Решение № 617 от 14.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Пловдив, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330119382 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „УниЛог“ ООД, с ЕИК: 201331012 против „Си Ви Ем ГРУП“ ЕООД, с ЕИК: 200501038, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

372 ТЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1380 лева - главница, представляваща незаплатен остатък по сключен между страните Заявка - Договор за международен автомобилен превоз на стоки от **г., за което е издадена Фактура № **********/**г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.12.2023г. до окончателното изплащане;

124, 90 лева – обезщетение за забава за периода 22.08.2023г. – 13.11.2023г.; 22, 63 лева – обезщетение за забава за периода 14.11.2023г. – 28.12.2023г.; 80 лева - обезщетение за разноски за събиране на вземането.

В исковата молба се твърди, че със заявка от **г. (приложение № 1), изпратена по Viber, „Си Ви Елл Груп“ ЕООД чрез у. М.С. възложил на ишеца организирането на групажен международен автомобилен транспорт на две машини - лот 29 и лот 18 от два различни адреса **. Посочва, че със заявка за транспорт от 09.08.2023г. (приложение № 2) възложили извършването на международния автомобилен превоз на „Стар Транс 81“ ЕООД. За удостоверяване на превоза са съставени две CMR-товарителници (от всеки адрес по една) - от 25.07.2023г. (приложение № 3) и от 14.08.2023г.

(приложение №4). В клетка 24 на всяка товарителница възложителят „Си Ви 1

Ем Груп", който бил получател на машините, положил подпис и печат, с което установил, че двата товара са му доставени. Товарителниците са чисти - без вписани забележки за рекламации. За извършения транспорт превозвачът „Стар Транс 81 “ ЕООД им издаде ф-ра № **г. за сумата 3637.85 лв. с ДДС (приложение № 5), която му заплатили заедно с навалата по други две фактури на 30.10.2023г. (приложение № 6). За извършената превозна услуга издали на „Си Ви Ем Груп“ ЕООД ф- ра № ********** от **г. (приложение № 7) за сумата 4080 лв. с ДДС, включваща както цената на превоза, така и спедиторското възнаграждение, в която била посочена датата на падежа - **г.

Посочва се, че с преводно нареждане от 13.11.2023г. (приложение № 8) „Си Ви Ем Груп" ЕООД направил частично плащане в размер на 2700 лв.

Остатъкът от 1380 лв. не им бил платен до момента и ответникът дължал законна лихва върху главница. Размера на вземането бил главница от вземането им за остатъка от превозната цена по ф-ра № ********** от **г. в размер на 1380 лева; лихва за забава от датата на падежа до датата на тази молба с отчитане на частичното плащане, е 147.53 лв. (124.90 + 22.63); обезщетение по чл. 309а, ал. 1, пред. 2 ТЗ; минималния законоустановен размер от 80 лв. на разноски за събиране на вземането. Твърди се, че задълженията на „УниЛог“ ООД, произтичащи от сключения с ответника спедиционен договор, са точно изпълнени и „УниЛог” ООД имал право да получи в пълен размер цената на транспортната услуга, включваща платената сума на превозвача и спедиторското възнаграждение, като спедиторското възнаграждение е равно на разликата между платената сума на превозвача и сумата по спедиционния договор между „УниЛог“ ООД и „Си Ви Ем Груп“ ЕООД. Изложените фактически обстоятелства обуславяли правния им интерес от предявяване на претенции по съдебен ред за дължимите от „Си Ви Ем Груп“ ЕООД парични вземания: главница, законна лихва и обезщетение за събиране на вземането. С оглед гореизложеното се моли да се исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски по всички производства до момента.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Си Ви Ем Груп“ ЕООД, с който счита исковата молба за неоснователна. Сочи, че действително управителите на двете дружества са осъществили контакт по „Вайбър“, чрез което приложение била заявената оферта за транспорт. В последствие били проведени разговори между двамата, в които била договорена цена, различна от крайната. Посочва, че първоначално се предложила цена в размер на 2700 лева, а в последствие им дали нова цена от 3150 лева, като финалната цена била 4080 лева, като междувременно транспорта бил организиран от страна на ищеца, преди официално потвърждение от ответното дружество, съответно без негово съгласие. В хода на комуникацията между двете дружества нямало реално подадена и подписана заявка за транспорт и/или договор за транспорт, които да определят параметрите на поръчката извън цената. Твърди, че видно от представените доказателства ищецът също потвърждавал това обстоятелство.

Посочват, че не могат да определят правата, задълженията и сроковете на двете страни за изпълнение на взаимните си задължения. Ищцовото 2 дружество еднолично, както посочили организирало транспорта на стоките и изменило няколко пъти цената за извършените от него услуги. Считат, че не е налице и валидно облигационно правоотношение между двете страни и не дължат изпълнение на претендираните суми. Моли във връзка с гореизложеното да се отхвърлят исковите на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е депозирал до ищеца заявка за извършване на превоз на товар от два адреса **, със срок на товарене до 10.08.2023г. Ответникът в срока по чл.

131 ГПК оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните. Със заявка за транспорт от 09.08.2023г. ищецът от своя страна възложил извършването на международния автомобилен превоз на дружеството „Стар Транс 81“ ЕООД, за което били съставени две CMR-товарителници (от всеки адрес по една) - от 25.07.2023г. и от 14.08.2023г.

Установява се по делото, че в клетка 24 на всяка товарителница ответникът „Си Ви Ем ГРУП" ЕООД, който е и получател на машините, е положил подпис и печат, от което съдът приема, че двата товара са му били доставени. За извършения транспорт превозвачът „Стар Транс 81 “ ЕООД издал фактура № **г. за сумата 3637.85 лв. с ДДС /л. 9 от делото/, която му била заплатена от ищеца на 30.10.2023г. – видно от представеното на л. 10 от делото платежно нареждане.

По делото е изготвена и приета ССчЕ /л. 71-73/, като съобразно заключението на вещото лице, процесната Фактура № **********/**г. е надлежно осчетоводена при ищеца и при ответника, като по същата ответника е ползвал право на „данъчен кредит”. Процесната фактура е включена в дневник за продажбите и справка декларация по ЗДДС при ищеца в данъчен период м.08.2023г. и в дневник за покупките и справка декларация по ЗДДС при ответника в данъчен период м.10.2023г. Вещото лице В. сочи, че по процесната фактура е извършено частично плащане от страна на ответника на 13.11.2023г. в размер на 2700 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано. Същото е и неоспорено от страните.

Отношенията на страните по делото се основават на сключен същински спедиционен договор по чл.361 от ТЗ , по който ищецът е спедитор и сключва превозния договор от свое име, а ответникът - клиент (доверител). В качеството си на спедитор, ищецът е организирал извършването на договорения превоз, като видно от международната товарителница и приложените фактури и ЧМР, превозът на товара е осъществен не от ищеца, а от превозвача „Стар Транс 81“ ЕООД. Тъй като спедиционният договор е двустранен и възмезден, то доверителят е длъжен да плати на спедитора 3 уговореното в договора възнаграждение и да му възстанови направените разноски.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение, че между страните не е сключен спедиционен договор. Така от приетото като писмено доказателство по делото ЧМР се установи, че лично у.т на ответното дружество – М.С. е подписал ЧМР и е приел товара. Същият в съдебно заседание на 03.12.2024г. изрично признава, че транспортът е осъществен. В допълнение към посоченото, от изготвената и неоспорена от страните ССчЕ се установи, че фактурата за извършената спедиция е осчетоводена – както при ищеца, така и при ответника. Категорична и непротиворечива е практика на ВКС, че отразяване на паричната престация по доставката като дължима в счетоводството на ответника, съставлява извънсъдебно признание на задължението.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира за несъмнено установено, че между страните е сключен договор за спедиция, въз основа на който ищецът е следвало да извърши или да възложи извършването на превоз на товар на превозвач, а ответникът е следвало да му заплати сумата в размер на 3637, 85 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за извършения превоз на товар.

От приетата по делото международна товарителница ЧМР се установи, че ищецът е изпълнил своето задължение за извършване на превоза на товара чрез превозвача „Стар Транс 81“ ЕООД, като същият е доставен на ответника.

Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК , в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно поетото договорно задължение, като е платил на ищеца уговореното възнаграждение. В хода на производството ответникът не ангажира доказателства, че е изплатил изцяло дължимото възнаграждение, поради което се явява неизправна страна и следва да бъде ангажирана неговата договорна отговорност.

Претенцията за дължимост на обезщетение за забава с основание чл. 86, ал.1 ЗЗД също се явява основателна в пълен размер.

По отношение на претенцията за обезщетение за разноските за събиране на вземането на основание чл. 309а, ал. 1, предл. 2 ТЗ, съдът намира, че същата е основателна и ще се уважи, доколкото съгласно тази разпоредба на обезщетяване подлежат разноските за събиране на вземането, които имат материалноправен характер, т.е. извън разноските по делото по чл. 78 ГПК /напр. изпращане на покани, разходи за телефонни обаждания и др./, като същите са във фиксиран от законодателя минимален размер от 40 евро.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от представения от ищеца списък по чл. 80 ГПК, същият е направил разноски в настоящото производство и в производството по обезпечение на иска по ч.гр.д. № 66838/2023г. по описа на СРС в общ размер на 1614, 80 лева. В тази насока съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност, доколкото делото се отличава с фактическа и правна сложност, проведени са няколко на брой съдебни заседания, като пълномощникът на ищеца е вземал активо участие в 4 съдебните заседания.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Си Ви Ем ГРУП“ ЕООД, с ЕИК: 200501038, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Генерал Данаил Николаев“ № 88, представлявано от М.С. да заплати на „УниЛог“ ООД, с ЕИК: 201331012, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Дамяница“ № 2, вх. Д, ет. 2, ап. 9, представлявано от И.Д. следните суми: 1380 лева / хиляда триста и осемдесет лева/ - главница, представляваща незаплатен остатък по сключен между страните Заявка - Договор за международен автомобилен превоз на стоки от **г., за което е издадена Фактура № **********/**г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата;

124, 90 лева /сто двадесет и четири лева и деветдесет стотинки/ – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 22.08.2023г.

– 13.11.2023г.; 22, 63 лева /двадесет и два лева и шестдесет и три стотинки/ – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 14.11.2023г. – 28.12.2023г.; 80 лева /осемдесет лева/ - обезщетение за разноски за събиране на вземането по Фактура № **********/**г.