Решение № 1443 от 22.12.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1443 гр. Велико Търново, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20214110101389 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК и осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ищцовото дружество в качеството кредитор и ответниците С.С. И и СТ. М. АНГ. в качеството солидарни длъжници е сключен договор за потребителски кредит №*****., с посочени в исковата молба параметри на договора, като сумата на отпуснатия кредит е 3000 лв. Сочи се, че в изпълнение на договорните задължения ищцовото дружество по искане на кредитополучателя С.С. И, с част от отпуснатия кредит било рефинансирано друго нейно задължение към „П К Б” ЕООД в размер на **** лв. и кредиторът превел на 04.02.2020 г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка парична сума в размер на 1586,18 лв. Сочи се, че договорът бил сключен за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 208,21 лв. и падежна дата 20-то число на месеца. Ищецът излага твърдения, че ответниците дължат съгласно чл. 4 от ОУ договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в погасителния план, което се претендира в размер на 1145,42 лв., за период от 20.02.2020 г. до датата на предсрочната изискуемост -03.03.2021 г. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задължението на длъжниците за заплащане на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като на длъжниците било изпратено 1 уведомление, получено лично от длъжника С.С. И. Сочи се, че при сключване на договора е закупена от длъжника пакет услуги „Фаст” и „Флекси”, за които е уговорено възнаграждение, както следва: за услугата „Фаст” - сума в размер на 900 лв. и за услугата „Флекси” - сума в размер на 1440 лв., като се излагат твърдения, че по закупените услуги не е направено плащане от страна на длъжника по договора. Ищецът заявява, че за периода от изпадане на длъжниците в забава 21.02.2020 г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 03.03.2021 г. длъжниците са изпаднали в забава и дължат лихва за забава, която е в размер на 289,59 лв. и законната лихва в размер на 36,01 лв., дължима от 03.03.2021 г. до 23.03.2021 г. Излагат се твърдения, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано частно гражданско дело ****, по което срещу длъжниците е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, срещу която е депозирано възражение от длъжниците. Ищецът отправя искане съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца солидарно сумата 3000 лв., представляваща главница, лихва за забава в размер на 289,59 лв., законната лихва в размер на 36,01 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. Ищецът претендира и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата 1145,42 лв. - договорно възнаграждение, сумата 900 лв. за възнаграждение за закупена услуга „Фаст” и сумата 1440 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси”. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.С. И, която не оспорва остатъка от заема, но по отношение на другите претендирани вземания излага становище да се докаже, че ги е взела от банката. Ответникът СТ. М. АНГ. не е представил отговор на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 03.02.2020г. между ищцовото дружество в качеството кредитор от една страна и от друга- ответникът С.С. И в качеството кредитополучател и СТ. М. АНГ. в качеството солидарен длъжник е сключен договор за потребителски кредит с № **** за сумата от 3000 лева, със срок на погасяване на кредита 36 месеца, размер на погасителната вноска 208,21 лв., с падеж на всяка вноска-двадесето число от месеца. Договорът е сключен при ГПР 49,21%, ГЛП 41,00% ,лихвен процент на ден 0,11%. Между страните е подписано споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги-„Фаст” и „Флекси”, с предмет приоритетно разглеждане и отпускане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж. В договора за кредит е посочено възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги, което е в размер на 900 лева за услугата „Фаст” и 1440 лв. за услугата „Флекси”.

По делото е представен погасителен план към договора за потребителски кредит и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, видно от който общото задължение по кредита и пакета за допълнителни услуги възлиза на 7494,29 лв., 2 при месечна вноска от 208,21 лв., с падеж 20-то число на месеца за всяка от 36-те вноски и падеж на последната вноска -20.01.2023г.

Видно от представеното по делото преводно нареждане, на 04.02.2020г. по банкова сметка с титуляр ответника С И е извършен банков превод от страна на ищеца на сумата 1586,18лв., а с остатъка до 3000лв. е рефинансирано друго задължение на ответника С И.

По делото е представено извлечение по сметка към договора за потребителски кредит, видно от което не са направени плащания по погасяване на кредита към 10.05.2021г.

Приложено е уведомително писмо от 04.03.2021 г. с изявление на кредитора до ответника за едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение задълженията по него и обявяването му за предсрочно изискуем, считано от 03.03.2021.

На 24.03.2021г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответниците С.С.

И и СТ. М. АНГ.. Въз основа на заявлението на “П К Б” ЕООД, гр.С е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.03.2021г. по ч.г.гр.д.**** против длъжниците С.С. И и СТ. М. АНГ. за заплащане солидарно на сумата от 3000.00 лева (три хиляди лв.) – главница по договор за потребителски кредит № ****сумата от 289.59 лева (двеста осемдесет и девет лева и петдесет и девет ст.) – лихва за забава от 21.02.2020 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03.03.20201 г. (датата на предсрочна изискуемост), като за периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПП, сумата от 36.01 лева (тридесет и шест лева и една ст.) – законна лихва дължима от 03.03.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост до 23.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 66.51 лева (шестдесет и шест лева и петдесет и една ст.) – разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50 лв. (петдесет лева) лева – юрисконсултско възнаграждение , като подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е отхвърлено относно вземането за сумата от 1145.42 лева (хиляда сто четиридесет и пет лева и четиридесет и две ст.) – неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.02.2020 г. до 03.03.2021г., сумата от 900.00 лева (деветстотин лв.) – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата от 1440.00 лева (хиляда четиристотин и четиридесет лв.) – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, сумата от 10.00 лева (десет лв.) – неплатени такси по Тарифа извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 06.03.2020 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците и същите са депозирали срещу заповедта за изпълнение възражения по чл.414 от ГПК, като след дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове и осъдителни искове за отхвърлените със заповедта за изпълнение вземания.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни 3 установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжниците са подали възражения.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит.

Безспорно по делото се установи, че между "П К Б”АД и ответниците е налице твърдяното договорно отношение – договор за потребителски кредит, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника С И потребителски кредит в размер на 3000 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума, ведно с договорна лихва, на 36 месечни погасителни вноски, като първата е с падеж 20.02.2020г., последната е с падеж 20.01.2023г. Видно от договора за кредит, ответникът С.М. е солидарен длъжник, поел да отговаря за задълженията по договора наред с кредитополучателя С И.

По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че кредитополучателят С И е получила сумата 1586,18лв. по отпуснатия кредит. Не е спорно, че с остатъка до пълния размер на отпуснатия кредит от 3000лв. е рефинансирано друго задължение на ответника С И към ищцовото дружество в размер на 1413,82лв.

След като ищецът е изпълнил своето задължение да предостави уговорения между страните кредит, което обстоятелство не е спорно по делото, за кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на кредита в уговорения срок, на месечни погасителни вноски, като за солидарният длъжник е възникнала същата отговорност наред с главния длъжник по договора. Наред с отпуснатият кредит ответниците са поели задължение за заплащане на договорно възнаграждение.

По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на кредита, респ. за заплащане на вноски по кредита. В отговора на исковата молба ответникът И не оспорва получаването на сумата по кредита и не навежда възражения, че е погасила кредита, а напротив не оспорва това вземане на ищеца, а останалите претендирани суми.

Доколкото в настоящото производство ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, съдът следва да прецени дали са налице обективните предпоставки за обвяването на същата, уговорени в договора, а именно просрочено плащане на една месечна вноска с повече от 30 дни. Съгласно легалното определение в чл.430 ал.1 от ТЗ с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при 4 уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Дружеството - ищец няма статут на банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ, но представлява финансова институция, регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ има за свой адресат банките, но липсва основание да се приеме различен, поусложнен режим на настъпване на предсрочна изискуемост за вземанията на небанковите финансови институции, след като става въпрос за идентични по произход вземания, подчинени на изискванията на ЗПК. Кредитирането е правно-регламентирана дейност и с оглед защита на потребителите на такива услуги е необходимо да се прилагат еднакви правила, независимо от субекта, който отпуска потребителския кредит. На следващо място, началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Видно от доказателствата по делото, ищецът е уведомил кредитополучателя за предсрочната изискуемост на кредита, което се установява от представеното по делото писмо с обратна разписка, получено на 11.03.2021г., поради което може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението.