Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4264 от 12.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7559/2024
Вид
Решение № 4264
Подписан
12.07.2024
В сила
12.07.2024
Състав
Анелия Маркова, Василена Дранчовска, Пепа Маринова-Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2,т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 4264 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20241100507559 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена на 13.05.2024 г. от Л. Л. Д. /длъжник по изп.производство/ срещу отказ от 08.04.2024 г. на ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на действие СГС, постановен по изп.дело № 20178380401492, да бъде прекратено производството по изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен, защото не били извършвани действия, които да прекъснат давността за периода от 09.10.2018 г. до 09.10.2023 г. Последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността било извършено на 09.10.2018 г. , а именно: запор върху доходите на длъжника. Позовава се на ТР № 3/2013 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Затова счита, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК и изп.дело се считало за прекратено по силата на закона.

Иска се от съда да отмени обжалвания отказ на ЧСИ и да му даде указания да постанови акт, с който да констатира това прекратяване или да отмени отказа и да прогласи настъпилото прекратяване на изп.дело. Не 1 претендира разноски.

От взискателя А.И.Д. е постъпил отговор по жалбата, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на така постановения от ЧСИ, отказ. Сочи, че от страна на длъжника било образувано гр.д.№ 65144 по описа за 2022 г.на СРС, 161 състав по иск на жалбоподателката за погасяване на вземанията по процесното изп.дело. В о.с.з. на 30.11.2023 г. Л. Д. оттеглила иска си и делото било прекратено. С определение от 18.01.2024 г. жалбоподателката била осъдена да заплати на взискателя разноски в размер на 1345 лв. , за събирането на които бил издаден изпълнителен лист на 18.04.2024 г. Събирането на сумата по този изпълнителен лист било присъединено по настоящето изп.дело.

От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че не са налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изп.производство. Сочи, че от страна на взискателя му били възлагани за извършване изп.действия с молби и такива били извършвани, както следва: 23.05.2013 г. /вписана била възбрана/, 21.05.2015 г. /запор на пенсия, запор на банкова сметка, опис на движими вещи/, 28.02.2016 г./ запор на вземания/, 04.04.2017 г./ с възлагане на правомощия по чл.18 ЗЧСИ/. На 09.10.2018 г. бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника. С нова молба от 19.02.2019 г. било поискано от взискателя налагане на запор на банкови сметки, а с молба от 08.01.2021 г.

– опис на недвижим имот, находящ се в гр.София, кв.Бояна и собственост на длъжника. С нова молба от 31.05.2022 г. било поискано от взискателя опис на МПС, притежавани от длъжника. На 10.03.2023 г. бил наложен запор върху пенсията на длъжника. С молба от 18.04.2024 г. от взискателя било поискано присъединяване за събиране на суми по изп. лист по гр.д.№ 65144 по описа на СРС, както и бил поискал опис на притежаваните от длъжника МПС-та и на движимите вещи на длъжника, находящи се в дома му. Всичко това определяло активността на взискателя.

По допустимостта на жалбата:

За обжалвания отказ длъжникът е бил уведомен на 09. 05.2024 г. /по електронна поща/.

Жалбата е подадена на 13. 05.2024 г.

Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК; подадена е срещу 2 акт, подлежащ на инстанционен контрол.Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно жалбата е допустима.

По основателността на жалбата:

Установява се по делото, че първоначално е било образувано изп.дело № 20138470400208 по описа на ЧСИ Н.П., въз основа на молба от 19.03.2013 г. за събиране на сумите по издадения на 05.02.2013 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 3909 по описа за 2013 г. на СРС, 35 състав/заповедно производство/въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 05.02.2013 г.

Впоследствие от страна на взискателя с молба от 01.03.2017 г. е поискано изп.дело да бъде прехвърлено при ЧСИ М.Б..

Видно от данните по представеното /в копие/ изп.дело /първоначално и последващо/ от страна на взискателя са били възлагани на ЧСИ за извършване изп.действия с молби, както следва: 23.05.2013 г. – за налагане на възбрана върху собствен на длъжника имот като на 23.05.2013 г. е вписана възбрана;

21.05.2015 г. за налагане на запор на пенсия, запор на сметки и опис на движими вещи; 28.02.2016 г. за налагане на запор на вземания, опис на движими вещи и недвижими имоти; 04.04.2017 г. с възлагане на правомощия по чл.18 ЗЧСИ и същевременно – запор на вземания, на банкови сметки, опис и продажба на движими вещи, възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти на длъжника.

На 26.06.2017 г. е била връчена на длъжника поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/.

На 09.10.2018 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника /л.80 от изп.дело/. На 23.1-.2018 г. Банка ДСК АД е уведомила ЧСИ, че запор е наложен.

На 23.10.2018 г. длъжникът Л. Л. Д. е поискала запорът да бъде вдигнат, тъй като касае пенсията й, която е под минималния размер.

С молба от 07.11.2018 г. длъжникът Л. Л. Д. е благодарила на ЧСИ за частично вдигнатия запор върху пенсията й.

С нова молба от 19.02.2019 г. е било поискано от взискателя налагане на запор на банкови сметки.

С молба от 14.08.2019 г. длъжникът Л. Л. Д. е поискала вдигане на 3 запора върху банковите й сметки като е посочено, че се касае до несеквестируем доход.

С молба от 08.01.2021 г. /л.115 от изп.дело/ е поискано от взискателя извършване на опис на недвижим имот, находящ се в гр.София, кв.Бояна и собственост на длъжника, както и на движимите вещи в него.

С нова молба от 12.01.2021 г. е поискано извършване на опис на недвижим имот, придобит от длъжника по завещание, виж л.117 от изп.дело.

С нова молба от 31.05.2022 г. е било поискано от взискателя опис на МПС, притежавани от длъжника /л.118 от изп.дело/.

На 10.03.2023 г. е бил наложен запор върху пенсията на длъжника.

С молба от 18.04.2024 г. от взискателя е било поискано присъединяване за събиране на суми по изп. лист по гр.д.№ 65144 по описа на СРС, както и е поискан опис на притежаваните от длъжника МПС-та и на движимите вещи на длъжника, находящи се в дома му.

Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:

8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Правомощията по чл.433 ГПК са на съдебния изпълнител; съдът не може да изземе неговите функции и да прекрати производството по изп.дело; респ. да вдигне запорите и възбраните, ако такива са били наложени.

Действително, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Съгласно приетото в т.10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени 4 различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прието е, че се касае до действия по насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В конкретния случай от данните по изп.дело се установява, че по отношение на длъжника са били предприети многобройни изпълнителни действия, целящи събиране на вземането на взискателя по принудителен редзапори на пенсия и банкови сметки, запор върху МПС.

Съдът намира, че в случая липсва бездействие от страна на взискателя за период повече от 2 години, за да е налице хипотезата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК, в този смисъл е и приетото в ТР №2/2023 от 04.07.2023 г. по тълк.д.№ 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на изп.производство.

Налага се извод, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да бъде оставена без уважение.

Дали вземането на взискателя е погасено по давност в срока по чл.110 ЗЗД не може да бъде предмет на разглеждане в производство по чл.435 и следв. ГПК във връзка с чл.433, ал.1,т.8 ГПК.

По разноските:

С оглед горе приетото на жалбоподателя разноски не се присъждат, а и такива не се претендират.

ЧСИ не дължи разноски в производство по чл.435 и следв. ГПК.

Ответникът по жалбата не претендира разноски.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена на 13.05.2024 г. от Л. Л. Д.

/длъжник по изп.производство/ срещу отказ от 08.04.2024 г. на ЧСИ М.Б., рег.

5

№ 838, с район на действие СГС, постановен по изп.дело № 20178380401492, да бъде прекратено производството по изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________