размачкани с образуване на хематоми и посттравматичен оток. Ходилото било деформирано, като опорната му функция била нарушена. Налице била трайно нарушена функция на левия долен крайник за период поголям от 30 дни. По спешност било проведено болнично лечение, което включвало клиничен преглед, рентгенологични снимки, лабораторен мониторинг, лекарски контрол с поставяне на индикации за оперативно лечение. При оперативното лечение се извършило наместване и фиксация с 4 броя игли. Счупванията зараснали за период от около 40 дни. Постъпила за втори път за оперативно лечение за отстраняване на 4 броя игли. Последвала хоспитализация в НСБФТР за функционално възстановяване. В острия период болките били много силни от счупванията, костните крепитации, настъпилите мекотъканни увреждания, растящите хематоми и посттравматичния оток. Носила била лонгета за имобилизация около 30 дни.
Описаната конквасация на лявото ходило със счупване на 2-ра, 3-та и 4-та предноходилни кости можела да се получи от притискане на лявото ходило от автомобилна гума. Целта на лечението била постигната. Физическото състояние на И. Е. било добро към датата на прегледа. Нямало нарушения в походката. Стъпвала на пети и пръсти. Не били описани усложнения по време на лечението, не били налице данни за трайни или до живот последици от получените травматични увреждания. Разходите за потребителски такси и медицински консумативи били необходими за провеждане на лечебния процес.
В автотехническата част на КСМАТЕ е посочено, че процесното ПТП е настъпило в гр. София на бул. „Монтевидео” на прав пътен участък. Към мястото на настъпилото ПТП била въведена временна организация на движението на автомобилите, като бил обособен временен път. Временно обособеният път се състоял от едно платно, и бил предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока имало по една пътна лента с широчини по 3.25 м. ПТП настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Водачът на неустановения автомобил навлязъл върху пътя с временна организация. В същото време, пострадалата пешеходка се движила върху дясната пътна лента и в дясната й част попътно на движението на автомобила. Водачът на неустановения автомобил застигнал пешеходката, като продължил движението си в първоначалната му посока и скорост. Реализирало се ПТП. Автомобилът с предната си дясна част челно-странично в зоната на десен фар на автомобила ударил пешеходката от задната й лява част. Вследствие на удара, пешеходката била отхвърлена напред и в дясно от автомобила, като се е установила на платното за движение в дясно на автомобила. В следващия момент автомобилът с предно дясно колело преминал върху стъпалото на левия долен крайник на пешеходката. Мястото на удара между неустановен л. а. и пострадалата пешеходка по широчина на платното за движение на обхождащ път, било на около 0.5 м. вляво от десния край на временното платно за движение, по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение, и на около 150-200 м. от последната спирка на автобус № 45.
3
От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП, били субективните действия на водача на неустановения лек автомобил със системите за управление на автомобила, който не задействал спирачната система на автомобила своевременно, при което реализирал закъснение, от което е последвал ударът с пешеходеца, както и субективните действия на пешеходката, която се движила върху платното за движение в момент, в който автомобилът я приближавал от задната й страна. В материалите по делото липсвали данни за наличие на препятствия, които да са ограничавали видимостта и на двамата участника в ПТП един към друг. Преди настъпването на процесното ПТП, пострадалата пешеходка се движила в дясната част на дясната пътна лента за посоката на движение на неустановения автомобил и попътно на него. При посочената пътна обстановка, водачът на неустановения автомобил имал възможност да забележи пострадалата пешеходка от разстояние по-голямо от опасната му зона за спиране, която е била около 10 м., поради което можел да предотврати настъпването на удара с пешеходката и настъпването на ПТП, като задейства спирачната система на автомобила, при което да намали скоростта си или да спре. Процесното ПТП могло да бъде предотвратено и от пешеходката, ако тя не се била движила върху платното за движение в момент, в който автомобилът я приближавал от задната й страна.
В съдебно заседание на 26.02.2026 г. вещото лице Т. конкретизира, че зоната, в която е настъпило ПТП била с временна организация, нямало тротоари. Имало временна организация, извършвал се е ремонт и не били изградени тротоари. В конкретния случай пешеходката нямало възможност да се движи на място, което е за пешеходци, извън платното за движение. Вещото лице М. сочи, че не е имало рана, т. е. тъканите били размачкани, но енергията на силата не била толкова голяма или може би обувките предпазили ходилото, не се било получило открито размачкване. Възможно било само автомобилната гума да премине през ходилото без да имало съприкосновение с другите части на тялото. Възстановяването на функцията с плавността на походката, настъпвало за около 180 дни, около шест месеца. Травмата в средния ходилен отдел била неприятна, защото там /по хода на втората метатарзална кост/ се намирал надлъжният свод, основната носеща ос на ходилото, и възстановяването винаги протичало по-бавно.
Разпечатката съдържа 29 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bdd22323-7ae6-4605-9b0b-91db0cd26456