Решение № 152 от 06.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И.йло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20261800500147 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 17 ЗЗДН.

Обжалва се решение № 2 от 04.01.2026 г. по гр. д. № 785/2025 г. на РС – Елин Пелин /поправено с решение № 5 от 12.01.2026 г. по същото дело/, с което по молба на И. С. Т., И.

И. Т. и И. П. К. са наложени мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН и е издадена по същото дело заповед № 1 от 04.01.2026 г. за защита от домашно насилие срещу С. И. Т., като последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. С. Т., И. И. Т. и И. П. К. и му е забранено за срок от 16 месеца да приближава дома на молителите на разстояние, по-малко от 100 м., както и местата за социални контакти и отдих на молителите на разстояние, по-малко от 200 м. С решението е зачетено времето на действие на мерките за защита, постановени с издадената на 25.07.2025 г. заповед за незабавна защита и е присъдена държавна такса в полза на съда.

Решението и обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което молбите на И. С. Т., И. И. Т. и И. П. К. бъдат отхвърлени.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор само от молителя Т. чрез назначения му служебен адвокат, в който жалбата е оспорена.

И. С.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

1

По допустимостта на решението и заповедта за защита въззивният съд намира следното:

В частта, в която с решението са постановени мерки за защита срещу С. И. Т. по молба на И. П. К., съответно в частта, в която заповед за защита е издадена срещу С. И. Т. по молба на И. П. К., решението и заповедта са недопустими, поради което следва да бъдат обезсилени в тази част и производството по делото следва да бъде прекратено в същата част.

Това е така, тъй като молителката И. П. К. не е сред лицата, ползващи се от защитата на ЗДДН /същата не е нито в родствена връзка с ответника, нито е или е била в семейна такава или във фактическо съпружеско съжителство или интимна връзка с него/. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори решението и заповедта за защита в горепосочената част да бяха допустими, те биха били неправилни и подлежащи на отмяна по изложените по-долу съображения за неправилност на решението и заповедта за защита в частта, в която с решението са постановени мерки за защита, съответно е издадена заповед за защита срещу С. И. Т. по молба на И. И. Т..

Жалбата срещу решението и заповедта за защита в частта, в която същите са допустими, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради което решението и заповедта следва да бъдат отменени в тази част по следните съображения:

За да уважи молбите за защита на тримата молители, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона и сама по себе си съставлява достатъчно доказателство за издаване на заповед за защита, а в случая изложените в декларациите на молителите факти се подкрепяли и от другите доказателства по делото – писмени и свидетелските показания.

Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от въззивния съд. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е достатъчно доказателство за издаване на заповед за защита само при липса на други доказателства. В случая са налице други доказателства, като същите опровергават, а не подкрепят изложените от молителите факти.

На първо място в тази връзка следва да се отбележи, че свидетелските показания опровергават изложените от молителите факти. По делото са разпитани двамата служители на РУ - Елин Пелин, които са посетили адреса, на който молителите живеят, по сигнал. И двамата свидетели в показанията си не уточняват какъв конкретно е бил сигналът, но свид.

М. установява, че след пристигане на място и докладване на случая на дежурната част от същата им било разпоредено да го обработят като домашно насилие. И двамата свидетели установяват, че на място при пристигането си не са открили никого другиго освен И. С. Т..

Житейски е абсолютно нелогично обстоятелството някой, който е пострадал от домашно насилие във връзка с което е подаден сигнал до компетентните органи, да не изчака на място представителите на тези органи. А дори това да се е случило, такова поведение има неблагоприятни последици именно за това лице - отхвърляне на молбата му за защита при липса на доказателства за истинност на изложеното от него в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Изложеното налага извод за неоснователност и само на това основание на молбата за защита, подадена от И. И. Т., същевременно двамата свидетели не установяват в дадените от 2

И. С. Т. обяснения да са се съдържали твърдения и факти за осъществено спрямо други лица домашно насилие и в този смисъл показанията им опровергават изложеното от И. И. Т. в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Показанията на свид. Т.а също опровергават изложеното от И. И. Т. в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Свидетелката установява, че не е присъствала на случилото се, но разбрала за него от малкия си син И., който й разказал, че ответникът не се съгласил да плати сметката за тока в имота на молителя И. С. Т., при което последният поискал от ответника наем за гараж, намиращ се в имота, и това предизвикало битова разправия. Свидетелката установява също, че И. И. Т. не й е споменавал за някакво нападение от страна на С. И. Т. спрямо И. С. Т. или другите членове на семейството. Факт е, че свидетелката Т.а е майка на ответника, но тя е майка и на молителя И. И. Т. и съпруга на молителя И. С. Т. и в този смисъл дори да бъде възприемана като необективен и пристрастен свидетел, то тя е такава в еднаква степен както спрямо молителите И. И. Т. и И. С. Т., така и спрямо ответника, което дава основание за кредитиране на показанията й. Така обсъдените свидетелски показания опровергават и изложеното в декларацията от И. С. Т. по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Свид. Т.а, както се посочи, установява, че според разказаното й от по-малкия й син И. разправията между И. С. Т. и ответника е била на битова основа, но същата не е прераснала в домашно насилие, а това кореспондира и с показанията на двамата служители на РУ – Елин Пелин, които са посетили адреса, на който молителите живеят, по сигнала. Свид. М. заявява, че не помни какви са били оплакванията на И. С. Т. при посещението им на място и не помни и какво е било физическото и психическото състояние на И. С. Т. и на ответника.

Липсата на такива спомени говори по-скоро, че на място не е установено нищо конкретно и специфично, което би останало в паметта на свидетеля, отколкото за установени на място данни за осъществено домашно насилие под каквато и да било форма. Свид. Й. от своя страна установява, че оплакванията на И. С. Т. се изразявали в това, че последният не желаел да допуска в имота си по-големия си син С., защото той нямал собственост в този имот и освен това бил в конфликт с по-малкия си брат. Никой от двамата свидетели не установява при посещението им на място и разговора с И. С. Т. той да се е оплакал от закани за убийство и нападение с опит за нанасяне на удари по отношение на него или на другиго от страна на С. И. Т.. Не без значение е и фактът, че по искане на молителя И. С. Т. е допуснат разпит на един свидетел за насрещно доказване на фактите относно събитията, настъпили на посочените в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗДДН от И. С. Т. дати, но показания на свидетел така и не са ангажирани от този молител.

Писмените доказателства по делото също не налагат различни изводи. Представените от РУ – Елин Пелин докладна записка, изготвена по случая от двамата посетили адреса служители на РУ – Елин Пелин, и справка, не съдържат никакви конкретни факти освен тези, че преписката е образувана на 08.06.2025 г. след получен в РУ – Елин Пелин сигнал за домашно насилие, като за вземане отношение на място е изпратен патрулен екип и след извършване на проверката материалите са докладвани на 12.06.2025 г. на РП – Елин Пелин, като с постановление от 15.07.2025 г. на РП – Елин Пелин материалите са върнати на РУ – Елин Пелин с указания за допълнителна проверка и в тази връзка са снети допълнителни 3 сведения от И. С. Т., И. И. Т. и И. П. К.. От представеното писмо от ОД на МВР – София се установява, че във връзка с постъпилия сигнал е образувано досъдебно производство по чл.

144, ал. 3 вр. ал. 1 НК /закана за убийство в условията на домашно насилие срещу И. С. Т./, като същото е образувано на 30.09.2025 г., по него са разпитани всички установени свидетели и са приложени справки и документи от значение за досъдебното производство, но към 28.10.2025 г. /датата на писмото/ все още няма лице, привлечено като обвиняем.

Докладната записка обаче е изготвена на 28.08.2025 г., т. е. повече от два месеца след случилото се и разпореденото от дежурната част на свидетелите М. и Й. при посещението им на място да обработят случая като домашно насилие, а предвид датата на съставяне на молбите за защита и декларациите по чл. 9, ал. 3 ЗДДН от тримата молители - 22.07.2025 г., се налага извод, че същите са съставени именно с оглед дадените първоначално указания /от дежурната част при РУ – Елин Пелин/ за обработване на случая като домашно насилие и дадените впоследствие /на 15.07.2025 г./ допълнителни указания от прокуратурата.

Същевременно именно въз основа на изложените в така съставените молби за защита и декларации по чл. 9, ал. 3 ЗДДН факти е образувано и досъдебното производство, като въпреки извършените в неговите рамки оперативно-издирвателни мероприятия /разпитани свидетели и събрани писмени доказателства/ не е привлечено лице като обвиняем.

Цитираните в молбите за защита на тримата молители жалби, подадени на 08.06.2025 г. срещу С. И. Т., не са представени по делото /досъдебното производство е образувано за закана за убийство само срещу И. С. Т./.

С оглед всичко гореизложено въззивният съд намира, че по делото не се установява по отношение на когото и да било от молителите да е осъществено домашно насилие от С. И. Т. на посочената дата.

С оглед изхода на делото следва дължимата за производството по делото /пред първоинстанционния и пред въззивния съд/ държавна такса да бъде присъдена в тежест на молителите – ответнници по въззивната жалба.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2 от 04.01.2026 г. по гр. д. № 785/2025 г. на РС – Елин Пелин, поправено с решение № 5 от 12.01.2026 г. по същото дело, както и издадената по същото дело заповед № 1 от 04.01.2026 г. за защита от домашно насилие срещу С. И. Т. с ЕГН ********** В ЧАСТТА, в която С. И. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, Софийска област, бул. „Н.“ № 42 е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. П. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, Софийска област, бул.

„Н.“ № 42 и му е забранено за срок от 16 месеца да приближава жилището на И. П. К., находящо се в гр. Елин Пелин, Софийска област, бул. „Н.“ № 42, на разстояние, по-малко от 100 м., както и местата й за социални контакти и отдих на разстояние, по-малко от 200 м.

И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

4

ОТМЕНЯ решение № 2 от 04.01.2026 г. по гр. д. № 785/2025 г. на РС – Елин Пелин, поправено с решение № 5 от 12.01.2026 г. по същото дело, както и издадената по същото дело заповед № 1 от 04.01.2026 г. за защита от домашно насилие срещу С. И. Т. с ЕГН ********** В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на И. И. Т. с ЕГН ********** и И. С. Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Елин Пелин, Софийска област, бул. „Н.“ № 42 за защита по ЗЗДН срещу С. И. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, Софийска област, бул. „Н.“ № 42 за извършено на 08.06.2025 г. в гр. Елин Пелин, Софийска област, бул. „Н.“ № 42 домашно насилие /психическо и емоционално/.