Решение № 6215 от 13.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6215 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20231100512261 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 14814 от 08.09.2023 г., постановено по гр. д. № 66491/2022 г. по описа на СРС, 74-и състав, е уважен предявеният от ищеца М. И. Д. срещу Народен театър „Иван Вазов“ осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата в размер на 809,66 лева, представляваща непогасен остатък от дължимо обезщетение при прекратяване на трудов договор № РД 12-653/31.08.2021 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „директор“, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от 05.12.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 40,26 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.06.2022 г. до 05.12.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 91,21 лева – разноски по длелото, като е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над уважения размер от 809,66 лева до пълния предявен размер от 20 785,80 лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 40,26 лева до пълния предявен размер на 837,21 лева.

С постановеното решение ишецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 2704,83 лева разноски по делото.

Ищецът обжалва решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове, т.е за разликата над 809,66 лева до пълния предявен размер от 20 785,80 лева, а по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 40,26 лева до пълния предявен размер от 837,21 лева.

Във въззивната жалба навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на СРС. Твърди, че към процесния случай следва да намери приложение Браншовият колективен трудов договор (КТД) от 2022 г., тъй като е бил в сила към момента на прекратяване на трудовия договор от длъжността „директор“. Сочи, че е бил синдикален член и е плащал членския си внос последните 4 години. Поддържа, че СРС неправилно е определил размера на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, считайки, че предвид 1

КТД от 2021 г. той зависи от финансовата възможност на работодателя и неговата преценка.

В тази връзка обръща внимание на това, че при изплащане на обезщетението по чл. 222, ал.

3 КТ работодателят е изчислил размерът на обезщетението за 10 месеца, но съобразно брутното трудово възнаграждение за длъжността „актьор“. Посочва, че работодателят е направил преценка, че се дължи обезщетение в завишен размер, поради което СРС е следвало да се съобрази с това обстоятелство. С оглед изложените във въззивната жалба съображения моли съда да отмени обжалваното решение в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Решението, в частта, с която са уважени предявените от М. И. Д., ЕГН ********** срещу Народен театър “Иван Вазов”, БУЛСТАТ ******* исковве с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 809,66 лева, представляваща непогасен остатък от дължимо обезщетение при прекратяване на трудов договор № РД 12-653/31.08.2021 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността “директор”, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, заедно със законната лихва от 05.12.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 40,26 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.06.2022 г. до 05.12.2022 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Ответникът по въззивната жалба – Народен театър „Иван Вазов“ оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ищеца по делото, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност настоящият състав намира следното:

Не е спорно между страните, че към момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ищецът е заемал длъжността „директор“ при Народен театър „Иван Вазов“. От Заповед № РД 12-331 от 28.04.2022 се установява, че трудовото правоотношение на ищеца, по което е заемал длъжността „директор“ е прекратено, считано от 28.04.2022 г. поради постъпване на работа на служителя, който е спечелил конкурса за заемане на длъжността. Видно от представената по делото Заповед № 12 от 29.06.2022 г. е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника за заеманата от първия длъжност на „актьор“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, вр. чл. 326, ал. 2 КТ поради придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със същата заповед е разпоредено в полза на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 32, ал. 2 КТД в размер на 10 брутни работни заплати, като не се оспорва, че е изплатено обезщетение в размер на 29665,90 лева.

Между страните не е спорно, че последното получено брутно трудово възнаграждение от ищеца за длъжността „директор“ е 5079,26 лева.

Предпоставките за придобиване на право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за придобиване на увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател. По аргумент от чл. 228, ал. 2 КТ размерите на плащането, установено в чл. 222, ал. 2 КТ, са минимални, като не съществува правна забрана работодателят да определи поголям размер на дължимото обезщетение от установения в закона минимум.

Предвид обстоятелството, че със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е разпоредил да бъде изплатено гратификационно 2 обезщетение в размер на 10 брутни трудови работни заплати въз основа на колективен трудов договор, той е направил извънсъдебно признание за дължимостта на обезщетението в завишен размер, поради което не е необходимо да бъде обсъждано въз основа на кой колективен трудов договор се дължи същото.

При липсата на спор по основанието, въз основа на което се дължи гратификационното обезщетение, следва да бъде разгледан въпросът за размера, в който то следва да бъде изплатено.

Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ размерът на обезщетението следва да бъде изчислен съобразно полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. Характерно за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент – при възникване на правото на пенсия. Поради тази причина той може да го реализира спрямо този работодател и по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото му на пенсия. Правото на увеличения размер на гратификацията се поражда и когато работникът или служителят е придобил последните си 10 години трудов стаж все при един и същ работодател, макар и с прекъсвания – по различни трудови правоотношения, стига междувременно да не е бил на работа при друг работодател. Единственият критерий за придобиване право на увеличения размер на гратификацията е придобиването през последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател, като този трудов стаж може да е придобит и по няколко отделни последователни трудови правоотношения със същия работодател.

В настоящия случай не е спорно между страните, че ищецът към момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ищецът е заемал длъжността „директор“ при Народен театър „Иван Вазов“, както и че това правоотношение е прекратено със Заповед № РД 12-331 от 28.04.2022 г., считано от 28.04.2022 г. поради постъпване на работа на служителя, който е спечелил конкурса за заемане на длъжността.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че на основание чл. 222, ал. 3, вр. чл. 228, ал.

1 КТ обезщетението следва да се изчисли съобразно брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за длъжността „директор“ в Народен театър „Иван Вазов“, чийто размер е 5079,26 лева.

По отношение на възраженията в отговора на въззивната жалба, че за работодателя не е предвидено задулжение да изплаща гратификационно обезщетение в завишен размер, а същото зависи от финансовата възможност на работодателя, следва да бъде посочено, че във всеки отделен случай съдът е длъжен да анализира и съобрази конкретните обстоятелства по делото, за да не се допусне приложение на по-неблагоприятна трудовоправна норма и нераврно третиране на артистите в областта на трудовите им права. В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът заявява, че е заплатил гратификационно обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения, но изчислени за длъжността „актьор“, което по същество представлява признание за това, че има финансовата възможност да изплати обезщетението по чл. 32, ал. 2 КТД. Приемането на противен извод ще противоречи пряко на забраната за дискриминация при упражняване на правото на труд, уредена в чл. 6, ал. 2 КТ и чл. 8, ал. 3 КТ и съответно на принципа на равно третиране при заплащане на труда на работещите при еднакви условия в един и същи времеви период, тъй като би създало допълнителна привилегия за работници и служители, заемащи длъжността „актьор“, които биха получили увеличен размер на гратификационното обезщетение.

Неблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Това различно отношение, което се възприема спрямо служителите на длъжността „актьор“ и на длъжността „директор“ би се основало на някои от признаците по чл. 4 ЗЗДискр, тъй като би създало субективно усещане у ищеца за това, че същият се изключва от право на обезщетение в завишен размер, тъй като при положение че отговаря на обективните критерии за увеличен размер на гратификационно обезщетение, преценката за финансова възможност би било проява на субективно отношение спрямо него. С оглед изложеното и доколкото отказът на работодателя да изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в завришен размер, при положение че признава обстоятелството, че има финансова възможност да заплати 3 увеличено обезщетение на служители, заемащи друга длъжност, доколкото така проявен не се основава на нормативни правила, установени със закон, може да се счита за проява на обективирана пряка или непряка дискриминация.

Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и искът за акцесорното вземане за законна лихва. Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено освен ако в колективния трудов договор не е договорен друг срок, като е посочено, че след изтичване на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В настоящия случай трудвото праоотношение е прекратено, считано от 28.04.2022 г., поради което ответникът е следвало да изплати на ищеца гратификационното обезщетение найкъсно до 31.05.2022 г. Ответникът е изпаднал в забава, считано от 01.06.2022 г. Доколкото обаче ищецът претендира законна лихва от 10.06.2022 г., с оглед диспозитивното начало, следва да му бъде присъдена законна лихва от 10.06.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 05.12.2022г. Определен на основание чл. 162 ГПК, при използване на лихвен калкулатор за просрочени задължения към НАП, размерът на законната лихва за този период върху сумата от 19 976,14 лева възлиза на 993,34 лева, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът за мораторна лихва следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 837,21 лева.