Определение № 5287 от 21.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5287 гр. Варна, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100101670 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу В. Н. В. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за заплащане на сумата от 74 022,88 лв., представляваща получена на отпаднало основание от ответницата сума при извършено разпределение по ИД № 18/2024 г. по описа на ЧСИ Орлин Мендов с рег. № 846 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.01.2024 г., издаден въз основа на невлязло в сила въззивно решение по възз.т.д. № 482/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, което е частично отменено с окончателно решение по к.т.д. № 912/2024 г. по описа на ВКС, II т.о., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 29.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че с решение № 237/31.05.2023 г. по т.д. № 716/2021 г. на Окръжен съд – Варна той, като ответник, е осъден да заплати на ищците по посоченото дело В.Т.Д. и В. Н. В. сумата от по 140 000 лв. в полза на всеки ищец, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на техния син, ведно със законна лихва, считано от 09.04.2021 г. до окончателно изплащане на задълженията.

Първоинстанционното решение е обжалвано от двете страни и потвърдено с решение № 355/18.12.2023 г. по възз.т.д. № 482/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Последното е обжалвано от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в частта за разликата над сумата от 110 000 лв. до присъдения размер на обезщетенията от по 140 000 лв. в полза на всеки ищец и по касационната жалба е образувано к.т.д. № 912/2024 г. на ВКС, II т.о.

Въз основа на решенията на първата и въззивна инстанции „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е заплатило доброволно по банкова сметка на В. Н. В. (сега ответник) следните суми, присъдени в нейна полза и в полза на В.Т.Д., който изрично я е упълномощил за получаването на средствата, а именно: на 19.06.2023 г. – по 50 000 лв. главница и по 11 121,50 лв. лихви в полза на всеки от двамата ищци, и на 11.01.2024 г. – по 60 000 лв. главница и 1 по 17 865,11 лв. лихви.

Междувременно на 12.01.2024 г. В.Т.Д. и В. Н. В. са се снабдили с изпълнителен лист, издаден въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по възз.т.д. № 482/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за вземането за главница в размер от по 90 000 лв., дължима в полза на всеки от тях (след приспаднато доброволно плащане от по 50 000 лв.), ведно със законна лихва, считано от 01.05.2021 г. до окончателното изплащане. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 18/2024 г. по описа на ЧСИ Орлин Мендов, по което длъжникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е получил покана за доброволно изпълнение и на 19.02.2024 г. е заплатил изисканата от съдебния изпълнител сума в общ размер на 86 486,31 лв., включваща и разноски по изпълнителното дело в размер на 480 лв. и начислени такси по ТТРЗЧСИ в размер на 5362,13 лв.

На 08.01.2025 г. е постановено окончателно решение № 3/08.01.2025 г. по к.т.д. № 912/2024 г. на ВКС, II т.о., с което касационната жалба е уважена отчасти и въззивното решение е отменено за разликата над сумата от по 112 000 лв. до присъдения размер на обезщетението от по 140 000 лв. за всеки ищец.

При това положение настоящият ищец счита, че е налице недължимо платена от него по изпълнителното дело сума в размер на 74 022,88 лв., формирана като разлика между платеното в общ размер на 86 486,31 лв. и дължимата част от него в размер на 12463,43 лв., включваща: 4000 лв. за главници (по 2000 лв. в полза на всеки взискател), 1276,74 лв. за лихви за периода 09.04.2021 г. – 19.02.2024 г. (по 638,37 лв. върху главница от 2000 лв. в полза на всеки взискател), 1344,56 лв. за лихви за периода 09.04.2021 г. – 30.04.2021 г. върху доброволно платените главници от 110000 лв., 480 лв. за разноски на взискателите по изпълнителното дело за адвокатски възнаграждения и 5362,13 лв. за начислени такси по ТТРЗЧСИ. Поддържа, че тази сума от 74 022,88 лв. е разпределена по изпълнителното дело в полза на В. В. и изцяло получена от нея, поради което тя следва да му я върне, като получена на отпаднало основание, ведно със законна лихва от датата на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер и моли за отхвърлянето му. Счита, че не дължи връщане на цялата сума, понеже с плащанията са погасени задължения към двама взискатели по изпълнителното дело.

След извършена повторна служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът намира следното:

Съгласно наведените твърдения предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД е за връщане на заплатени в хода на принудително изпълнение и получени от ответницата суми (главници и лихви) по изпълнителен лист, издаден въз основа на невлязло в сила осъдително решение по възз.т.д. № 482/2023 г. на Апелативен съд – Варна, което впоследствие е било частично отменено с решение по к.т.д. № 912/2024 г. на ВКС, респ. сумите се явяват получени на отпаднало основание. Претендира се и законна лихва върху тях като последица от уважаване на иска.

За връщането на тези суми е предвиден друг ред - издаване на обратен 2 изпълнителен лист по чл. 282, ал. 6 ГПК във вр. чл. 245, ал. 3, изр. второ от ГПК в полза на длъжника (сега ищец) срещу взискателя (ответник), който има за предмет именно получените от последния суми въз основа на предварителното изпълнение на отмененото въззивно решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство.

Според съдебната практика (определение № 56 от 3.04.2019 г. на ВКС по т. д.

№ 3103/2017 г., I т.о., определение № 528 от 26.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 471/2012 г., II г.о. и др.) при издаване на обратния изпълнителен лист съдът следва да присъди и законната лихва върху дължимата от взискателя сума, считано от датата на недължимото плащане до окончателното й изплащане, което вземане е безспорно и не налага установяване в отделно производство (дължи се по силата на закона и размерът на лихвата е нормативно определен).

Предвиденият облекчен ред за присъждане на недължимо платените в рамките на принудителното изпълнение суми по чл. 245, ал. 3 от ГПК изключва общия исков ред за защита (решение № 60247 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3137/2020 г., IV г. о.). Затова и предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за връщане на тези суми като получени на отпаднало основание, ведно със законна лихва, се явява недопустим поради липса на правен интерес, а образуваното въз основа на него производство подлежи на прекратяване, на основание чл. 130 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д. № 1670/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна, 7-ми състав, на основание чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3