Решение № 173 от 13.12.2019, Районен съд - Пирдоп
- Съд
- Районен съд - Пирдоп
- Дело
- Гражданско дело 186/2019
- Вид
- Решение № 173
- Подписан
- 13.12.2019
- В сила
- 22.02.2021
- Състав
- СИМЕОН ГОРАНОВ ГЮРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 14, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл.4 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл.4, ал.3 · Закон за защита от дискриминация
- чл.71, ал.1, т.1 · Закон за защита от дискриминация
- чл.71, ал.1, т.3 · Закон за защита от дискриминация
- чл.75, ал.2 · Закон за защита от дискриминация
- чл.9 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 222, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.228 · Кодекс на труда
- чл. 228, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.243, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 12 · Кодекс на труда
- чл.8, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.8, ал.3 · Кодекс на труда
- Чл.6, ал.2 · Конституция на Република България
- чл.19 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.
Пирдоп, 13.12.2019 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 186 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 71, ал. 1, т. 1 и т.3, вр. чл. 14, ал. 1 вр.чл.
4, ал. 1 от ЗЗДискр.
Делото е образувано по искова молба вх.№267/26.03.2019 г. от Ц.С. Р. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв.А. Н.И. от САК с адв.№ ********** и съдебен адрес:*** срещу ..., със седалище и адрес на управление с.Мирково, Софийска област, представлявано от изпълнителния директор Драгомир Драганов. В исковата молба е отправено искане съда да осъди Ответника „ЕЛАЦИТЕ-МЕД” АД с ЕИК-********* и адр. в с. Мирково 2086, Софийско, представлявано от изпълнителния директор Драгомир Драганов, в качеството му на Работодател на Ц.С.Р. с ЕГН-********** ***, като приеме за установено осъществяването на пряка дискриминация по чл. 14 от ЗЗДискр. срещу ищеца, изразяваща се в неравностойното му третиране в сравнение с други работници и служители в предприятието при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, и като осъди Ответника да възстанови равноправното положение, като изплати на ищеца остатъка до пълния размер от това обезщетение, изплащан на други работници и служители - съгласно изложените по-долу съображения:
I. От фактическа страна 1. Ищецът е в трудово правоотношение с Ответника от 06.06.1996 г. - съгласно Трудов договор № 56 от същата дата (вж. док. 10.1 приложен към ИМ). 2. Трудовото правоотношение е прекратено на 23.01.2019 г. - съгласно Заповед №5 от същата дата (вж. док. 10.2 приложен към ИМ), на осн. чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ {по инициатива на работника или служителя, без предизвестие, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст). 3. Отработеният при Ответника период от 06.06.1996 г. до 23.01.2019 г е 22 години, 7 месеца и 17 дни. II. От правна страна 4. За ищеца е настъпило правно основание по чл. 222, ал. 3, хипотеза втора от КТ - да получи обезщетение от своя Работодател в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок 6 месеца - тъй като е работил при него през последните (повече от) 10 години от трудовия си стаж. 5. Видно от Фиш от 18.02.2019 г. (вж. док. 10.3 приложен към ИМ) на ищеца е изплатено обезщетение при пенсиониране в нормативно установения минимален размер 15138,06 лв. (което е близо до шесткратния размер на брутното възнаграждение от последния пълно отработен месец септември 2018 г. - видно от Фиш от 15.10.2018 г. (вж. пак док.
10.3 приложен към ИМ). 6.Изплатеното обезщетение при пенсиониране в цитирания размер е пряко дискриминативно спрямо ищеца по см. на чл. 14 от ЗЗДискр., тъй като го поставя в неравностойно положение спрямо други работници и служители при Ответника, получили при своето пенсиониране след 10 и повече отработени години значително по-големи обезщетения. 1) До пенсионирането на ищеца трайно установената практика при Ответника е като база за определяне размера на обезщетението при пенсиониране да се взема най-благоприятната подневна заработка за последния отработен месец, която се разпростира върху всичките работни дни от последния месец и образуваният размер да се изплаща в установения по чл. 222, ал. 3 от КТ размер (двукратно или шесткратно). 2) Независимо, че цитираната практика е в отклонение от нормативно установения размер по чл. 228, ал. 1 от КТ, следва да се вземе предвид диспозитивния характер на цитираната разпоредба (арг. in fine „доколкото друго не е предвидено”). С установяването на една трайна практика, при която размерът на обезщетението се определя по по-благоприятен за работниците и служителите ред, Работодателят е упражнил едно свое право, което цялостната трудовоправна доктрина му дава - да третира своите работници и служители по начин, по-благоприятен за тях от минимално предвидените нормативни стандарти. 7. Пример за пенсиониран колега на ищеца, третиран по-благоприятно съгласно трайно установената практика в предприятието, е Л. В. М., от чийто Фиш от 14.12.2018 г. (вж. док. 10.43 приложен към ИМ) научаваме, че същият е получил обезщетение при пенсионирането си в размер 27 511,68 лв. Цитираният размер е изчислен по методиката, посочена в т. 6.1 по-горе - за което са доказателствените искания по т.т. 11-13 по-долу. 8. Ако бъде следвана трайно установената практика в предприятието, размерът на обезщетението при пенсиониране на ищеца би трябвало да бъде 30 086,76 лв. (вместо 15 138,06 лв.). Същото е видно от Фиш от 14.11.2018 г. (вж. док. 10.53 приложен към ИМ), съгласно който за месец октомври 2018 г. за единствения отработен ден се следва основна заплата 48,09 лв. и е направена подневна заработка 179,84 лв. (което резултира в обща сума за единствения отработен ден 227,93 лв., идентична на тази при колегата С.).
Цитираната сума, ако бъде заработена за всеки от 22та работни дни на текущия месец, би дала брутно месечно възнаграждение 5 014,46 лв. 9. Между изплатената част 15 138,06 лв. от дължимото обезщетение при пенсиониране 30 086,76 лв. остава дължима разлика от 14 948,70 лв., за която считано от 28.02.2018 г. до окончателното плащане се начислява законна лихва, която до днес е в размер 107,97 лв. Ищецът моли съда да постанови Решение, с което:
1) Да признае за установено осъществяването от Ответника „ЕЛАЦИТЕ-МЕД” АД с ЕИК-********* и адр. в с. Мирково 2086, Софийско, представлявано от изпълнителния директор Драгомир Драганов на пряка дискриминация по см. на чл. 14 от ЗЗДискр. срещу Ц.С.Р. с ЕГН-********** ***, изразяваща се в неравностойното му третиране в сравнение с други работници и служители в предприятието при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ;
2) Да осъди Ответника да възстанови равноправното положение, като изплати на ищеца оставащата част от 14 948,70 лв. до пълния размер на дължимото му обезщетение при пенсиониране в размер 30 086,76 лв. ведно с дължимата законна лихва от 28.02.2018 г. до днес-26.03.2019г. в размер 107,97 лв. и такава до окончателното плащане;
3) Да му присъди и сторените съдебни разноски - съгласно Списъка по чл. 80 от ГПК, който ще се приложи до приключване на откритите заседания по делото.
Ответникът „Елаците-МЕД” АД село Мирково, Софийска област, представлявано от инж.Драгомир Драганов – Изпълнителен директор, чрез пълномощника си П.М.П.
– Ръководител правна служба, в писмения си отговор оспорва изцяло по основание и размер предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. С писмения отговор са представени писмени доказателства и са направени искания за събиране на други доказателства.
В съдебното заседание по разглеждане на делото ищецът Ц.Р. се явява лично и се представлява от адв. А.И. от САК, като двамата поддържат исковата молба. В хода на устните състезания адв. И. моли съда да уважи изцяло предявените искове и да изплати на доверителя му сторените разноски, като при постановяване на решението се вземе предвид забраната за дискриминация, включваща задължение на работодателя да изплаща както еднакви възнаграждения, така и обезщетения, включително – при пенсиониране. Адв. И. сочи, че в хода на съдебното следствие било установено, че работници на същата длъжност и в същото предприятие са придобили право на пенсия и са прекратили на това основание трудовите си правоотношения като са получили обезщетения при по-благоприятна заработка и методика, която увеличава обезщетението им. Това доказвало факта на неравноправно третиране на едни работници спрямо други.
Според адв. И. от страна на ответника не са били въведени факти и обстоятелства, които да доказват законово-легитимна цел, обосноваваща неравното третиране. Счита, че за да се възстанови равенството на ощетения ищец следва да бъде присъдено обезщетение в пълния размер, който той би получил съгласно по-благоприятната методика. Обстоятелството, че вещото лице не се е натъкнало на други работници, които да са третирани по-благоприятно, не санирало факта, че поне двама работници са били обезщетени по-благоприятно - по начина, по който се твърди в исковата молба, а експертизата в никакъв случай не дава пълната картина, която ответникът е отказал да разкрие с предоставяне ведомостите за заплати на всички пенсионирани служители, ползвайки се от паравана на защитата на личните данни.
Адв.И. е депозирал и допълнителна писмена защита, в която е доразвил становището си. Ищецът поддържа заявеното от неговия процесуален представител и заявява, че е работил в дружеството-ответник с 10 години повече от останалите пенсионирани при по-благоприятни условия работници и че практиката, която твърди, че е съществувала в „Елаците Мед“ АД е от 2014г. до момента, но когато дружеството разбрало за исковата молба накарало колегите му, на които предстои да се пенсионират, да работят по цял месец, а не както е било до сега, претендират се разноски.
Ответникът „Елаците-Мед“ АД в съдебното заседание се представлява от упълномощената юрк. П.П., която оспорва исковата молба и моли съда да остави без уважение исковите претенции на ищеца Р. срещу ответното дружество и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото. В предоставения от съда срок юрк.П. е депозирала писмена защита, в която доразвива съображенията си по същество. Счита, че исковете са недопустими, тъй като случаите на защита на правото на труд са изчерпателно изброени в ЗЗДискр и там липсва хипотеза на заплащане на обезщетение при пенсиониране, а разширително тълкуване е недопустимо, като освен това в КТ съществува специален текст – чл.8, ал.3 КТ, забраняващ дискриминацията и там признакът „лично качество“ липсва. Счита се още, че исковете са неоснователни, тъй като липсва неблагоприятно третиране по който и да било признак по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Не представлявали дискриминация изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване. Липсвали дискредитиращи разпоредби в колективния трудов договор или който и да било вътрешен акт на ответника. Сочи се, че изчисляването на обезщетението на ищеца е правилно съгласно чл.228, ал.1 КТ, а чл.228, ал.1 КТ няма диспозитивен характер. Ответникът счита, че различният размер на обезщетенията при работници с едно и също основно трудово възнаграждение се дължи на обективни фактори – различието в брутното трудово възнаграждение поради заплащане на труда за постигнат резултат. Според ответника исковете били и недоказани, тъй като основната доказателствена тежест е възложена на ищеца- да докаже факти, на основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация, а той не ги е доказал, поради което за ответника не е възникнало задължение да доказва, че правото на равно третиране не е нарушено. Ищецът не бил доказал, че е налице пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи следвало да се изразява в признак по чл.4 ЗЗДискр. Според ответника, въз основа на съдебно-счетоводната експертиза можело да се направи извод, че през последните пет години се е прилагала една и съща методика, която е приложена и спрямо ищеца, а изключение прави само един работник – Л. В. М., който обаче не считал, че е дискриминиран.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
По делото са приети следните писмени доказателства трудов договор №56 от 06.06.1996г., заповед №5 от 23.01.2019г., фишове от 18.02.2019г., 15.10.2018г.,14.12.2018г. и от 14.11.2018г., Определение на ВАС № 8629 от 17.06.2013г. по адм. дело № 6866/2013г., решение №7367 от 28.05.2011г. на ВАС по адм. дело №1218/2011г.и решение № 1938 от 24.01.2001 г. по гр. д. № 652/2000 на ВКС, 3- то г. о., копие от страница „Коментар на Кодекса на труда“, като не се спори между страните, че ищецът Ц.С.Р. е бил работник при ответника за периода от 06.06.1996г. до 23.01.2019г., когато трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ и трудовият стаж на ищеца към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е бил повече от 10 години, като видно от трудов договор №56/06.06.1996г. между „Елаците-Мед“ АД и Ц.С.Р., последният е бил назначен като работник на длъжност „шофьор теж.авт./>25т. за неопределено време, като видно от заповед №5/23.01.2019г. на изпълнителния директор на „Елаците-Мед“ АД, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, поради лична молба на работника за прекратяване на трудовия договор без предизвестие поради пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е разпоредено на Ц.С.Р. да се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 месечни брутни възнаграждения и по чл.224, ал.1 КТ-за неизплатен годишен отпуск, общо 29 работни дни.
Разпечатката съдържа 27 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bdd1d846-bd69-422d-9d49-146b7319f716