Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 28.02.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 45/2022
Вид
Решение № 59
Подписан
28.02.2022
Състав
Калин Калпакчиев, Весислава Иванова, Величка Цанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 73, ал. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 354а, ал. 6 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 59, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 3, т. 1 · Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Ирена М. ДЯ.а в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600045 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат М. К. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия Д. С. Я., срещу присъда № 260143 от 19.10.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 3142/19 г. по описа Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение (НО), 15. първоинстанционен състав.

С присъдата подсъдимият Д.Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 4., алт. 1. НК – за това, че на 10.10.2018 г., около 09:00 часа в град София, ж. к. „Левски“, на ул. „546“, без надлежно разрешително (изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП), е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество (включено в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата е тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ - Приложение № 1 към чл.

3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични) - метамфетамин с нетно тегло 50,07 грама, с процентно съдържание на активния компонент метамфетамин в обекта 80,3 %, на обща стойност 1251.75 лв.

(хиляда двеста петдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), - за което му е наложено, при условията на чл. 54 НК, наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, и глоба в размер на 5 000 лева.

От така определеното наказание лишаване от свобода е приспаднато, по реда на 1 чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК, времето през което подсъдимият е бил задържан и с наложени мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

Постановено е също отнемането на веществените доказателства по делото – метамфетамин.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата деловодните разноски, както следва: по сметка на МВР сумата от 288,28 лв.

(двеста осемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) за разноски в досъдебната фаза, по сметка на СГС сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева) за разноски в хода на съдебното производство.

На основание чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимият Я. е осъден за заплащането на разноските за два изпълнителни листа, всеки от които от по пет лева.

С въззивната жалба и допълнението към нея се излагат доводи за незаконосъобразно осъществена доказателствена дейност на съда. Защитната теза е, че от събраните по делото доказателства не може да се изведе несъмнен и категоричен извод, че подсъдимият е осъществил признаците от обективна и субективна страна на престъплението, в което е обвинен. В нейна подкрепа са изтъкнати съображения за противоречивост и нелогичност на показанията на свидетелите С. и Д., останали извън дължимия от съда анализ. На критика е подложен и правният извод на първостепенния съд за процесуалната годност на протокола за оглед. В тази насока е отбелязано, че двете поемни лица, разпитани като свидетели по делото, са заявили еднопосочно и категорично, че дори не са доближавали автомобила, под който им било съобщено, че се намирало пликчето, респективно – не били присъствали нито по време на огледа, нито на изземването на вещественото доказателство. В жалбата се изразява недоволство и от това, че съдът не е ценил заключенията на биологичната и дактилоскопната експертиза в полза на подсъдимия, а вместо това заел ролята на експерт, приемайки, че обичайно не оставали следи по такъв тип опаковки. Поддържа се пълна недоказаност на елемент от субективната страна, като се твърди, че няма нито едно доказателство, установяващо целта за разпространение на наркотичното вещество. Последното оплакване е за липса на мотиви. То е аргументирано с виждането на защитника, че първостепенният съд не анализирал детайлно показанията на разпитаните четирима свидетели.

Към въззивния съд е отправена претенция за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с което подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан, алтернативно – за връщане на делото на първа инстанция за ново разглеждане.

Не са постъпили възражения срещу подадената жалба от страна на прокуратурата.

С въззивната жалба не се твърдят останали неизяснени обстоятелства, които да налагат събиране на доказателства и не са отправени такива искания.

В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че правилното решаване на делото е постижимо с наличната доказателствена съвкупност.

В проведеното публично съдебно заседание на 17.2.2022 г., след изслушване на еднопосочните позиции на страните, че нямат доказателствени искания, съдът е споделил идентичен на горния извод, приемайки че не се налага провеждането на съдебно следствие в тази инстанция.

В съдебно заседание подсъдимият е представляван от адвокат Б. Х., преупълномощен от адвокат К.. В хода на съдебните прения защитникът поддържа изцяло жалбата по изложените в допълнението й съображения.

2

Изразявайки личната си позиция, подсъдимият Я. заявява, че поддържа казаното от адвоката си и желае да бъде оправдан.

Прокурорът от САП пледира за потвърждаване на присъдата, която намира за правилна. Изтъква, че първостепенният съд е обсъдил подробно и задълбочено всички доказателства, излагайки съображенията си, обусловили извода му за виновността на подсъдимия. Допълва, че протоколът за оглед е бил съставен съобразно правилата в НПК и правилно е бил ценен от съда като годно доказателствено средство. Прокурорът намира, че при разглеждане на делото не са били допуснати никакви процесуални нарушения и като счита наказанието за справедливо, предлага присъдата да се потвърди изцяло.

В предоставената му последна дума подсъдимият Я. повтаря, че иска да бъде оправдан.

След като прецени доводите, изложени в жалбата, в допълнението към нея и в становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

Приоритетно следва да бъде обсъдено оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като евентуалната му основателност би определила като невъзможно обсъждането на обвинението по същество.

Във въззивната жалба се твърди, че липсват мотиви понеже не бил осъществен детайлен анализ на показанията на четиримата свидетели и поради лаконичността в тази насока на практика оставило неизяснено как съдът е изградил фактическите си изводи. Съставът на апелативния съд намира за напълно неоснователен наведения довод. Прочитът на мотивите обосновава, че те съдържат обстоен, пълен и задълбочен анализ на доказателствата и манифестират недвусмислено ясно волята на съда да приеме конкретната фактология. Показанията на четиримата свидетели, двама от които полицейски служители, а останалите – две поемни лица, са обсъдени подробно (л. 4 - л.

9 от мотивите са посветени само на тях). Отчетени са били противоречия и непълноти поради липса на спомен, за чието отстраняване е била използвана процесуалната техника на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, и след съпоставяне на информацията, добита съответно в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство, е мотивирано становището на съда кои показания и в кои техни части се кредитират и защо, както и кои от тях са поставени в основата на фактическите му изводи. Съдът е обсъдил детайлно показанията на всеки един от свидетелите поотделно, дал е отчетлив израз на оценката си за свидетелството на всеки от тях, анализирал е гласните сведения и помежду им, а също и сравнявайки ги с останалите доказателствени материали. Мотивите съдържат изчерпателен отговор и на всички наведени от защитата възражения, в това число и защо протоколът за оглед е оценен като годно доказателствено средство. Градският съд е обсъдил внимателно и версията на подсъдимия и е изложил мотиви по какви съображения не я приема за кредибилна относно съществените факти, включени в обвинението.

В обобщение от казаното дотук апелативният съд заключава, че мотивите отговарят изцяло на изискването за съдържанието им, защото в тях са посочени установените обстоятелства и доказателствените материали, въз основа на които са установени, а относно противоречията са изложени ясни съображения кое 3 доказателство се кредитира и защо. Изложени са и правните съображения за взетото решение. Несъгласието на страната с осъществения от решаващия орган доказателствен анализ и изграденото въз основа на него вътрешно убеждение никога не обуславя извод за липса на мотиви щом са изложени подробни такива. Съдът не е игнорирал доказателства, не е изопачил съдържанието на някое от тях и не е допуснал превратното им тълкуване. Пътят на формирането на вътрешното му убеждение е ясно проследим, което позволява и пълноценна въззивна проверка на съществото на обвинението.

За да реши делото, първостепенният съд е провел всеобхватно съдебно следствие, събирайки възможните доказателствени материали за разкриване на обективната истина по делото, в това число – и за проверка на всички релевирани защитни възражения.

СГС е приел за изяснена фактологията, анализирайки събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, проверени и чрез способите за събиране и проверка на доказателствения материал, а именно: гласни – обясненията на подсъдимия (кредитирани само в частта, в която се възпроизвеждат доказателствени факти за спирането на подсъдимия за полицейска проверка); показанията на свидетеля К. С., дадени в хода на съдебното следствие на и тези от досъдебна фаза, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 и ал. 2, пр. 2. НПК; показанията на свидетеля В. Д., събрани чрез разпита му в съдебно заседание, както и тези от досъдебна фаза, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2. НПК; показанията на свидетеля Д. Ч. от съдебната фаза, както и тези от досъдебната фаза, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр.

2. НПК; показанията на свидетеля Б. К., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебната фаза, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2. НПК; писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие, писмо рег. № 4332 р - 5092/6.7.2019 г. на началник ОПП-СДВР с две справки към него, справки за съдимост за подсъдимия, писмо и препис на присъда, постановена на 3.10.2018 г. по н.о.х.д. № 9848/2016 г. по описа на СРС, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК; способите за събиране и проверка на доказателствения материал - заключенията на физикохимична експертиза, съдебно-оценителна експертиза, биологичната и графическата експертиза.

Въз основа на изброените доказателствени материали и след техния задълбочен анализ СГС е възприел вярно относимата за доказателствения предмет фактология.

САС я споделя напълно без да съзира основания за внасяне на корекции и/или допълнения в нея. Тя е следната:

Подсъдимият Д. С. Я. е роден на ******** година. Той е българин, български гражданин, неосъждан (реабилитиран), неженен, със средно специално образование, работи, с ЕГН **********, с адрес в гр. ***, ж.к.“***“, ул. “***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **.

Свидетелите К. С. и В. Д. работели като полицейски служители към 05 РУСДВР. На 10.10.2018 г., около 09:00 часа, изпълнявайки служебните си задължения като автопатрул, двамата забелязали лек автомобил марка „Нисан“, модел „Пиксо“, с 4 временен регистрационен № *******, движещ се по ул. “546“, с посока на движение от бул. „В. Вазов“ към ул. “Бесарабия“, управляван от подсъдимия Д. С. Я..