Определение № 461 от 08.07.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 319/2025
- Вид
- Определение № 461
- Подписан
- 08.07.2025
- В сила
- 22.10.2025
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева, Ирена Николова Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 461 гр. Варна, 08.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500319 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на П. А. Я., чрез процесуален представител адв. В., против определение № 1442/17.03.2025г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 29/2025г. и с което производството по делото е прекратено, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
По изложени в жалбата доводи за неправилност и незаконосъобразност на изводите на съда за неизпълнени точно указания, в резултат на което нередовностите на исковата молба са останали неотстранени, се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл.129, ал.3, изр. второ ГПК препис от жалбата не е изпращан на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество настоящият състав на АпС – Варна намира същата за неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е било образувано първоначално пред РС – Варна по предявена от жалбоподателя П. Я. против В.Д.И. и М.К.И. искова молба, в която са изложени твърдения, че по сключен на 01.06.2022г. договор с В.И. ищецът Я. е закупил подробно описан недвижим имот – апартамент, находящ се в сграда с идентификатор ***, която сграда е въведена в експлоатация на 04.06.2021г. Впоследствие са закупени и ид.ч. от дворното място, обособени за паркомясто. Ответниците имали качество и на 1 възложители на строежа, съгласно констативен акт от 15.01.2021г. за предаване на строежа от строителя. Твърди се също така, че апартаментът му е бил предаден в „не особено завидно състояние“, но с обещанието на ответниците, че ще довършат онези СМР, които са техен ангажимент.
Независимо от това тези ангажименти не били изпълнени. Наред с това се твърди, че изградената към закупения от него апартамент тераса е незаконна, извършено е некачествено строителство, както и неизпълнени довършителни работи, поради което той бил принуден да финансира отстраняването на недостатъците, съответно неизвършеното, със свои собствени средства.
Изредени са конкретни дейности относно общите части и външна планировка, за които се сочи, че са част от неизпълненото/зле изпълненото.
Формулираният петитум е бил за осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение за имуществени вреди в размер на 60 000 лева.
По повод дадени от районния съд указания по реда на чл.129 ГПК са направени следните уточнения: липсват сключени изрични договори между него и ответниците за извършване на довършителни обекти по апартамента и сградата, в договора от 01.06.2022г. такова задължение за продавача не е включено, поради това се претендира ангажиране на тяхната деликтна отговорност като възложители за неупражнен от тях контрол върху изпълнителите на СМР /без конкретизация за кои СМР твърди, че са некачествено изпълнени и кои е трябвало, но не са изпълнени/, при условията на солидарното им осъждане за сумата от 60 000 лева за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ и 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди /морални увреди, болки и страдания/. Представени са били и доказателства за заплатена държавна такса в размер само на 50 лева /независимо от посочения по-висок размер от съда/.
С определение от 09.12.2024г. районният съд е прекратил производството пред себе си и на основание чл.118, ал.1 вр. чл.104, т.4 ГПК е изпратил същото на родовокомпетентния ОС – Варна.
След образуването на делото пред ОС – Варна законосъобразно същият е приел, че независимо от направените уточнения исковата молба е останала нередовна, поради което и с разпореждане от 11.01.2025г. е дал подробни указания на ищеца за навеждане на фактически твърдения относно предявените от него искове против ответниците и формулиране на съответен на тях петитум. В изпълнение на това е постъпила молба от 23.01.2025г., в която е посочил, че претендираните увреждания са подробно описани в исковата му молба, отговорността на ответниците се претендира в качеството им на възложители, строители и продавачи, описани са причинените му неудобства от твърденото незаконно строителство на процесната тераса, потвърдено е, че не се навеждат твърдения за наличие на сключени договори с 2 ответниците, както и че се претендират исковите суми от 60 000 лева за имуществени вреди и 30 000 лева обезщетение за неимуществени, без да са уточнени в какво се изразяват претендираните имуществени и неимуществени вреди. Не са били изпълнени и указанията за внасяне на следващата се държавна такса. С оглед на това с разпореждане 27.01.2025г. първоинстанционният съд отново е оставил исковата молба без движение, давайки повторни указания за уточняване на претендираните вреди /реализирани разходи или бъдещи такива с индивидуализиране на същите по вид и обем на СМР и размер/, както и за внасяне на дължимата държавна такса. Последвало е уточнение с молба от 19.02.2029г., в която е посочено, че претендираните СМР съставляват две групи – некачествено извършени, които изискват направата на разходи и СМР, които не са довършени, също изискващи направата на разходи, без отново да са индивидуализирани /по указания от съда начин/, относно процесната тераса са наведени твърдения, че към момента на огледа на имота преди закупуването му същата не е била довършена. Направено е изменение на претендираните като обезщетения суми и отправено искане за посочване на конкретен размер на дължимата държавна такса /независимо, че указания в тази насока са били дадени/.
С разпореждане от 20.02.2025г. ОС – Варна е дал последва възможност на ищеца да индивидуализира претендираните имуществени вреди, да посочи естеството на недостатъците по твърдените некачествени СМР и в какво се изразяват недовършените СМР, указал е и точния размер на държавната такса, която следва да се довнесе съобразно заявеното изменение.
С молби от 11.03.2025г. жалбоподателят е представил доказателства за заплатена държавна такса в указания размер, посочил е, че не може да индивидуализира претендираните имуществени вреди, но че същите се изразяват в недовършени строителни работи, касаещи сградата като цяло, общите части, вертикалната планировка и други, както и такива по неговото жилище, и некачествено извършени СМР, проявяващи се в процеса на експлоатация на сградата и жилището му. Във връзка с конкретната индивидуализация е посочено, че това следва да стане в хода на процеса с назначена от съда СТЕ.
При така установеното настоящият състав на съда намира, че направеният от ОС – Варна извод в обжалваното определение, че нередовността на исковата молба не е отстранена е правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 ГПК ищецът следва да изложи обстоятелствата /твърденията си/, на които основава исковата си претенция, т.е. онези факти, от които произтича претендираното от него право, предмет на търсената защита. Въз основа на тези твърдения, 3 очертаващи предмета на спора и формулирания петитум съдът може да направи преценката за допустимостта и надлежното упражняване на правото на иск.
В настоящия случай от изложеното в исковата молба и направените уточнения може да се изведе, че жалбоподателят-ищец претендира заплащането на обезщетения за претърпени от него имуществени и вреди, претърпени от действията на ответниците, за които обаче едновременно твърди, че в качеството им на възложители на строителството на сградата и процесния апартамент не са упражнили необходимия контрол върху строителя, като едновременно с това се сочи, че същите са и строители и продавачи /молба от 23.01.2025г./. Съгласно последната уточнителна молба имуществените вреди са съизмерими със стойността на недовършени СМР, касаещи сградата като цяло, общите части, вертикалната планировка и закупения от него апартамент, както и с разходи вр. некачествено извършени СМР. Така сочените като претърпени вреди налагат посочването на конкретни фактически твърдения относно всяко едно СМР - какво представлява /къде, вид и обем/, кои са неизвършени и кои некачествено извършени и защо се твърди некачествено изпълнение, какви са претендираните разходи за всяко едно, още повече, че за част от СМР се твърди да са по общи части и екстериор, което предпоставя участие в направата/отстраняването на дефекта за сметка на всички етажни собственици. Освен твърденията за посочената в исковата молба и последващите уточнения като изградена в отклонение от проектната документация тераса, индивидуализация на други неизпълнени или некачествено изпълнени СМР не е направена. Посочените в първоначалната искова молба /изредени на стр.2 и стр.3/ елементи от вертикалната планировка и общи части също са общи, неконкретизирани и неиндивидуализирани. Представянето на снимков материал не е изпълнение.
Поисканата СТЕ също не може да отстрани констатираната нередовност, тъй като дори и за надлежното формулиране на задачата й е необходимо да бъде ясно какви СМР следва да бъдат изследвани и оценявани.
Ето защо, въз основа на наведените от ищеца фактически твърдения не може да бъде изведена еднозначна правна квалификация на предявените искове /сочената обща разпоредба на деликта по чл.45 ЗЗД не обвързва съда/, нито очертават по ясен начин фактическите основания на търсената от съда защита. Нередовностите на исковата му молба са останали неотстранени. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният окръжен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1442/17.03.2025г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 29/2025г.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5