Решение № 46 от 11.03.2020, Софийски окръжен съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № 46 гр. София, 11.03.2020г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА като разгледа докладваното от съдия Янкова търг. д. № 257 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.376, ал.1 от ГПК.

Ищецът -

"Л.Б."

ЕООД със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК:., представлявано от Б. Р. С.— Управител, чрез пълномощника си А.Б.В., с адрес: ***, Пълномощно № 3452/02.05.2019 г. на Нотариус вписан под №515 в регистъра на НК е предявил против О.К. с адрес ***, п.к. 2030, ул. "Иван Вазов" № 2, БУЛСТАТ., обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.288 от ТЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 43 685.10 лева, представляваща дължима цена по договор за продажба на горива от 23.04.2018г., за периода от 01.07.2018г. до 30.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 4 463.89 лева, считано от 20.09.2018г. до датата на предявяване на исковете, сумата 4 368.51 лева, представляваща договорна неустойка за периода от 30.08.2018г. до 19.11.2018г., както и законната лихва върху главницата и неустойката, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното заплащане на сумите.

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В исковата си молба ищецът твърди, че на

23.04.2018г. между "Л.Б." ЕООД, в качеството му на Изпълнител, и ответника О.– К., в качеството му на Възложител, въз основа на Решение на Кмета на О.К. № РД-04-95/20.03.2018г., бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на горива за нуждите на О.К." № 201800610000/23.05.2018г. С този договор ищецът се задължил да продава горива на ответника при условията на разсрочено плащане на цената. Съгласно условията на договора продажбата на горива от ищеца на ответника се извършвала, чрез ползване на Л. карти от търговските обекти за продажба на дребно - бензиностанции, опериращи под търговската марка Л.. В съответствие с договора, „Л.Б." ЕООД предоставило (предало) на ответника за ползване магнитни карти – Л. карти, които се използвали за идентификация на купувача при закупуване на горива, стоки и услуги от търговски обекти на ищеца. При представяне на Л. карта и въвеждането й в електронно устройство, което разчитало магнитната лента на картата и след последващо въвеждане на известен единствено на ответника четири цифрен ПИН — код, получените горива, стоки и услуги се фактурирали по сметка на ответника. За извършените продажби от обекти на ищеца, чрез използване на предоставените на ответника карти, в края на всеки календарен месец, се изготвяла подробна справка от електронна система с фискална памет. Справката отчитала продажбите в бензиностанциите на „Л.", съгласно изискванията на Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, удостоверявала предадените през изминалия месец горива, стоки и услуги на съответния клиент, чрез използването на предоставените му карти, и въз основа на нея се изготвяла данъчна фактура, която обективирала задълженията на ответника за изминалия месец.

Ищецът излага още в исковата си молба, че съгласно уговореното в чл. 8, т. 2 от Договора, О.К. изпратила до "Л.Б." ЕООД заявки за издаване на процесните карти. Въз основа на заявките, „Л.Б." ЕООД предоставило на ответника картите, по куриер, за което бил съставен приемо-предавателен протокол, подписан от ответника.

Поддържа се още от ищеца в исковата молба, че съгласно чл.6, т.6 от Договора, лицата, на които били предадени картата и ПИН-а се считало че действат от името и за сметка на Възложителя. Чл. 6, т. 5 от Договора предвиждал, че при настъпила кражба, загуба или унищожаване на карта, О.К. следвало да уведоми „Л.Б." ЕООД най-късно в срок от един ден от настъпването на събитието.

За периода от

01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. в изпълнение на задълженията си по Договор № ЕПД 201800610000/23.05.2018 г., "Л.Б." ЕООД предало на ответника горива, за което били издадени данъчни фактури с номера № **********/31.07.2018 г., № **********/31.08.2018 г. и № **********/30.09.2018 г. В придружаващите фактурите справки били описани номер на картата, дата и час на покупката, номер на автомобила, ако картата била издадена на автомобил, номер на касов бон, вид на стоката, или услугата, количество, единична цена, стойност на покупката и обект, където била извършена покупката.

Съгласно чл. 4 от Договора, дължимата сума се заплащала в срок до 30 дни след представяне на фактура и справка за вида и стойността на заредените горива по карти, както и на декларация за съответствие на качеството на течните горива.

Ищецът твърди още, че във връзка с оптимизиране на обмена на информация и изпълнението на задълженията по договора между страните по него се установила практика, съгласно която „Л.Б." ЕООД издавало на О.К. електронни фактури, до които предоставяло достъп в своята онлайн платформа. За периода от сключването на договора - 23.04.2018 г. до 01.07.2018 г. О.К. получавала фактурите по процесния договор по електронен път и съответно ги заплащала. За издадената фактура клиентът се уведомявал от онлайн платформата и по електронна поща от служител на „Л.Б." ЕООД. При несъгласие от страна на възложителя по Договора със съдържанието на предоставената фактура и справка към нея, същият отправял писмено искане до „Л.Б." ЕООД за уточняване на стойностите, съгласно чл. 13, ал. 2 от Договора. Такова искане не било постъпило при ищеца и затова той считал, че ответникът е съгласен с отразеното в процесиите фактури и справките към тях.

Ищецът сочи, че въпреки задължението на О.К. предвидено в чл.2 от Договора, да заплаща цената за получените горива, същата след 01.07.2018г. не била заплатила дължимите суми на "Л.Б." ЕООД в уговорените срокове. По посочените по –горе три данъчни фактури ответникът дължал на ищеца сумата от 43 685.10 лева.

Съгласно чл.

14, ал. 1 от Договора ищецът твърди, че ответникът му дължи неустойка за забава в размер на 0,5% от стойността на всяко забавено плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от стойността на забавеното плащане, а именно:

Фактура

№

На стойност

Период на забава -20 дни

Неустойка 0,5 % на ден

Общ размер на неустойка

**********/ 31.07.2018

16 185,49 лева

30.08.2018-19.09.2018

80,39 лева

1 618,55 лева

**********/ 31.08.2018

17 847,84 лева

30.09.2018-20.10.2018

89,24 лева

1 784,78 лева

**********/ 30.09.2018

9 651,77 лева

30.10.2018- 19.11.2018

48,26 лева

965,18 лева

Общо

4 368,51 лева

Ищецът е изложил в исковата молба, че съгласно чл. 14, ал. 3 от Договора е уговорена възможност за „Л.Б." ЕООД да търси обезщетение за вреди по общия ред в случай, че претърпените вреди са по-големи от уговорената неустойка. В този смисъл и предвид, че неизпълнението на задължението на ответника за плащане било продължило и след изтичане на първите 20 дни забава (когато е достигната границата от 10% за начисляване на договорна неустойка), то за периода след натрупване на 10% от стойността на задължението по всяка фактура до подаването на иска (както и до пълното изпълнение на задълженията след подаване на иска) ответникът дължал мораторна лихва. Мораторната лихва от достигане на границата от 10% за начисляване на неустойка до датата на подаване на исковата молба била в следния размер:

Фактура

№

Сума

Период на забава

Законна лихва за забава

**********/ 31.07.2018

16 185,49 лева

20.09.2018-18.10.2019 г.

1 771,46 лева

**********/ 31.08.2018

17 847,84 лева

21.10.2018-18.10.2019 г.

1 799,66 лева