Определение № 14708 от 10.06.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14708 гр. София, 10.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20211110160054 по описа за 2021 година намери следното:

Постъпила е молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с която ответникът моли съда да измени решението по делото в частта за разноските.

Счита, че съдът неправилно е присъдил завишен размер на юрисконсултско възнаграждение за ищеца, което е резултирало в неправилно определен краен размер на присъдените разноски спрямо уважената част от исковете.

Ответникът в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК подава отговор на молбата, като взима становище за неоснователност.

Молбата е подадена в срока за обжалване от страна по делото. По същество съдът намира следното: с Решение № 4188 от 04.05.2022 г., постановено по делото, исковете са уважени частично. Ответникът е осъден да заплати на процесуалните представители на ищеца сторените разноски съобразно с уважената част от исковете. За доказани, съдът е приел следните разноски: 95,40 лева – държавна такса в заповедното и настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 150 лева в заповедното и настоящото производство. В мотивната част на решението е посочено, че сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение – е присъдена общо за осъщественото процесуално представителство както в заповедното, така и в исковото производство. Това идва от задължението на исковия съд да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното производство – така т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Сумата от 50 лева – разноски в заповедното производство – е заявена от ищеца, тогава заявител, в самото заявление за издаване на заповед за изпълнение. Фактът, че тези разноски не са посочени в списъка по чл. 80 ГПК, не освобождава съда да се произнесе по дължимостта им, а единствено лишава страната – в случая ищеца – от възможността да иска тяхното последващо допълване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и тълкувателната практика – т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. За дължимостта на разноските съобразно уважената част от иска, съдът е посочил мотивировката си в самото решение и доколкото към момента не са налице основания за изменението , молбата на ищеца с правно основание чл.

248, ал. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

1

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „К. К. АТ., ЕГН: ********** с адрес гр. ... за изменение на Решение № 4188 от 04.05.2022 г., постановено по гр. дело № 60054 от 2021 г. на СРС, ІІ ГО, 177-и състав в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2