Решение № 337 от 04.11.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Плевен, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Д.Н.Б. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20214400500640 по описа за 2021 година Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260369/14.05.2021г. Плевенски районен съд по гр. дело № 83/2020г. по описа на същия съд е отхвърлил, предявените на осн. чл. 344, ал.

1, т. 1 от КТ, искове за признаване на уволнението на Й.С.Х. от гр.София, ЕГН **********, от „Стожер-77“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК ********, представлявано от Ч.С.П., със Заповед от 13.09.2019г. за прекратяване на Трудов договор №011/18.07.2019г. и Заповед №001/16.09.2019г. на управителя на „Стожер-77“ ЕООД гр.Плевен, като незаконни и нищожни, като неоснователни.

Отхвърлил, предявен на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ, иск от Й.С.Х. от гр.София, ЕГН **********, против „Стожер-77“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК ********, представлявано от Ч.С.П., за заплащане на сумата от 3360лв. - обезщетение за оставане без работа за периода 14.09.2019г. до 13.03.2020г., като неоснователен.

1

Осъдил, на осн. чл. 128 от КТ, „Стожер-77“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК ********, представлявано от Ч.С.П., да заплати на Й.С.Х. от гр.София, ЕГН **********, сумата от 213.75лв. - трудово възнаграждение за м. септември 2019г., като отхвърлил претенцията за разликата до претендираните 265.26лв. и за претендираните 91.80лв. - сбор от дължими и неплатени месечни възнаграждения за трудов стаж по т. 5 от трудовия договор за периода 18.07.2019г. – 13.09.2019г., като недоказани.

Осъдил, на осн. чл. 224 от КТ, „Стожер-77“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК ********, да заплати на Й.С.Х. от гр.София, ЕГН **********, сумата от 37.59лв. представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 дена през 2019г., като отхвърлил претенцията за разликата до претендираните 76.36лв., като недоказана.

Отхвърлил, предявеният иск от Й.С.Х. от гр.София, ЕГН **********, против „Стожер-77“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК ********, представлявано от Ч.С.П., за заплащане на сумата от 687.96лв. – командировъчни за 13 дни командировка на обща стойност - 351 по смисъла на Приложение № 3 към чл.

31. ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, като недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Стожер-77“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК ********, представлявано от Ч.С.П., насрещен иск против Й.С.Х. от гр.София, ЕГН ********** с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл. 82 от ЗЗД, за сумата от общо 2495 евро, с левова равностойност 4879лв., представляваща причинени му имуществени вреди от действията на ищеца през време на ТПО, като недоказан.

Осъдил, на осн. чл. 78 от ГПК, „Стожер-77“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК ********, представлявано от Ч.С.П., да заплати на Й.С.Х. от гр.София, ЕГН **********, разноски по делото по компенсация в размер на 300.00 лв.

Осъдил „Стожер-77“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК ********, представлявано от Ч.С.П., да заплати на Районен съд гр. Плевен, ДТ върху уважените части на имущественте искове в размер на 100.00 лв., както и 5.00 лв. такса в случай на издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Й.С.Х. от гр.София – ищец в производството. В нея се правят оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и 2 необосновано. Развиват се доводи, че неправилно съдът не е разгледал делото по реда на чл.310 и сл. от ГПК, като бързо производство, предвид характера на споровете, като трудови. Счита, че изводът на РС-Плевен, че е не доказано прекратяване на ТПО между страните със заповед от 13.09.2019г., поради липсата на заповед е неправилно, като не са съобразени представено справка от НАП и заключението на експертизата на вещото лице, относно броя отработени дни. Счита, че от приложените две справки от НАП се установява, че не може да се говори за техническа грешка относно датата на пракратяване на ТПО, тъй като срокът за корекция е много по-малък от този между издаване на справките. Твърди, че заповед №001/16.09.2019г. му е връчена на 04.11.2019г., но на същата дата е видно, че договорът е прекратен на 13.09.2019г. Заявява, че заповед за прекратяване на трудовия договор, считано от 13.09.2019г., е незаконосъобразна, тъй като не му е връчена.

Твърди, че само писменото прекратяване на трудовия договор е валидно и то когато достигне до насрещната страна. Счита, че заповед №1/16.09.2019г. е нищожна, защото ТПО е било вече прекратено на 13.09.2019г. и вписано в НАП, като от тази дата не са начислявани и осигуровки. Поради това и заповедта няма предмет. Също така счита, че тази заповед е връчена на 04.11.2019г. сред изтичане на срока определен от ИТ – 21.10.2019г. В тази връзка приема за неправилен изводът на съда, че трудовото правоотношение е прекратено на 03.10.2019г., съответстващ на датата на обратната разписка, тъй като в протокола от проверка на ИТ от 15.10.2019г. е дадено указание за връчване на заповедта. Счита също така, че са неправилни изводите на РСПлвевен за недоказаност на претенцията за сумата от 91.80лв. – неплатени месечни възнаграждения по т.5 от трудовия договор. Позовава се, че не е указано надлежно доказателствената тежест и не е възможена върху ищеца – да установи размера на трудовия си и осигурителен стаж. Твърди, че позовавайки се на „неутвърден график“, който поради липсата на подпис на управителя не е годен правопораждащ частен документ съдът е достигнал и до погрешния извод, относно общия престой дни на комендировка в чужбина.

Счита, че от представената справка за задграничните му пътувания става ясно, че той е излязъл на 27.07.2019г. и се е върнал в РБ на 16.09.2019г., т.е. бил е 51 дни в чужбина и през това време не е ползвал отпуск. Затова и за тези 51 дни сумата на командировачните се равнява на 1377 евро – 1698.92лв., като от проверката на ИТ е установено плащането само на 1950лв. за 3 командировъчни пари и допълнително предписаните 56.68лв. В заключение моли решението да бъде отменено във всичките му отхвърлителни части – по исковете по чл.344 ал.1 т. 1 от КТ, чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 от КТ, за сумата от 91-80лв. – допълнително възнаграждение по т.5 от трудовия договор, за сумата от 687.96лв. представляваща равностойността на 35евро за 13 дни комантировъчни пари, както и акцесорните искове за законна лихва, считано от подаване на исковата молба и съответно да бъдат уважени изцяло.

По тази въззивна жалба не е подаден писмен отговор. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител дружеството изразява становище за нейната неоснователност.

Постъпила е и въззивна жалба от „Стожер-77“ ЕООД гр.Плевен – ответник в производството. В нея се атакува решението само в частта, в която е отхвърлен насрещен иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл. 82 от ЗЗД, за сумата от общо 2495 евро, с левова равностойност 4879лв., представляваща причинени му имуществени вреди от действията на ищеца през време на ТПО, като недоказан. Заявява, че в тази част решението противоречи на процесуалния закон и е необосновано. Счита, че неправилно съдът е игнорирал представени от страната писмени доказателства, приемайки, че същите са различни с тези представени по насрещния иск.

Счита, че неправилно съдът ги е игнорирал, а същите са относими и необходими своевременно представени писмени доказателства. Счита, че неправилен е и изводът на съда за причинени вреди в размер на 300 евро за гориво за извършен преход от ищеца от Франция до Белгия. Твърди, че този преход не е разпореждан от работодателя, а е извършен самоволно от Х. и, че едва след като е бил вече там работодателят е изпратил човек за да приеме камиона, които указания отново не са изпълнени точно. Счита за неправилни и изводите за пропуснати ползи от 800 евро в следствие на задържане на документите на камиона. Твърди, че в несрещния иск точно и изчерпателно са описани тези документи и същите са задължително условие за движението на автомобила съгласно пътните закони в ЕС. Поради това моли решението да бъде отменено в тази му част и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск, като претендира присъждане разноски и за двете инстанции.

По тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор от Й.Х.. В него се 4 оспорва жалбата, като се твърди, че преведените документи са различни от тези приложени към насрещния иск, като не са заявени и поискани своевременно и с последващата молба от 20.01.2021г. Също така счита, че преводачът не е компетентен да превежда от немски език, а само от английски и поради това не може да осъществи точен превод съобразно чл.185 от ГПК. Възразява, че самоволно е извършил прехода от Франция до гр.*** в Белгия, тъй като и според показанията на свидетеля там се предавали превозните средства на дружеството между шофьорите. Също така приема за правилен изводът на съда, че няма данни за умишлени действия, които да са причинили вреди на работодателя, което изключва предпоставките по чл.203 ал.2 от КТ.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество и двете жалби са неснователни.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението в обжалваните му части. В същност се обжалва цялото решение, макар и във всяка от жалбите, поради това и мотивите на съда ще бъдат изложени съобразно предявените искове. Изключение прави искът по чл.224 от КТ, в която част решението както в осъдителната, така и в отхвърлителната част е влязло в законна сила, като необжалвано, а също и в осъдителната част по иска по чл.128 от КТ.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е 5 произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.

Това е главния иск по делото. С него се претендира отмяната на Заповед за прекратяване на Трудов договор №011/18.07.2019г., считано от

13.09.2019г. и Заповед №001/16.09.2019г. на управителя на „Стожер-77“ ЕООД гр.Плевен за прекратяване на ТПО, като незаконни и нищожни.

Изцяло неоснователно е оплакването на въззивника Й.Х. за допуснати съществени процесуални нарушения, поради това, че делото не е разгледано по реда на чл.310 и сл. от ГПК. На първо място в случая са съединени искове, които изключват разглеждането на делото по реда на бързото производство съгласно чл.310 ал.3 от ГПК – тази по чл.215 и чл.224 от КТ. Това е достатъчно основание делото да се гледа по общия ред, в който е допустимо и приемането на насрещен иск. Дори и обаче изводът на съда да не е правилен и делото да е разгледано по общия ред при наличие на предпоставки за провеждане на бързо производство, въззивната инстанция не може да обмени съдебния акт на това основание. В общия ред съдът процедира в по-дълги срокове, но и изяснява в по-голяма степен спорните по делото въпроси, с което не само не ограничава правата на страните, а напротив дава пълната възможност за упражняването им.

Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства РСПлевен е приел за изяснена фактическата обстановка, както и на основния спорен въпрос по отношение на този иск, с коя заповед и на коя дата е прекратено трудовото правоотношение между страните.