Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19286 от 27.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4708/2025
Вид
Решение № 19286
Подписан
27.10.2025
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 19286 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110104708 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на В. А. Х., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 45902/10.02.2025 г., подадена чрез процесуалния й представител – адв. Д. М., против ,,ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, с ЕИК:

201099699, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 15.10.2024 г. между цедента А.Н.И. и ищцата, сумата от 5 лева – частичен иск от сумата от общо 120 лева , която сума била платена от А.Н.И. на ответника без правно основание по договор за потребителски кредит № 6003418/10.04.2023г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се инаправените по делото съдебни и деловодни разноски.

В уточнителна молба с вх. № 181783/27.05.2025 г. ищецът сочи, че не знае какви задължения са погасени от ответника с плащането в размер на 120 лева.

В исковата молба се твърди, че на 15.10.2024 г. ищецът, в качеството си на цесионер, е сключил с А.Н.И., ЕГН: **********, договор за прехвърляне на вземания (цесия). По силата на този договор А.Н.И., в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 6003418/10.04.2023 г., сключен с „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, е прехвърлила на В. А. Х. вземането си срещу „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, представляващо сума в размер на 120 лева представляваща . платена сума без основание

В тази връзка се уточнява, че на 10.04.2023 г. А.Н.И., като 1 кредитополучател сключила с ответното дружество като кредитополучател процесния договор за потребителски кредит № 6003418/10.04.2023 г.

По силата на същия на А.Н.И. била отпусната в заем сумата от 600 лева.

Съгласно клаузите на договора (чл.5) същата следвало да върне на дружеството сумата от общо 714 лева - пет от които, включващи само възнаградителна лихва по 19 лева месечно и последната шест вноска – възнаградителна лихва за един месец и цялата главница. На кредитополучателя обаче била начислена и неустойка от общо 606 лева /чл. 11 от договора/ – платима на шест вноски по 101 лева. Така първите пет вноски от кредита възлизали на по 120 лева всяка и включвали договорна лихва и неустойка, а последната шеста вноска възлизала на 720 лева – и включвала пълния размер на главницата /600 лева/, договорна лихва /19 лева/ и неустойка /101 лева/. ГЛП по договора бил в размер на 38 %, а ГПР 45,55% Излагат се твърдения, че в тежест на кредитополучателя било уговорено задължение да обезпечи договора чрез поръчител или застраховка в 7-дневен срок от сключването му. Доколкото заемополучателят не изпълнил това задължение, то се твърди, че по договора му била начислена и неустойка от 606 лева.

В подкрепа на исковата си претенции ищецът излага подробни твърдения, че клаузата за неустойка поради неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, била нищожна като противна на добрите нрави, както и на редица разпоредби на ЗПК и ЗЗП, цитирана е съдебна практика, включително с оглед приложението на правото на ЕС. С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена – неравноправна клауза в договор за кредит Към исковата молба са приложени: договор за потребителски кредит № 6003418, погасителен план към договор за потребителски кредит и платежни нареждания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. В тази връзка не се оспорва, че на 10.04.2023г. между А.Н.И. като заемополучател и „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД като заемодател е сключен договор за потребителски кредит № 6003418/10.04.2023г.

Не се оспорва и, че А.Н.И. е заплащала суми по договора – като към момента била заплатила общо 720 лева. Оспорва се твърдението на ищеца, че към момента на сключване на договор за потребителски кредит № 6003418/10.04.2023г. е начислена неустойка по чл.11 на процесния договор. В тази връзка се обръща внимание, че неустойката подлежала на начисляване ако в 7-дневен срок от сключване на договора заемополучателят не представел съответно обезпечение. В процесния случай обаче кредитът бил усвоен на 10.04.2023 г., а на 13.04.2023 г. заемополучателят възстановил сумата от 720 лева – без да прави никакви уточнения съответно да посочва дали се отказва от договора. Доколкото сумата била възстановена по-малко от 7 дни след сключване на договора – то и неустойка не била въобще начислена и процесната клауза не била прилагана.

Твърди се на следващо място, че процесният договор отговаря на всички 2 материалноправни изисквания за неговата действителност. По същество ответното дружество излага доводи, че оспорваните клаузи в договора за кредит били валидни като не било налице основанието за нищожност на същите поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че клаузите не нарушавали нито принципа за справедливост, нито за добросъвестност, нито правила за поведение, установени в обществото.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на производството по делото са представени: разписка за платена сума в оригинал, списък на образувани дела, погасителен план и договор.

Ответникът прави уточнени в молба с вх. № 212225/17.06.2025 г. какви задължения приема за погасени с плащането от 120 лева.

С молба с вх. № 316349/30.09.2025 г. – ищецът прави изменение на иска – като предявава същия в пълен размер от 120 лева /т.е. искът от частичен е заявен в пълния си размер/. В тази връзка и с протоколно определение от 30.09.2025 г. съдът е приел иска за разглеждане за сумата от 120 лева.

В съдебно заседание, проведено на 30.09.2025 г., ищецът чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на иска. Претендира разноски като представя списък.

Ответното дружество изпраща представител в насроченото по делото съдебно заседание, който изразява становище за неоснователност на иска. По същество ответното дружество излага доводи, че договорът за кредит бил валиден, а оспорената клауза не е прилагана в случая. Поддържа, че ищецът чрез адв. М. е образувал множество дела със сходен предмет и по всяко претендира разноски от 480 лева за адвокат, което е пречка за постигане на спогодба.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото копие от договор за потребителски кредит с № 6003418/10.04.2023 г. се установява, че на 10.04.2023 г. между А.Н.И., с ЕГН:

********** и ответното дружество „Финансцентър“ ЕООД е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 600 лева, срок на кредита 6 месеца /6 месечни вноски/ – при първо плащане с падеж – 10.05.2023 г. и последно плащане с падеж – 10.10.2023 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 45.55 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 38.00 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 714 лева – като същото включва главница от 600 лева и 114 лева – договорна лихва.

По делото не се спори, че кредитът е усвоен като А.Н.И. е получила сумата от 600 лева – видно от разписка № 6003418/10.04.2023 г.

Съгласно чл. 11 от договора заемополучателят се е задължил в 7-дневен срок от усвояване на сумата по договора за заем /подписване на договора/ да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: 1/ чрез сключане на договор за поръчителство – между ответника и трето лице, което се задължава солидарно със заемополучателя. Третото лице 3 следва да отговаря на определени изисквания: да е дееспособно, да е на възраст над 20 години, да има доход от 1200 лева месечно в последните шест месеца, да работи по трудово правоотношение от поне шест месеца, да има стабилна кредтна история и да не е старана по друг аналогичен договор; или 2/ застрахователна полица във връзка със задълженията му договора.

При неизпълнение на това задължение и съгласно уговореното в договора, заемодателят начислява и неустойка в размер на 606 лева, която е дължима разсрочено, заедно с шестте вноски по погасителния план – по 101 лева на вноска. Така и след начисляване на задължението за неустойка първите пет вноски по кредита възлизат на по 120 лева – като покриват по 19 лева договорна лихва и по 101 лева неустойка, а последната шеста вноска възлиза на 720 лева и покрива неустойка, договорна лихва и 600 лева чиста главница.

Съгласно чл. 18 от договора заемополучателят има право да се откаже от договора без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, като изпрати писмено уведомление до заемодателя в 14 дневен срок от сключване на договора. В този случай заемополучателят има на разположение 30 дни да върне усвоената главница и съответната договорна лихва за периода, за който е ползвал сумата по кредита. Уговорено е че ако заемополучателят плати сумата по кредита, но без да уведоми заемодателя, че прави отказ от договора, то заемодателят ще продължава да приема договора за действащ и валиден. От своя страна в чл. 20 от договора е установено, че ако заемополучателят погаси предсрочно кредита, то заемодателят има право на обезщетение съгласно Закона за потребителския кредит.

По делото липсва спор, а и от разписка № 25050/13.04.2025 г. се установява, че още на 13.04.2023 г. А.Н.И. е заплатила на ответника сумата от 720 лева.

Видно от потвърждение за извършена цесия – на 15.10.2024 г. А.Н.И. като цедент е прехвърлила на ищцата В. А. Х. вземането си срещу „Финансцентър“ ЕООД в размер на 120 лева – представляващо сума, платена без правно основание по договор за потребителски кредит с № 6003418/10.04.2023 г.

С молба с вх. № 212225/17.06.2025 г. ответното дружество сочи, че действително е получило от А.Н.И. сумата от 720 лева – като с получаването й е осчетоводено предсрочно погасяване на договора за кредит и сумата е разпределена по пера – 600 лева за главница, 2.27 лева – договорна лихва и 117.73 лева – обезщетение за предсрочно погасяване.

На последно място видно от справка лицето А.Н.И. е сключило 19 договора за потребителски кредит с ответника шест месеца като е погасило всички тях предсрочно. В тази връзка и на съда е служебно известно, че А.Н.И. е прехвърлила вземания по посочените договори в полза на ищцата В.

Х..

От името на последната срещу ответника чрез адв. М. са образувани множество искови производства пред СРС – поне шест на брой /като част от делата са присъединени с други/ - съгласно служебна справка в ЕИСС.

4

От служебна справка в ЕИСС се установява, че А.Н.И. като ищец чрез адв. Д. М. е образувала също множество дела със сходен предмет срещу различни дружества, вкл. настоящия ответник, занимаващи се с дейности по кредитиране.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД /така Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г., 2ро т.о./. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже основание за получаването или за задържане на полученото /така Решение №189/04.02.2014 по дело №141/2012 на ВКС, ТК, I т.о и др/.

Заемполучателят и праводател на ищеца по настоящото производство А.Н.И. има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.