Решение № 2900 от 26.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2900 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330111520 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Родопски Килим“ АД, ЕИК 115105652, против „Марбул“ ЕООД, ЕИК 160110502, с която е предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 23 018, 80 лв.- главница, дължима за осъществена от ищеца, по възлагане от ответника, дейност по изработка на дамски облекла (блузи, поли, панталони, рокли

), за което са издадени фактури с

......................................................................................... ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /04.08.2023г./ до окончателното й изплащане.

В исковата молба и уточнението от 12.09.2023г. се твърди, че между двете дружества е сключен писмен договор от 03.10.2011г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца изработването на дамски облекла. Договорено е, че ответното дружество като възложител ще осигурява материалите за изработката на облеклата, а ищецът като изпълнител ще ги изработва и ще ги предава на възложителя след като са преминали необходимия качествен контрол. Сочи се, че в продължение на години договорът е бил изпълняван коректно от двете дружества, докато в началото на 2023г. ответното дружество е спряло да заплаща за изработената, предадена и съответно приета продукция. За месеците януари- април 2023г. са издадени горепосочените фактури, които са останали незаплатени. Поддържа се, че дрехите, за които са издадени процесните фактури са били качествено изработени от ищеца и приети от ответника без забележки, за което са съставени и съответни протоколи. Падежът на 1 сумите по процесните фактури е настъпил, но сумите по същите не са погасени. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

На ответното дружество „Марбул“ ЕООД са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея (по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК- съобщение на л. 74- 75 от делото), като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор на исковата молба. Ответникът не изпраща и представител в открито съдебно заседание. Не е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК (видно от съобщение на л. 103 от делото).

Съдът счита за нужно да посочи и че доколкото на седалището и адрес на управление на ответното дружество ( .........................................................................................) веднъж е лепено уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, то при невъзможност да се връчи последващо съобщение, не е необходимо повторно залепване.

В открито съдебно заседание, проведено на 20.06.2024г. (л. 107- 108), ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, ищецът, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание от 20.06.2024г. отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на дата 07.12.2023г. (уведомление на л. 74 от делото). Допълнително, ответникът е редовно призован за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, като призовката е връчена на дата 09.05.2024г. на осн. чл. 50, ал. 4, изр. „второ“ ГПК (л. 103 от делото ). Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (със съобщението, с което се уведомява за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание), ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за 2 последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени разноски, както следва: 920, 75 лв.- внесена държавна такса за образуване на исковото производство и 2400 лв.- заплатен по банков път адвокатски хонорар (за което е представено и съответно платежно нареждане- л. 106 от делото). Предвид изложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено за заплати на ищеца сума в общ размер от 3320, 75 лева- сторени разноски в рамките на производството.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Марбул“ ЕООД, ЕИК 160110502 да заплати на „Родопски Килим“ АД, ЕИК 115105652 на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сума в размер от 23 018, 80 лв.

/двадесет и три хиляди и осемнадесет лева и осемдесет стотинки/- главница, дължима за осъществена от ищеца, по възлагане от ответника, дейност по изработка на дамски облекла (блузи, поли, панталони, рокли), за което са издадени фактури с ......................................................................................... ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /04.08.2023г./ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Марбул“ ЕООД, ЕИК 160110502 да заплати на „Родопски Килим“ АД, ЕИК 115105652, сума в размер от 3320, 75 лева /три хиляди триста и двадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на производството по делото.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3