Решение № 54 от 13.08.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Смолян, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20235400900016 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288-286 ТЗ във вр. с чл. 266, ал. 1 във вр. чл.

79, ал. 1 вр. с чл. 99 и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Е. Б. ЕООД – Пловдив, представлявано от Р.М., чрез адв. С.Б., в която твърди, че с влязло в сила съдебно решение № 2/11.01.2021г. по гр. д. №144/2021г. на PC-Чепеларе, оставено в сила с решение № 92/21.04.2022г. по в.гр.д. № 54/2022г. на ОССмолян, ответникът община Доспат, представлявана от кмета Е.Р., бил осъден да му заплати сумата от 20 000лв., частичен иск от 111 434.40лв., представляваща задължение по договор № 29/21.03.19г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието на работните проекти за компостираща инсталация за разделно събрани зелени отпадъци, инсталация за предварително третиране на смесено събрани зелени отпадъци и довеждаща инфраструктура, обслужваща на общините от РУСО Доспат и осъществяване на независим строителен надзор при реализация на проект: „Проектиране и изграждане на компостираща инсталация и на инсталация за предварително третиране на битови отпадъци за нуждите на общините от РУСО Доспат“.

1

Това вземане било прехвърлено от ДЗЗД „Доспат 2018“ – Пловдив, изпълнител по горния договор и титуляр на вземането за възнаграждение по него, с договор за цесия от 02.02.21г. на ищеца Е. Б. ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /07.06.2021г./ до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.79 вр. чл.266 ал.1 вр. чл.99 ЗЗД.

Според т. 2 от тълкувателно решение № 3/22.04.2019г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползвало със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Предвид правоустановящатото и преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо /СПН/, било недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането, както и е недопустимо да се разглеждат правоизключващи и правоунищожаващи възражения на ответника.

В последващия процес било допустимо да се разглеждат единствено правопогасяващи и правоотлагащи възражения на ответника, касаещи останалата част от вземането.

Ищецът Е. Б. ЕООД - Пловдив твърди, че с договор за цесия от 02.02.21г. ДЗЗД „Доспат 2018“ - Пловдив, в качеството му на цедент, му прехвърлил в качеството му на цесионер, финансовото си вземане към длъжника, община Доспат, по договор № 29/21.03.19г., което възлизало на 111 434, 40лв. В договора за цесия било договорено също, че цедентът /ДЗЗД „Доспат2018“/ се задължавал да предаде намиращите се у него документи, установяващи вземането, като предаването било осъществено едновременно с подписване на договора.

В изпълнение на това задължение цедентът предоставил на цесионераищец множество документи, включително договора изх. № 29/21.03.19г.

На 22.02.21г. цедентът ДЗЗД „Доспат 2018“ /стар кредитор/, уведомил длъжника, община Доспат, за извършената цесия с електронно съобщение, получено от длъжника на 22.02.21г. на електронния адрес на представителя на общината, Е.П. [email protected]. Впоследствие, на 24.02.21г., цедентът ДЗЗД „Доспат 2018“ получил съобщение от длъжника, община Достат, че е 2 налице изпълнение и се дължи плащане на цената по него. Съобщението било изпратено от електронен адрес [email protected] и било получено от РТ Консултинг ЕООД, управител и представляващ ДЗЗД „Доспат 2018“.

На същата дата, 24.02.21г., цедентът ДЗЗД „Доспат 2018“ изпратил уведомление за извършената цесия, отделно от това изпратил уведомление за цесията и на електронен адрес [email protected] /изписването е според исковата молба/.

Ищецът твърди, че цедентът бил изпълнил задълженията си по договор за обществена поръчка № 29/21.03.19г. с община Доспат. Това се потвърждавало от електронното съобщение на длъжника от 24.02.21г. на електронната поща на управителя на цедента, ДЗЗД „Доспат 2018“, Р. М..

В това електронно съобщение длъжникът община Доспат потвърждавал, че договорът № 29/21.03.19г. бил изпълнен и се дължало плащане. В отговор на това съобщение цедентът ДЗЗД „Доспат 2018“ отново уведомил длъжника, че вземането било прехвърлено на Е. Б. ЕООД, като приложил договора за цесия и уведомителното писмо.

Въпреки многократното уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, ответникът-длъжник, община Доспат отново изпратил съобщение № ЕПСП-53/11.03.21г. до стария кредитор ДЗЗД „Доспат 2018“ , с което повторно потвърдил изпълнението на договора и признал задължението за плащане. Изпълнението на договора от изпълнителя-цедент ДЗЗД „Доспат 2018“ се удостоверявало и с подписания между него и община Доспат приемо-предавателен протокол от 10.03.21г. издаденото разрешение за ползване № ДК-07-СМ-18/11.03.21г.

Ищецът-цесионер, Е. Б. ЕООД, изпратил до ответника, община Доспат, покана за доброволно изпълнение, с посочен 3-дневен срок за плащане, получена от последния на 08.03.21г. Срокът за доброволно изпълнение изтекъл на 12.03.21г., а след влизане в сила на решението по гр.д.

№ 144/21г., с което бил уважен частичният иск, не постъпило плащане на остатъка от дължимата сума.

Налице било валидно прехвърляне на вземането от 111 434,40лв. по договор № 29/21.03.19г., тъй като бил налице писмен договор за цесия, подписан от цедента и цесионера, а прехвърлянето било съобщено на 3 длъжника, община Доспат.

Предишният кредитор, цедентът ДЗЗД „Доспат 2018“ съобщил на длъжника извършеното прехвърляне и предал на цесионера, Е. Б.

ЕООД, намиращите се у него документи, които установявали вземането, както и потвърдил извършеното прехвърляне. Тези обстоятелства се удостоверявали от договора за цесия от 02.02.21г., уведомлението за извършеното прехвърляне, които цедентът предал на цесионера, Е. Б. ЕООД, като намиращи се у него документи, както и потвърдил извършеното прехвърляне.

Тези обстоятелства се удостоверявали от договора за цесия от 02.02.21г., уведомлението за извършена цесия и отговора на длъжника до цедента.

Длъжникът-ответник, община Доспат, бил поканен да извърши доброволно плащане с писмо-покана за доброволно изпълнение, получена на 18.03.21г.

Ответникът, община Доспат, двукратно изпратил до цедента ДЗЗД „Доспат2018“, съобщения, с които признал изпълнението на договора и наличието на условията за плащане, с което било налице извънсъдебно писмено признание на задълженията към стария кредитор. Налице били и безспорни доказателства, че ответникът бил уведомяван многократно за извършеното прехвърляне на вземането – както чрез електронни съобщения, така и писмено в деловодството на общината.

Ответникът бил поканен да изпълни от цесионера Е. Б. ЕООД /след признаване на вземането и уведомяване от стария кредитор-цедент/, след даден срок за доброволно изпълнение.

При това положение цедираното вземане било станало ликвидно и изискуемо най-късно от 12.03.21г., когато бил изтекъл 3-дневния срок, даден с поканата, връчена на ответника, община Доспат, с писмо с обратна разписка на 08.03.21г. Затова върху претендирания остатък от вземането се дължала законна лихва в периода 12.03.21г. – 22.02.23г., датата на подаване на исковата молба.

Моли съда да осъди ответника, община Доспат, да му заплати на посоченото основание сумата от 91 434,40лв., непогасен остатък от задължение по договор № 29/21.03.19г., придобито от ищеца по договор за цесия от 02.02.21г., 18 301,47лв. мораторна лихва върху тази сума за периода от 12.03.21г. до 22.02.23г., до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски.

4

В срок е постъпил отговор от ответника, община Доспат, представляван от кмета Е.Р., а последният от адв. Г. Х., в който искът се оспорва като неоснователен.

Поддържа, че процесното задължение било погасено поради плащане.

Не се спори, че между ДЗЗД „Доспат 2018“ като изпълнител и община Доспат, като възложител, бил сключен договор за обществена поръчка № 29/21.03.19г., с предмет, посочен в чл. 1, ал. 1 от договора. Не се спори също, че ищецът Е. Б. ЕООД е придобил възмездно вземането на ДЗЗД „Доспат 2018“ по договора по-горе, посредством договор за цесия от 02.02.21г. По такъв начин главните правопроизводящи факти по делото не са спорни.

Възразява се обаче, че претендираното вземане е било погасено чрез надлежно плащане /правопогасяващо възражение/, поради следното: изпълнителят ДЗЗД „Доспат 2018“ издал следните фактури на възложителя община Доспат по договора за обществена поръчка:

- фактура № 2/10.02.21г. за сумата от 33 430,32лв. с ДДС, плащане по чл. 7, ал. 1 за дейност 2 по договор № 29/21.03.19г.; първо

- фактура № 3/10.03.21г. за сумата 33 430,32лв. с ДДС, второ плащане по чл. 7, ал. 1 за дейност 2 от договор № 29/21.03.19г.;

- фактура № 4/12.03.21г. за сумата 44 573,76лв. с ДДС, окончателно плащане по чл. 7, ал. 1 за дейност 2 по договор № 29/21.03.19г.

Фактурите били издадени от изпълнителя ДЗЗД „Доспат 2018“ и съдържали банкова сметка, по която да бъде извършено плащането. Тези фактури, посочени по-горе, били единственият първичен счетоводен документ, с който ответникът бил снабден от изпълнителя ДЗЗД „Доспат 2018“, с оглед извършване на плащането на сумата по договор № 29/21.03.19г.

Изпълнявайки реда за плащане към изпълнители по обществени поръчки, предвиден в т. 2 от решение № 592/21.08.18г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, в сила от 03.09.18г., обнародвано в ДВ, бр. 71 от 28.08.18г., ответникът община Девин изпратил уведомление до НАП и Агенция Митници за предстоящата за плащане сума по договора, въз основа на който се дължало плащането и лицата, в полза на които щяло да се извърши плащането.

5

Тъй като дружеството по ЗЗД не притежавало правосубектност, в уведомлението до НАП и Агенция митници били посочени индивидуализиращи данни за съдружниците ДЗЗД „Доспат 2018“, а именно РТ Консултинг ЕООД, ЕКО Консулт Проект ЕООД и Е. Б. ЕООД.

В отговор на тези уведомления община Доспат получил запорни съобщения и разпореждания за плащане на НАП по образувани изпълнителни дела срещу двамата съдружници в ДЗЗД – РТ Консултинг ЕООД, ЕКО Консулт Проект ЕООД, а именно :

По фактура № 2/10.03.21г.

В полза на ДЗЗД „Доспат 2018“ посочената във фактурата банкова сметка – 4 011,63лв;

По банкова сметка на НАП, посочено задължено лице РТ Консултинг ЕООД – 27 746,17лв.;

По фактура № 3/10.03.21г.

В полза на ДЗЗД „Доспат 2018“ по посочената във фактурата банкова сметка – 4 011,63лв.

По банкова сметка на НАП с посочено задължено лице РТ Консултинг ЕООД – сума в размер на 27 746,17лв.;

По банкова сметка на НАП с посочено задължено лице Еко Консулт Проект ЕООД – 1 671,52лв.;

По фактура № 4/12.03.21г.

В полза на ДЗЗД „Доспат 2018“ по посочената във фактурата банкова сметка – 5 348,85лв.;

По банкова сметка на НАП с посочено задължено лице РТ Консултинг ЕООД – сума в размер на 36 996,28лв.

По банкова сметка на НАП с посочено задължено лице Еко Консулт проект ЕООД – сума в размер на 2 228,69лв.

По такъв начин ответникът община Доспат платил изцяло процесното задължение в полза на двама от съдружниците в ДЗЗД, посредством плащане на техни публични задължения.

В случая била налице активна солидарност на страната на кредитора – изпълнител по вземането за възнаграждение от договора за обществена поръчка. Това било така, защото с договора за обществена поръчка ответникът 6 се задължил по отношение на консорциума, а не по отношение на някоя от страните в договора за гражданско дружество. Налице била активна солидарност на страната на изпълнителя, защото според чл. 7, ал. 1 от договора, изпълнителят имал право на възнаграждение, а когато изпълнителят бил неправосубектно дружество, възложителят дължал общо на всички съдружници. В този смисъл цитира решение № 131/21.03.14г. по т.д. № 1121/11г. на ВКС, Іт.о.